forum.lex.bg

РЕШЕНИЕ
№291
19.07.2010г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова

при секретаря………….. Д.А.……………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №128 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Т.Г.Б. ***, против Решение №Ж-2-1/24.02.2010г. на Директора на Районно управление “Социално осигуряване” /РУСО/ - Х., с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане №**********/27.11.2009г. на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване” към РУСО - гр.Х. С последното, на основание чл.21 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е извършено преизчисляване на личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано, и не е мотивирано съобразно жалбата му, подадена срещу разпореждането. Същото се основавало на това, че поради наличие на влезли в сила съдебни решения не следвало да се обсъждат действията на длъжностните лица, подписали Разпореждане №**********/27.11.2009г., тъй като по този начин се обсъждали минали решения по зачитане осигурителния стаж на жалбоподателя. Това твърдение на административния орган било в противоречие с чл58, ал.1 от Конституцията и АПК. Миналите съдебни актове нямали правно действие върху сега обжалваното решение. Това решение не разглеждало доводите, свързани с правилността на изчисляването на осигурителния стаж. Придобитият осигурителен стаж бил преизчислен незаконосъобразно. Не били преценени правилно документите, свързани с действително изслуженото време на военна служба, поради което неправдоподобна била констатацията, че жалбоподателят има осигурителен стаж от І категория труд и по чл.104 ал.4 от КСО в размер 16 г. 07 м. и 03 дни. Първа категория труд се придобивала на трудов договор , а оспорващият бил на военна служба, поради което осигурителният стаж от действително изслужено време бил в размер на 22 години 9 месеца и 27 дни за периода 03.10.1980г. – 02.04.2003г. Превърнат в трета категория този стаж се равнявал на 38 години и 15 дни. Не бил зачетен в цялост и трудовият му стаж от трета категория , придобит след пенсионирането, който следвало да е 07 г. 11м. и 24 дни. Административният орган не прилагал правилно закона за изчисляване на осигурителният му стаж /чл.9 ал.1 от КСО/ в “дни, месеци и години”, а в “години, месеци и дни”, поради което неправилно бил изчислен и общият му осигурителен стаж от трета категория като вместо 35г. 07м. 15 дни същият следвало да бъде в размер 46г. 09дни. С издаденото решение от 24.02.2010г. Директорът на РУСО-Х. не опровергал доводите на жалбоподателя и не дал разпореждане към длъжностните лица, подписали Разпореждане №**********/27.11.2009г. да преизчислят пенсията му съгласно чл.102 от КСО при точно спазване на процедурата по чл.70 от КСО в цялата съвкупност на придобития осигурителен стаж. По изложените съображения жалбоподателят моли да се отмени оспореното решение и преписката да бъде върната на административния орган за ново преизчисляване на осигурителния му стаж.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита оспорвания административен акт за законосъобразен.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното :
С Разпореждане №39/26.06.2003 г. на ръководител “Пенсионно осигуряване” при РУ”СО”-Х., на Т.Г.Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ от 03.04.2003 г. пожизнено по §3 от ПЗР на КСО. Цитираното разпореждане е отменено и въпросът за отпускане на ЛПОС е решен по същество с Решение №54/27.11.2003 г. на Директора на РУ”СО” – Х.. Последното е поправено от ДИРЕКТОРА НА РУСО - Х. с Решение №72/05.12.2003 г., в което ЛПОСВ на жалбоподателя е формирана въз основа на положения от него осигурителен стаж за периода от 03.10.1980 г. до 02.04.2003 г. както следва: осигурителен стаж от I категория – 16 г. 07 м. 03 д., осигурителен стаж от III категория – 05 г.10 м.26 д., на основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III категория – 33 г. 06 м. 21 д. С решение №210 по адм.дело №13/2004 г. Хасковският окръжен съд отхвърлил жалбата на Б. против Решение №72/05.12.2003 г. на Директор РУ”СО” – Х.. Съдебното решение на ХОС било потвърдено с решение по адм.дело №5496/2004 г. на ВАС и влязло в сила на 10.03.2005 г.
По заявление на Т.Г.Б. вх.№5618/19.07.2005г. за преизчисляване на ЛПОСВ, били представени удостоверения за допълнително положен осигурителен стаж за периодите 25.09.2003 г.-20.05.2004 г. и 16.09.2004 г. – 01.07.2005 г. Ръководителят на “Пенсионно осигуряване” при РУСО-Х. се произнесъл по тях с разпореждане №**********/29.07.2005г. С разпореждането ЛПОС на Б. била изменена, считано от 19.07.2005 г., като му бил зачетен осигурителен стаж от I категория – 16 г. 07 м. 03 д., осигурителен стаж от III категория – 06 г.10 м. 29 д., на основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III категория – 34 г. 06 м. 24 д. След жалба на Т.Б. разпореждането на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” било потвърдено с Решение №119/05.12.2005 г. на Директор РУ”СО”-Х., а с Решение №15 по адм.дело №3/2006 г. Хасковският окръжен съд отхвърлил жалбата на Б. против Решение №119/05.12.2005 г. на Директора на РУ”СО”-Х.. Решението на ХОС било потвърдено с решение по адм.дело №4868/2006 г. на ВАС и влязло в сила на 16.10.2006г.
