![Cool 8)](./images/smilies/icon_cool.gif)
Доколкото схванах от дискусията, това е което трябва да напиша като решение на казуса.
|
|
contralegem написа:Текстът на чл.27, предл. второ ЗЗД, касае точно неспазване на изискванията на чл.130, ал.3 СК. Става дума за незавършен фактически състав (липсва разрешение от РС), но въпреки това законът позволява сделката да породи правни последици. Това не е добро законодателно разрешение, защото така ако родителят се договори във вреда на малолетния, сделката е унищожаема, а ако представителят на пълнолетно лице се договори във вреда на последното, сделката е нищожна, тоест пълнолетното лице е в по-благоприятно положение от малолетното.
Действително чл.27, предл. първо и второ ЗЗД е доста спорен текст - за различните мнения - "Унищожаемост на ГП сделки" от М. Малчев.
nk7702n написа:contralegem написа:Текстът на чл.27, предл. второ ЗЗД, касае точно неспазване на изискванията на чл.130, ал.3 СК. Става дума за незавършен фактически състав (липсва разрешение от РС), но въпреки това законът позволява сделката да породи правни последици. Това не е добро законодателно разрешение, защото така ако родителят се договори във вреда на малолетния, сделката е унищожаема, а ако представителят на пълнолетно лице се договори във вреда на последното, сделката е нищожна, тоест пълнолетното лице е в по-благоприятно положение от малолетното.
Действително чл.27, предл. първо и второ ЗЗД е доста спорен текст - за различните мнения - "Унищожаемост на ГП сделки" от М. Малчев.
+1 Това мнение ми прозвуча най - обосновано и убедително досега.
contralegem написа:Текстът на чл.27, предл. второ ЗЗД, касае точно неспазване на изискванията на чл.130, ал.3 СК. Става дума за незавършен фактически състав (липсва разрешение от РС), но въпреки това законът позволява сделката да породи правни последици. Това не е добро законодателно разрешение, защото така ако родителят се договори във вреда на малолетния, сделката е унищожаема, а ако представителят на пълнолетно лице се договори във вреда на последното, сделката е нищожна, тоест пълнолетното лице е в по-благоприятно положение от малолетното.
Действително чл.27, предл. първо и второ ЗЗД е доста спорен текст - за различните мнения - "Унищожаемост на ГП сделки" от М. Малчев.
poli_g написа:Добре, Наде, защо според теб сделка на разпореждане на имот, (съ)собственост на недееспособен, без разрешението по чл. 130 СК е нищожна? Кое точно предложение по чл. 26 визираш?
Тук ще спомена, че съществуват съдебни актове, не казвам практика, а актове, по силата на които една такава сделка е прогласена за нищожна, но там има редица други причини, и както неведнъж към твърдяла- когато става дума за интересите на дете, и с оглед обстоятелствата, съдът прави невъзможни неща.
Като се замисля- и времената не са това, което бяха. Презумпцията, че родителите се грижат за децата и вършат всичко в техен интерес е силно надценена, а последните години житейската практика я опровергава. Явно регулацията на обществените отношения следва да се прецизира( за жалост на колегата gor).
Колеги, как виждате една такава сделка в светлината на липсващо съгласие от страна на РС, респективно нормата на чл. 15 от ЗЗДетето?
Да, и още нещо- по колко от вашите искания по реда на чл. 530 ГПК вр. 130, ал.3 СК е допуснато открито заседание и изслушване на детето съгласно чл. 15 ЗЗДетето?
poli_g написа:Правопогасяващото възражение, колега гор- възражението на приобретателя по сделката.
п.п. Имате ли представа колко често, напоследък, РС отказва разрешение по 130 СК?Запитайте се защо.
marti_gor написа:Само една вметка, във връзка с действия във вреда на представлявания - искам само да отбележа, че продажбата няма да бъде нищожна, а висящо недействителна. Чл. 40 ЗЗД в "ново време" се тълкува в смисъл, че самото съглашение между представителя и третото лице да сключат сделка във вреда на представлявания е нищожно по чл. 26 ЗЗД, а договорът сключен от представителя и третото, въз основа на това съглашение се прехвърля по чл. 42 ЗЗД като действие извън пределите на представителната власт и подлежи на ратифициране, евентуално. Съдебна практика не съм чел, признавам си , но във връзка с този въпрос горещо препоръчвам една статия на Т. Конов, Недействителност по чл.40 ЗЗД, публикувана в избраните му съчинения, както и разбира се, Кр. Таков, Доброволно представителство. В цитираните източници има чудесна аргументация в подкрепа на това тълкуване, която споделям.
contralegem написа:marti_gor написа:Само една вметка, във връзка с действия във вреда на представлявания - искам само да отбележа, че продажбата няма да бъде нищожна, а висящо недействителна. Чл. 40 ЗЗД в "ново време" се тълкува в смисъл, че самото съглашение между представителя и третото лице да сключат сделка във вреда на представлявания е нищожно по чл. 26 ЗЗД, а договорът сключен от представителя и третото, въз основа на това съглашение се прехвърля по чл. 42 ЗЗД като действие извън пределите на представителната власт и подлежи на ратифициране, евентуално. Съдебна практика не съм чел, признавам си , но във връзка с този въпрос горещо препоръчвам една статия на Т. Конов, Недействителност по чл.40 ЗЗД, публикувана в избраните му съчинения, както и разбира се, Кр. Таков, Доброволно представителство. В цитираните източници има чудесна аргументация в подкрепа на това тълкуване, която споделям.
Отклонявам се от темата, но да си изясня...Възможно ли е въобще отделно битие на съглашението между представителя и третото лице, че действат във вреда на представлявания? Това съглашение не се ли извлича от самия договор? Тоест ако от договора не може да се направи извод, че е действано във вреда на представлявания, значи е действано в негова полза и тогава такова съглашение просто губи смисъл и за какво да се намесва и чл.42 ЗЗД?
|
|
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 16 госта