forum.lex.bg

Колеги, напълно съм блокирала от няколко дни по този въпрос. Сигурна съм, че е напълно ясен, но откривам съдебни решения, които сякаш си противоречат.
Праводателят и приобретателят отговарят солидарно при прехвърляне на предприятие. Праводателят отговаря до размера на получените права. Това така ли е?
При солидарната отговорност може да избира от кого да иска изпълнение. Искът се предявява по избор срещу който и да е от солидарните длъжници. Включително и при прехвърляне на предприятие. Това така ли е?
Няма пречка искът да се предяви, срещу който и да е от двамата. Това го пише на доста места. Но не пречи и да се предяви едновременно срещу двамата - субективно пасивно съединяване на искове. Това го пише, поне става ясно, от едно решение на арбитража.
Съгласно чл. 220 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за страните, за техните наследните и правоприемници.
Но навсякъде пише, че този приобретател е именно "правоприемник" на правата и задълженията "на прехвърленото предприятие", макар и то само по себе си да не може да е носител на такива, но се води за правоприемник.
Значи ли това, че чл. 220 не важи в този случай? Защо да се имат предвид само случаите, когато праводателят е престанал да съществува и правоприемството е настъпило след влизане в сила на решението?
Не става ли приобретателят на това предприятие "необходим другар" , тъй като ще отговаря и на трите условия:
- общи права или задължения;
- решението има сила спрямо него, защото е правоприемник, а не защото е просто солидарно отговорен;
- след като решението ще има сила спрямо него- законът му обезпечава право на участие в процеса.
Но обратното не изглежда да е вярно - не важи спрямо праводателя, понеже решението няма сила по отношение на него.
Възможно ли е такова нещо?
Още по-зле - ако става въпрос, не за исков процес, а за производство по издаване и обжалване на данъчен ревизионен акт. Може ли всеки от тях да се счита за длъжник по акта, издаден по предпочитание срещу единия. Според някои решения явно може, защото не се отменят, а се потвърждават действия по принудителното изпълнение, според други, може би, не - защото се изисква участие на всеки в делото по обжалването.
Може ли след измененията на чл. 15, ал. 3 ТЗ от 2003г. да се счита, че могат да договорят ограничение на отговорността, извън установеното със закона. Има и такова решение.
Моля помогнете.

Кати, би ли пояснила откъде дойде чл.220 ГПК в твоя случай за да се опитаме да ти помогнем? Какво предходно спорно съдебно производство е имало ?

Реално не е имало никакво съдебно производство. Проблемът беше, че реални административни актове - за данъчни вземания се изпълняват срещу приобретатели на търговски предприятия, които са станали такива преди влизане на актовете в сила и без да са участвали по някакъв начин в производството дотогава и има съдебни решения на ВАС, ако трябва ще ги посоча, които не намират нищо странно в това. Затова, започнах да търся някаква идея какво действие биха имали тези адм. актове. А тръгнах от чл. 220 от ГПК, защото ми се струва, че и в ТР № 1 от 2000г., мисля, че е , на ВАС, се тръгва оттам, за да се стигне до чл. 7, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗАП. Разбира се, ТР се отнася за неучаствали в съдебното производство лица, спрямо които решението има сила, но така или иначе, те са имали обезпечено право на участие още в самото административно производство. По обратния път се стига до този извод. Тръгва се от силата на съдебното решение и като се види за кого би било задължително , се прави извод кои са "заинтересованите" лица, които непременно е трябвало да участват. Може и да не съм го разбрала правилно.
Ако ми беше по-ясно, щях да го обясня по-ясно

Действително, малко ми е объркано като факти, затова ще ти посоча принципното си разбиране на чл.15 ТЗ, ако ти върши работа.

При прехвърляне на предприятие солидарността между отчуждителя и приобретателя е евентуална и настъпва по силата на закона, ако не е уговорено друго с кредиторите. В практиката досега такава уговорка не съм виждала.
Терминът "до размера на получените права" се основава на това, че се прехвърля оценяем обект и с оглед обема на отговорноста към кредиторите. От тук следва изводът, че се касае за частно правоприемство и ограничена солидарност - до размера на правата както за отчуждителя, така и за приобретателя.
Например: Стойността на активите на отчужденото предприятие е 10000 лв. До този размер е отговорността на приобретателя към кредиторите на отчуждителя, независимо, че размерът на тяхното вземане може да е по-голям. Ако бихме приели, че правоприемството е съобразно съвкупната оценка на прехвърленото предприятие (права, задължения и фактически отношения), то в този случай, приобретателят би отговарял за всички задължения, дори те да надхвърлят стойността на правата. Различното в ал.3 е, че приобретателят отговаря само до размера на правата (активите).
Разграничението между активи и пасиви на прехвърленото предприятие и диференцирането им е намерило израз и в чл.16 ал.1 ТЗ.
За производството по ДРА не мога да ти кажа нищо. Извън моята сфера е. Но по отношение на задължения към кредитори, ако не се касае за търсими задължения (чл.15 ал.3 предл.2 ТЗ), моето мнение е, че искът може да се предяви срещу всеки един от солидарните съдлъжници и те не биха били необходими другари, освен ако естеството на спорното право не налага това.

Blagodarya, beshe mi mnogo polezno v pyrvata chast - otnosno razmera na otgovornostta, a za ostanaloto shte tryabva da pomislya pak.
Bih se radvala da chuya i drugi mnenia po-natatyk.