На 07.06.2007г. Т.Г.Б. подал ново заявление вх.№4566 за преизчисляване на ЛПОСВ, към което приложил 2 броя удостоверения за допълнително положен стаж. Съгласно Удостоверение обр.УП-3 изх.№041/01.02.2006 г., изд.от “Б. И.” ООД гр.Х., жалбоподателят работил на длъжност “помощен персонал, обработващ финансово-счетоводна информация – експедитор” за период от 15.08.2005 г. до 01.02.2006 г. и придобил осигурителен стаж от 5 мес. и 15 дни. Видно от Удостоверение обр.УП-3 изх.№81/31.05.2007 г., изд.от “Х.” АД гр.Х., жалбоподателят работил на длъжността “конструктор” за периода от 25.05.2006 г. до 31.12.2006 г. и придобил осигурителен стаж от 7 мес. и 6 дни. С разпореждане №**********/22.06.2007 г. Ръководителят на “Пенсионно осигуряване” при РУ”СО”-Х. изменил ЛПОСВ на Б., считано от 07.06.2007 г. въз основа на зачетен осигурителен стаж от I категория – 16 г. 07 м. 03 д., осигурителен стаж от III категория – 7 г. 11 м. 20 д., на основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III категория – 35 г. 07м. 15 д. Недоволен от разпореждането, Б. го обжалвал пред Директора на РУ”СО” – Х.. Последният се произнесъл по жалбата, като я оставил без уважение с Решение №41/31.10.2007 г. Б. оспорил същото пред Хасковския Административен съд, който с решение, постановено по адм.д.№279/07г. я отхвърлил като неоснователна. Съдебният акт на ХАС бил потвърден от ВАС и влязъл в законна сила на 07.10.2008г.
На 30.09.2008г. Б. отново подал заявление до ТП на НОИ Х. с вх. рег. №МП-16558, с което същият заявил нов осигурителен стаж, придобит в „Х.” АД за периода 01.01.2007г-01.01.2008г., съгласно издаден от осигурителя обр.УП-30/13.03.2009г., приет при обработване на документите от органа. С разпореждане на Р-ля на „ПО” при РУ„СО” Х. №**********/21.11.2008г. била изменена ЛПОСВ, считано от 30.09.2008г. като на заявителя били признати осигурителен стаж от І-ва кат. труд от 16г. 07м. 03д., от ІІІ-та кат. труд 8г. 11м. 15д. или общо осигурителен стаж превърнат на осн. чл.104 от КСО в ІІІ-та кат. труд от 36г. 07м. 15д. С жалба, вх.рег. №14/04.03.2009г. Б. подал жалба срещу разпореждането на Р-л „ПО” пред Директора на РУ”СО” Х. по реда на чл.117 от КСО, като с Решение №14/06.04.2009г. последният я оставил без уважение. Решението било отново обжалвано пред ХАС, който с Решение по адм.д.№199/2009г. , влязло в сила на 13.11.2009г., отхвърлил жалбата като неоснователна.
Със Заявление вх.№МП-21051/19.11.2009г. Т.Б. *** преизчисляване на отпуснатата му ЛПОСВ въз основа на новопридобит осигурителен стаж от 1 година, за което представил обр.УП-3 №166/26.08.2009г., издадено от “Х.” АД - Х.. С разпореждане на Ръководителя на „ПО” при РУ„СО” Х. №**********/27.11.2009г. била изменена ЛПОСВ, считано от 19.11.2009г. като на заявителя били признати осигурителен стаж от І-ва кат. труд от 16г. 07м. 03д., от ІІІ-та кат. труд 9г. 11м. 20дни или общо осигурителен стаж превърнат на осн. чл.104 от КСО в ІІІ-та кат. труд от 37г. 07м. 15дни. Недоволен от разпореждането Б. го обжалвал пред Директора на РУСО-Х., който се е произнесъл с Решение №Ж-2-1/24.02.2010г. – предмет на проверка в настоящото производство. Решението е връчено лично срещу подпис на оспорващия на 24.02.2010г. Жалбата срещу решението е подадена на 04.03.2010г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок , насочена е срещу годен за обжалване административен акт и изхожда от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на директора на РУ”СО”-Х., постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, с което е оставено без уважение жалба на оспорващия против разпореждане на Р-ля на „ПО”, издадено по реда на чл.21, ал.1 от НПОС. Оспореното решение и потвърденият с него акт са издадени от административни органи с материална и териториална компетентност /арг.чл.98, ал.1 от КСО и чл.117, ал.1 от КСО/.
С процесното разпореждане по чл.21, ал.1 от НПОС /чл.98 ал.1 от КСО/ компетентното длъжностно лице постановява изменение на вече отпусната ЛПОСВ пенсията на жалбоподателя. По арг. от чл.99, т.1 от КСО това може да се извърши от органа отпуснал първоначалната пенсия. Съгласно чл.21, ал.1 от НПОС изменението /преизчисляването/ на отпусната вече пенсия се извършва по реда на чл.102 от КСО, като това е допустимо, когато със заявление пенсионерът поиска такова изменение на пенсията си, въз основа на придобит след пенсионирането му нов осигурителен стаж. По този ред органът е допускал изменение на ЛПОСВ на Б. няколко пъти след първоначалното му разпореждане за отпускане на пенсията за стаж и възраст. Нормативната уредба действително урежда възможността при полагане на допълнителен стаж, след отпускане на пенсията, той да бъде добавен към стажа, зачетен при пенсионирането.