Имаше например един укаринец, С.Б., който имаше 20-на регистрирани ЕООД-та на свое име, всичките бяха с над милион лева задължения (едното беше поне 20 милиона), сумарно ЕООД-та му дължаха към 100 милиона лева ДДС. Изп. дела бяха "кухи", т.е. несъбираеми, разпеределени при различни публ. изпълнители. Тъй като според критериите за констатиране на несъбираемост на публ. задължения по чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК, следваше да се подават сигнали до прокуратурата по чл. 218б НК (текстовете за данъчните измами ги вкараха в НК едва в края на 2006-та), случайно или не всички пр.пр. на въпросния украинец отиваха все при един и същи прокурор в СРП - К.К., и той винаги отказваше да се образува следствие. Мотивите му бяха, че чл. 218б НК препраща към текстовете за несъстоятелността в ТЗ, а там публ. задължения не били посочени като основание за обявяване в несъстоятелност (а всъщност е точно обратното). Оттук нататък публ. изпълнител следваше да прецени дали да жали отказа на прокурора или не. По-амбициозните като мен го правеха, но мнозина не си правеха труда. Жалбите срещу тези откази на прокурора ВИНАГИ се уважаваха от СГП и се връщаха на СРП със задължителни указания. Случайно или не, пр.пр. пак отиваше при същия прокурор, той пак отказваше, пак трябваше да се жали и след като СГП за втори път нареди на СРП да образува следствие, чак тогава преписката отиваше при друг прокурор. Оттам пък при дознателите от икономическа полиция на 4-то РПУ. Все млади и неопитни в данъчните измами. По моето изп. дело имаше писмо от гранична полиция, че въпросният украинец е напуснал страната още 2002 г., а ДРА беше от ... 2003 г. Но това дознателите го научиха от мен
(и в АДВ, и в 4-то РПУ всички са чували за въпросния украинец).Това е само пример за какви колосални измами става дума. Именно във връзка с тази инструкция за критериите за несъбираемост, издадена именно от Ст. Михайлов през 2004 г., имаше натиск подобни дела да се работят с приоритет и да се прекратяват поради несъбираемост, съотв. да отиват в архив, т.е. в забвение. Най-странното беше, че ДМС-то за публ. изпълнители зависеше много повече от броя и размера на прекратените поради несъбираемост дела, отколкото във връзка със събраните суми. И после защо събираемостта на АДВ била ниска - ами кога да събираш дребните суми (до 5000 лв.), като те притискат да доказваш, че не можеш да събереш колосалните суми.
В АДВ има несъбираеми вземания (90% от които са за ДДС и митнически измами) за близо 10 милиарда лева. Сумата звучи страскащо, но е факт.
Тъй като си правех труда да се зачитам в ДРА-тата (някои по около 100 страници), ми правеше впечатление колко често дори когато фирмите-длъжници са различни, по веригата преди тях много често участваха познати други фирми-фантоми. Или в много от случаите един човек имаше по 10-на ЕООД-та с подобни колосални задължения (имаше един, който беше довел до фалита и на 1-2 банки). Всичко това според мен се прави от незапомнени времена, особен ръст на такива измами имаше 2001-2005 г. С идването на Мургина нещата много се затегнаха, много трудно се възстановява данъчен кредит, но очевидно това е заменено с "толериране" на определени фирми.