Всъщност, да допълня нещо преди да приключа засега. Не можах да разбера, ако срещу единия от двамата бъде преведян иск, и той бъде осъден, това решение ще бъде ли задължително за другия, тъй като освен солидарно отговорен до някакъв размер, той се смята и за "правоприемник". Мисля, че отговорите на останалите въпроси зависят от това.
Поздрави и успех

Точно така е. Ако е осъден преди прехвърлянето - ще влезе в пасива на баланса, като задължение и смятам, че по силата на това няма да има проблем за кредора, да поиска изпълнение и от приобретателя на предприятието, въпреки че решенето не е издадено срещу него. Защото той е правоприемник. Правилно ли съм го разбрала до тук?
Не ми е ясен втория случай, ако продавъчът е осъден след прехвърлянето на предприятието. В този случай, ако се окаже, че получените права, до чийто размер отговаря, не достигат, възможно ли е кредиторът на база влязлото в сила съдебно решение да поиска изцяло или отчасти изпълнение от приобретателя или трябва да води дело и срещу него.
И, стига да не ставам много нахална, но ще ми е много полезно да имам идея как в практиката се определя до какъв размер , до каква сума са получените от приобретателя права. Това уредено ли е някъде?
Извинявам се, че питам такива елементарни неща, но аз не практикувам и нямам представа реално как стоят нещата. Налага ми се да проучвам разни въпроси, но мога да се ориентирам само от четене на различни източници.
Благодаря много.

От тук следва изводът, че се касае за частно правоприемство и ограничена солидарност - до размера на правата както за отчуждителя, така и за приобретателя

Смяташ ли наистина, че и за отчуждителя отговорността е ограничена до размера на прехвърлените права?!?!
Ако се приеме това, ще излезе, че за разликата над размера на правата, влизащи в предприятието, никой не отговаря, което... ами просто не може да бъде.

Освен това ще излезе, че отчуждителят може много лесно да се отърве от отговорност за задължения, без кредиторите му да могат да направят нещо. Това нарушава отвсякъде принципа, според който не се допуска заместване в дълг без съгласието на кредитора - чл. сто и кой беше от ЗЗД.

Да, ама той е прехвърлил и всичките си права, ще каже някой. Не е точно така. Отчуждителят може да е физическо лице (ЕТ) и тогава в предприятието му не влизат личните му имуществени права - а иначе с тях той също отговаря за търговските си задължения. Освен това излиза, че всеки отчуждител няма повече да отговаря за прехвърлените задължения с правата, които ще придобие в бъдеще след прехвърлянето на предприятието. С други думи - шитвам безнаказано задълженията (в момента, в който те са на по-голяма стойност от правата в предприятието) и спокойно си придобивам след това права (като продължа дейността си), които не са застрашени от отговорност за старите ми задължения. Няма никаква логика.

Искам да чуя мненията на колкото може повече колеги, защото съм чул какви ли не интерпретации на израза "до размера на получените права". За мен единственият възможен смисъл е: отчуждителят отговаря в пълен размер, приобретателят - до размера на правата, включени в предприятието. Като целта е да бъде защитен приобретателят от ненадейно установяване на задължения, за които при прехвърлянето може да не е знаел.

Не ми е ясен втория случай, ако продавъчът е осъден след прехвърлянето на предприятието.

Според мен зависи не от това, кога е осъден, а от това, кога е възникнало задължението.
Ако е възникнало преди прехвърлянето - отговарят солидарно, на общо основание. Да, приобретателят е правоприемник на отчуждителя по смисъла на чл. 220.
Ако е възникнало след това (от продължаване на дейността на прехвърлителя) - то няма как да е било прехвърлено заедно с предприятието и отговорността е само на прехвърлителя.

Койчо от Конаре написа:

От тук следва изводът, че се касае за частно правоприемство и ограничена солидарност - до размера на правата както за отчуждителя, така и за приобретателя

Смяташ ли наистина, че и за отчуждителя отговорността е ограничена до размера на прехвърлените права?!?!
Ако се приеме това, ще излезе, че за разликата над размера на правата, влизащи в предприятието, никой не отговаря, което... ами просто не може да бъде.

Освен това ще излезе, че отчуждителят може много лесно да се отърве от отговорност за задължения, без кредиторите му да могат да направят нещо. Това нарушава отвсякъде принципа, според който не се допуска заместване в дълг без съгласието на кредитора - чл. сто и кой беше от ЗЗД.

Да, ама той е прехвърлил и всичките си права, ще каже някой. Не е точно така. Отчуждителят може да е физическо лице (ЕТ) и тогава в предприятието му не влизат личните му имуществени права - а иначе с тях той също отговаря за търговските си задължения. Освен това излиза, че всеки отчуждител няма повече да отговаря за прехвърлените задължения с правата, които ще придобие в бъдеще след прехвърлянето на предприятието. С други думи - шитвам безнаказано задълженията (в момента, в който те са на по-голяма стойност от правата в предприятието) и спокойно си придобивам след това права (като продължа дейността си), които не са застрашени от отговорност за старите ми задължения. Няма никаква логика.

Искам да чуя мненията на колкото може повече колеги, защото съм чул какви ли не интерпретации на израза "до размера на получените права". За мен единственият възможен смисъл е: отчуждителят отговаря в пълен размер, приобретателят - до размера на правата, включени в предприятието. Като целта е да бъде защитен приобретателят от ненадейно установяване на задължения, за които при прехвърлянето може да не е знаел.

Абсолютно поддържам мнението на колегата.

Само, че смятам, че отговорността следва да бъде търсена по обратен ред... първо срещу приобретателя, чиято отговорност е ограничена до размера на получените права, а след това ако е останала неудовлетворена част от вземането - срещу прехвърлителя.