Същественото в този случай на изменение на постановено вече разпореждане за отпускане на ЛПОСВ е, че при преизчисляването на отпуснатата пенсията по този ред /чл.102 КСО, вр. с чл.70, ал.1 от КСО/, не се извършва преизчисляване на осигурителния стаж или прекатегоризиране на труда, зачетени при отпускане на пенсията.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към датата на заявлението за преизчисляване на ЛПОСВ /19.11.2009г./ жалбоподателят Б. има отпусната пенсия на основание установен пред административния орган осигурителен стаж от I категория – 16 г. 07 м. 03 д. и осигурителен стаж от III категория – 08 г.11 м. 20 д. Този осигурителен стаж е зачетен с предходни решения на Директора на РУ”СО” –Х., които към 19.11.2009г. са влезли в сила, като по отношение на тях е проведен и съдебен контрол. Тези решения представляват стабилни административни актове, които са породили съответните правни последици и както неколкократно съдът е имал възможност да посочи по повод предходни оспорвания на жалбоподателя, разрешените с тях въпроси относно осигурителния стаж, категорията труд и размер на пенсията, определени до процесното изменение на ЛПОСВ, не подлежат на преразглеждане. Ето защо правилно административният орган се е позовал на влезлите в сила съдебни решения на Хасковския окръжен съд и Хасковския административен съд, а оплакването на жалбоподателя в тази насока е неоснователно. В разглеждания случай съдебния контрол /а и задължителния административен такъв пред Директора на РУ”СО”-Х./ е ограничен в рамките на законосъобразността и правилността на извършеното по реда на чл.102, вр. с ч.70, ал.1 от КСО изменение /преизчисляване/ на отпусната ЛПОСВ на Б. по подаденото от него заявление вх.№МП-21051/19.11.2009г. В тази връзка доводите на жалбоподателя, касаещи неправилното зачитане и превръщане на осигурителния му стаж за периода до последното му заявление от 19.11.2009г. се явяват неотносими към настоящия административно- правен спор и не следва да бъдат обсъждани. Като не се е произнесъл по тези оплаквания в жалбата пред него, административният орган не е допуснал съществено нарушение на производствените правила.
На практика оспорващия не прави възражения за неправилно преизчисляване на ЛПОСВ въз основа на разпореждането от 27.11.2009г. Твърденията на жалбоподателя, че неправилно е изчислен стажа му, поради неприлагане на визираната в чл.9 от КСО последователност са неоснователни. Тези твърдения се базират на собствени изчисления на жалбоподателя и са резултат от превратно тълкуване на законовата разпоредба, поради което споделянето им би довело до противоречие със законоустановените правила за изчисляване на осигурителния стаж, както и с логическите правила. В случая доказателствата по делото сочат, че органът правилно определя размера на новопридобития осигурителен стаж от една година трета категория труд, прилагайки реда по чл.38 ал.9 – ал.12 от НПОС. Налице е годно доказателство по смисъла на чл.40 ал.1 от НПОС – удостоверение обр.УП-3 №166/26.08.2009г., издадено от “Х.” АД - Х., с което административният орган изцяло се е съобразил. В този смисъл длъжностното лице по пенсионното осигуряване правилно и законосъобразно е изчислило размера на осигурителния стаж на жалбоподателя, като към установения до момента на заявлението стаж от III категория в размер на 08г. 11м. 20д., прибавя нов стаж от III категория в размер на 1г. 0м. и 0д. По преписката, а и по делото не се сочат данни за представяне на документи за новопридобит осигурителен стаж от І–ва кат. труд. Ето защо правилно се зачита като такъв стаж от I категория – 16 г. 07 м. 03 д., придобит и определен на пенсионера с предходните разпореждания на ПО. Така на основание чл.104 КСО правилно е изчислен и общия осигурителен стаж на жалбоподателя, превърнат към III категория труд в размер на 37г. 07м. и 15дни. Пенсията правилно е изменена от датата на подаване на заявлението за това, като е взет предвид средномесечния осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първо отпускане на пенсията и индивидуален коефициент 2.380.
Обжалваното решение е постановено в изискуемата форма при спазване на процесуалните правила за издаването му. Потвърждавайки разпореждането на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване” Х., Директорът на РУ”СО”–Х. е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона.
По изложените съображения подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на производството и на основание чл.143 ал.3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 150.00 лв, платими от жалбоподателя.
Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.Б. ***, против Решение №Ж-2-1/24.02.2010г. на Директора на РУСО- Х..
ОСЪЖДА Т.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на РУСО-Х. разноски по делото в размер 150.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Съдия:

Наскоро излезе горепосоченото решение.
Коректно ли е същото във връзка позоваването на съдията върху минали съдебни решения като фактическата обстановка делото?
Питам тук, защото не съм убеден в това, че съдията в решението си трябва да се позовава на минали съдебни решения.
Смятам така, защото съгласно чл.117, ал.2 от Конституцията съдията е длъжен да се подчинява само на закона, но не и на други съдебни решения, които считам като форма на предубеждение.

Допускам, че съдията е трябвало да се обоснове само на събраните доказателства/като факти и документи/, като имам предвид клетвата съгласно Закона за съдебната власт.

КЛЕТВА

Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".
Моля за съвет.

А адвокатът ви какво мисли по въпроса. Интересно ми е да чуя неговото мнение.

DEKAH написа:А адвокатът ви какво мисли по въпроса. Интересно ми е да чуя неговото мнение.

По това дело нямам адвокат.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно /спорни са някои доводи/ установено от фактическа страна следното :
С Разпореждане №39/26.06.2003 г. на ръководител “Пенсионно осигуряване” при РУ”СО”-Х., на Т.Г.Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ от 03.04.2003 г. пожизнено по §3 от ПЗР на КСО. Цитираното разпореждане е отменено и въпросът за отпускане на ЛПОС е решен по същество с Решение №54/27.11.2003 г. на Директора на РУ”СО” – Х.. Последното е поправено от ДИРЕКТОРА НА РУСО - Х. с Решение №72/05.12.2003 г., в което ЛПОСВ на жалбоподателя е формирана въз основа на положения от него осигурителен стаж за периода от 03.10.1980 г. до 02.04.2003 г. както следва: осигурителен стаж от I категория – 16 г. 07 м. 03 д., осигурителен стаж от III категория – 05 г.10 м.26 д., на основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III категория – 33 г. 06 м. 21 д. С решение №210 по адм.дело №13/2004 г. Хасковският окръжен съд отхвърлил жалбата на Б. против Решение №72/05.12.2003 г. на Директор РУ”СО” – Х.. Съдебното решение на ХОС било потвърдено с решение по адм.дело №5496/2004 г. на ВАС и влязло в сила на 10.03.2005 г.
По заявление на Т.Г.Б. вх.№5618/19.07.2005г. за преизчисляване на ЛПОСВ, били представени удостоверения за допълнително положен осигурителен стаж за периодите 25.09.2003 г.-20.05.2004 г. и 16.09.2004 г. – 01.07.2005 г. Ръководителят на “Пенсионно осигуряване” при РУСО-Х. се произнесъл по тях с разпореждане №**********/29.07.2005г. С разпореждането ЛПОС на Б. била изменена, считано от 19.07.2005 г., като му бил зачетен осигурителен стаж от I категория – 16 г. 07 м. 03 д., осигурителен стаж от III категория – 06 г.10 м. 29 д., на основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III категория – 34 г. 06 м. 24 д. След жалба на Т.Б. разпореждането на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” било потвърдено с Решение №119/05.12.2005 г. на Директор РУ”СО”-Х., а с Решение №15 по адм.дело №3/2006 г. Хасковският окръжен съд отхвърлил жалбата на Б. против Решение №119/05.12.2005 г. на Директора на РУ”СО”-Х.. Решението на ХОС било потвърдено с решение по адм.дело №4868/2006 г. на ВАС и влязло в сила на 16.10.2006г.
На 07.06.2007г. Т.Г.Б. подал ново заявление вх.№4566 за преизчисляване на ЛПОСВ, към което приложил 2 броя удостоверения за допълнително положен стаж. Съгласно Удостоверение обр.УП-3 изх.№041/01.02.2006 г., изд.от “Б. И.” ООД гр.Х., жалбоподателят работил на длъжност “помощен персонал, обработващ финансово-счетоводна информация – експедитор” за период от 15.08.2005 г. до 01.02.2006 г. и придобил осигурителен стаж от 5 мес. и 15 дни. Видно от Удостоверение обр.УП-3 изх.№81/31.05.2007 г., изд.от “Х.” АД гр.Х., жалбоподателят работил на длъжността “конструктор” за периода от 25.05.2006 г. до 31.12.2006 г. и придобил осигурителен стаж от 7 мес. и 6 дни. С разпореждане №**********/22.06.2007 г. Ръководителят на “Пенсионно осигуряване” при РУ”СО”-Х. изменил ЛПОСВ на Б., считано от 07.06.2007 г. въз основа на зачетен осигурителен стаж от I категория – 16 г. 07 м. 03 д., осигурителен стаж от III категория – 7 г. 11 м. 20 д., на основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III категория – 35 г. 07м. 15 д. Недоволен от разпореждането, Б. го обжалвал пред Директора на РУ”СО” – Х.. Последният се произнесъл по жалбата, като я оставил без уважение с Решение №41/31.10.2007 г. Б. оспорил същото пред Хасковския Административен съд, който с решение, постановено по адм.д.№279/07г. я отхвърлил като неоснователна. Съдебният акт на ХАС бил потвърден от ВАС и влязъл в законна сила на 07.10.2008г.
На 30.09.2008г. Б. отново подал заявление до ТП на НОИ Х. с вх. рег. №МП-16558, с което същият заявил нов осигурителен стаж, придобит в „Х.” АД за периода 01.01.2007г-01.01.2008г., съгласно издаден от осигурителя обр.УП-30/13.03.2009г., приет при обработване на документите от органа. С разпореждане на Р-ля на „ПО” при РУ„СО” Х. №**********/21.11.2008г. била изменена ЛПОСВ, считано от 30.09.2008г. като на заявителя били признати осигурителен стаж от І-ва кат. труд от 16г. 07м. 03д., от ІІІ-та кат. труд 8г. 11м. 15д. или общо осигурителен стаж превърнат на осн. чл.104 от КСО в ІІІ-та кат. труд от 36г. 07м. 15д. С жалба, вх.рег. №14/04.03.2009г. Б. подал жалба срещу разпореждането на Р-л „ПО” пред Директора на РУ”СО” Х. по реда на чл.117 от КСО, като с Решение №14/06.04.2009г. последният я оставил без уважение. Решението било отново обжалвано пред ХАС, който с Решение по адм.д.№199/2009г. , влязло в сила на 13.11.2009г., отхвърлил жалбата като неоснователна.

Горното в този пост е "баластра", според мен.

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЕНСИИТЕ
УТВЪРДЕН С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 15 ЯНУАРИ 1958 Г.
Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 1958г., изм. ДВ. бр.17 от 28 Февруари 1958г., изм. ДВ. бр.104 от 30 Декември 1958г., изм. ДВ. бр.65 от 12 Август 1960г., изм. ДВ. бр.49 от 20 Юни 1961г., изм. ДВ. бр.66 от 18 Август 1961г., изм. ДВ. бр.87 от 31 Октомври 1961г., изм. ДВ. бр.88 от 3 Ноември 1961г., изм. ДВ. бр.4 от 12 Януари 1962г., изм. ДВ. бр.54 от 6 Юли 1962г., изм. ДВ. бр.50 от 28 Юни 1963г., изм. ДВ. бр.99 от 20 Декември 1963г., изм. ДВ. бр.49 от 23 Юни 1964г., изм. ДВ. бр.102 от 25 Декември 1964г., изм. ДВ. бр.9 от 2 Февруари 1965г., изм. ДВ. бр.45 от 8 Юни 1965г., изм. ДВ. бр.89 от 12 Ноември 1965г., изм. ДВ. бр.10 от 4 Февруари 1966г., изм. ДВ. бр.54 от 12 Юли 1966г., изм. ДВ. бр.72 от 16 Септември 1966г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 1966г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Декември 1966г., изм. ДВ. бр.53 от 7 Юли 1967г., изм. ДВ. бр.102 от 29 Декември 1967г., изм. ДВ. бр.39 от 17 Май 1968г., изм. ДВ. бр.64 от 16 Август 1968г., изм. ДВ. бр.12 от 11 Февруари 1969г., изм. ДВ. бр.97 от 16 Декември 1969г., изм. ДВ. бр.79 от 6 Октомври 1970г., изм. ДВ. бр.10 от 4 Февруари 1972г., изм. ДВ. бр.67 от 24 Август 1973г., изм. ДВ. бр.7 от 25 Януари 1974г., изм. ДВ. бр.57 от 23 Юли 1974г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 1974г., изм. ДВ. бр.7 от 24 Януари 1975г., изм. ДВ. бр.65 от 22 Август 1975г., изм. ДВ. бр.94 от 9 Декември 1975г., изм. ДВ. бр.47 от 11 Юни 1976г., изм. ДВ. бр.70 от 31 Август 1976г., изм. ДВ. бр.59 от 29 Юли 1977г., изм. ДВ. бр.86 от 4 Ноември 1977г., изм. ДВ. бр.73 от 14 Септември 1979г., изм. ДВ. бр.94 от 27 Ноември 1979г., изм. ДВ. бр.42 от 30 Май 1980г., изм. ДВ. бр.100 от 22 Декември 1981г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 1983г., изм. ДВ. бр.85 от 1 Ноември 1983г., изм. ДВ. бр.61 от 3 Август 1984г., изм. ДВ. бр.20 от 12 Март 1985г., изм. ДВ. бр.32 от 23 Април 1985г., изм. ДВ. бр.44 от 7 Юни 1985г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 1986г., изм. ДВ. бр.3 от 10 Януари 1989г., изм. ДВ. бр.59 от 1 Август 1989г., изм. ДВ. бр.61 от 8 Август 1989г., изм. ДВ. бр.70 от 8 Септември 1989г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Май 1990г., изм. ДВ. бр.81 от 9 Октомври 1990г., изм. ДВ. бр.103 от 25 Декември 1990г., изм. ДВ. бр.40 от 21 Май 1991г., изм. ДВ. бр.10 от 4 Февруари 1992г., изм. ДВ. бр.58 от 17 Юли 1992г., изм. ДВ. бр.70 от 28 Август 1992г., изм. ДВ. бр.5 от 19 Януари 1993г., попр. ДВ. бр.18 от 6 Март 1993г., доп. ДВ. бр.68 от 10 Август 1993г., изм. ДВ. бр.85 от 5 Октомври 1993г., изм. ДВ. бр.101 от 9 Декември 1994г., изм. ДВ. бр.27 от 29 Март 1996г.

………………………………………………………………………………….

96. Трудовият стаж се изчислява в години, месеци и дни.
............................................................................
последваща редакция
ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЕНСИИТЕ
УТВЪРДЕН С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 15 ЯНУАРИ 1958 Г.
Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 1958г., изм. ДВ. бр.17 от 28 Февруари 1958г., изм. ДВ. бр.104 от 30 Декември 1958г., изм. ДВ. бр.65 от 12 Август 1960г., изм. ДВ. бр.49 от 20 Юни 1961г., изм. ДВ. бр.66 от 18 Август 1961г., изм. ДВ. бр.87 от 31 Октомври 1961г., изм. ДВ. бр.88 от 3 Ноември 1961г., изм. ДВ. бр.4 от 12 Януари 1962г., изм. ДВ. бр.54 от 6 Юли 1962г., изм. ДВ. бр.50 от 28 Юни 1963г., изм. ДВ. бр.99 от 20 Декември 1963г., изм. ДВ. бр.49 от 23 Юни 1964г., изм. ДВ. бр.102 от 25 Декември 1964г., изм. ДВ. бр.9 от 2 Февруари 1965г., изм. ДВ. бр.45 от 8 Юни 1965г., изм. ДВ. бр.89 от 12 Ноември 1965г., изм. ДВ. бр.10 от 4 Февруари 1966г., изм. ДВ. бр.54 от 12 Юли 1966г., изм. ДВ. бр.72 от 16 Септември 1966г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 1966г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Декември 1966г., изм. ДВ. бр.53 от 7 Юли 1967г., изм. ДВ. бр.102 от 29 Декември 1967г., изм. ДВ. бр.39 от 17 Май 1968г., изм. ДВ. бр.64 от 16 Август 1968г., изм. ДВ. бр.12 от 11 Февруари 1969г., изм. ДВ. бр.97 от 16 Декември 1969г., изм. ДВ. бр.79 от 6 Октомври 1970г., изм. ДВ. бр.10 от 4 Февруари 1972г., изм. ДВ. бр.67 от 24 Август 1973г., изм. ДВ. бр.7 от 25 Януари 1974г., изм. ДВ. бр.57 от 23 Юли 1974г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 1974г., изм. ДВ. бр.7 от 24 Януари 1975г., изм. ДВ. бр.65 от 22 Август 1975г., изм. ДВ. бр.94 от 9 Декември 1975г., изм. ДВ. бр.47 от 11 Юни 1976г., изм. ДВ. бр.70 от 31 Август 1976г., изм. ДВ. бр.59 от 29 Юли 1977г., изм. ДВ. бр.86 от 4 Ноември 1977г., изм. ДВ. бр.73 от 14 Септември 1979г., изм. ДВ. бр.94 от 27 Ноември 1979г., изм. ДВ. бр.42 от 30 Май 1980г., изм. ДВ. бр.100 от 22 Декември 1981г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 1983г., изм. ДВ. бр.85 от 1 Ноември 1983г., изм. ДВ. бр.61 от 3 Август 1984г., изм. ДВ. бр.20 от 12 Март 1985г., изм. ДВ. бр.32 от 23 Април 1985г., изм. ДВ. бр.44 от 7 Юни 1985г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 1986г., изм. ДВ. бр.3 от 10 Януари 1989г., изм. ДВ. бр.59 от 1 Август 1989г., изм. ДВ. бр.61 от 8 Август 1989г., изм. ДВ. бр.70 от 8 Септември 1989г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Май 1990г., изм. ДВ. бр.81 от 9 Октомври 1990г., изм. ДВ. бр.103 от 25 Декември 1990г., изм. ДВ. бр.40 от 21 Май 1991г., изм. ДВ. бр.10 от 4 Февруари 1992г., изм. ДВ. бр.58 от 17 Юли 1992г., изм. ДВ. бр.70 от 28 Август 1992г., изм. ДВ. бр.5 от 19 Януари 1993г., попр. ДВ. бр.18 от 6 Март 1993г., доп. ДВ. бр.68 от 10 Август 1993г., изм. ДВ. бр.85 от 5 Октомври 1993г., изм. ДВ. бр.101 от 9 Декември 1994г., изм. ДВ. бр.27 от 29 Март 1996г., изм. ДВ. бр.76 от 6 Септември 1996г., изм. ДВ. бр.97 от 12 Ноември 1996г.
…………………………………………………………………………
IX. НАЧИН ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ СТАЖ

Чл. 96. (Изм. - Изв. бр. 65 от 1960 г., ДВ, бр. 102 от 1967 г., бр. 65 от 1975 г., бр. 76 от 1996 г.) (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.

А тези аргументи не са взети предвид, но не са и оборени от съдията.
На съдията изложих тезите си за словореда, който е от значение при изчисляването на стажа и което има значение при сегашните закони и подзаконови актове.

Това, което наричата баластра, първо е труд на ЧОВЕК. Второ е задължителен елемент от решението и се наричава фактическа обстановка, която показва според какви факти и обстоятелства съдът формира решението си. ТРЕТО - Не е коректно да се задава въпрос като вашия по отношение на невлязъл в сила съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол от касационната инстанция. По - добре питайте нея.

denni_law написа:Това, което наричата баластра, първо е труд на ЧОВЕК. Второ е задължителен елемент от решението и се наричава фактическа обстановка, която показва според какви факти и обстоятелства съдът формира решението си. ТРЕТО - Не е коректно да се задава въпрос като вашия по отношение на невлязъл в сила съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол от касационната инстанция. По - добре питайте нея.

Именно, че съобразяването със закона е задължителен елемент/чл.102 от КСО/, а не с минали съдебни решения.
Минали съдебните решения могат да засилват една теза, но могат да я отслабват, но при наличие обективна обосновка. Но когато липсва обективна обосновка/факти и обстоятелства, свързани с осигурителния стаж/, аз това го наричам некоректно решение на съдия, както във футбола, но там съдиите понякога са оневинени, тъй като не всичко могат да видят, докато при съдиите от съдебната власт имат тази възможност да преценят всичко на базата на предоставените факти и доказателства.
Това имах като писах, че е "баластра" цитираното от мен.
Аз споделям теза на базата на посоченото от мен, като уважавам и чуждото мнение.

todorb2000 написа:

denni_law написа:Това, което наричата баластра, първо е труд на ЧОВЕК. Второ е задължителен елемент от решението и се наричава фактическа обстановка, която показва според какви факти и обстоятелства съдът формира решението си. ТРЕТО - Не е коректно да се задава въпрос като вашия по отношение на невлязъл в сила съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол от касационната инстанция. По - добре питайте нея.

Именно, че съобразяването със закона е задължителен елемент/чл.102 от КСО/, а не с минали съдебни решения.
Минали съдебните решения могат да засилват една теза, но могат да я отслабват, но при наличие обективна обосновка. Но когато липсва обективна обосновка/факти и обстоятелства, свързани с осигурителния стаж/, аз това го наричам некоректно решение на съдия, както във футбола, но там съдиите понякога са оневинени, тъй като не всичко могат да видят, докато при съдиите от съдебната власт имат тази възможност да преценят всичко на базата на предоставените факти и доказателства.
Това имах като писах, че е "баластра" цитираното от мен.
Аз споделям теза на базата на посоченото от мен, като уважавам и чуждото мнение.

Приемам доводите Ви, но тук е място за дискусия, а не адвокатска кантора.
Вие сте права, че трябва да се допитам до адвокат, и ще го сторя.
Но приемете форума като място за дискусия на гражданите независимо професионалното им положение.
Аз се ръководя от Конституцията и законите и от чл.5 от ГПК.
Миналите съдебни решения са субективни факти, а не обективни, каквито са документите за осигурителен стаж.
И смятам, че началото на производството започва със жалбата по оспореното право по закон, реализирано с ограничение или не, извършено с оспорването на съответния административен акт, а не да се обхваща "територията" на други съдебни производства със задна дата.
В съдебното решение не се оборват мотивите, които съм изложил, а се подминават.
Това показва безсилие и правораздаване въпреки конституцията и закона. Това поражда недоверие към съда, защото с глоба можеш да отстраниш някой от съдебната зала, но с глоба да предизвикаш доверие у съдията.
Дискутирам тук от гражданска гледна точка т.е. ръководя се от изразеното отношение при прилагането на закона, отколкото един професионален спор.

"...Миналите съдебни решения са субективни факти...."

ch3oh написа:"...Миналите съдебни решения са субективни факти...."

Ами да, така е.
Може и да не сте съгласен, но е така.
Абе не е работа на съдията да се позовава на минали съдебни решения, освен ако иска да засили или отслаби тезата си по фактите и доказателствата по делото.
В случая няма такова нещо/имам предвид поставеното от мен решение/.

todorb2000 написа:Ами да, така е.
Може и да не сте съгласен, но е така.
Абе не е работа на съдията да се позовава на минали съдебни решения, освен ако иска да засили или отслаби тезата си по фактите и доказателствата по делото.
В случая няма такова нещо/имам предвид поставеното от мен решение/.

Я кажи каква е работата на съдията?

Според теб работата на съдията е да отсъди в твоя полза. Пускаш някаква молба и след 2 дни съдията лично идва у вас, за да ти връчи решението, заедно с кутия рахат локум, да пиете по кафенце и да си отиде по живо-по здраво...

DEKAH написа:

todorb2000 написа:Ами да, така е.
Може и да не сте съгласен, но е така.
Абе не е работа на съдията да се позовава на минали съдебни решения, освен ако иска да засили или отслаби тезата си по фактите и доказателствата по делото.
В случая няма такова нещо/имам предвид поставеното от мен решение/.

Я кажи каква е работата на съдията?

Според теб работата на съдията е да отсъди в твоя полза. Пускаш някаква молба и след 2 дни съдията лично идва у вас, за да ти връчи решението, заедно с кутия рахат локум, да пиете по кафенце и да си отиде по живо-по здраво...

Нее, но да се подчинява на закона, и да не отсъжда дузпите, както футболните съдии.
Та защо ли им това юридическо образование.
Няма такова нещо да искам да отсъжда в моя полза, но когато съдията не спазва закона се вижда.
Не заобикаляйте темата, а ако можете да изразите позиция, кажете си честно и него увъртайте.
Не искам да ми се подсказва, а само дискутирайте.

Ето тава е работата на съдията.......
Твърденията на жалбоподателя, че неправилно е изчислен стажа му, поради неприлагане на визираната в чл.9 от КСО последователност са неоснователни. Тези твърдения се базират на собствени изчисления на жалбоподателя и са резултат от превратно тълкуване/не е посочено/ на законовата разпоредба, поради което споделянето им би довело до противоречие/не са посочени противоречията/ със законоустановените правила за изчисляване на осигурителния стаж, както и с логическите правила/кои логически правила.
Лесно се измъкваш като арбитър с недомлъвки
Това не е теза на съдия, а отбиване на номера.

Твърденията на жалбоподателя, че неправилно е изчислен стажа му, поради неприлагане на визираната в чл.9 от КСО последователност са неоснователни. Тези твърдения се базират на собствени изчисления на жалбоподателя и са резултат от превратно тълкуване/не е посочено/ на законовата разпоредба, поради което споделянето им би довело до противоречие/не са посочени противоречията/ със законоустановените правила за изчисляване на осигурителния стаж, както и с логическите правила/кои логически правила.

Това не е теза на съдия, а отбиване на номера.