Принудителните мерки не са вид наказание, затова за тях не се прилагат сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
ПАМ се налагат с индивидуален административен акт за който важат правилата на специалния закон, а за неуредените въпроси - правилата на АПК. Обикновено имат предварително изпълнение - или по закон или по разпореждане на административния орган.
Ако например управлявате МПС с изчерпан лимит от контролни точки, ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП може да се наложи независимо колко време е минало от момента в който този лимит е бил изчерпан. Причината е че при пълно изчерпване на лимита от контролни точки лицето губи придобитата правоспособност по силата на закона и трябва отново да се яви на изпит /чл. 157, ал. 4 и ал.5 от ЗДвП/. Тук не се прилагат правилата за служебно възстановяване на контролни точки като мине определен период от време. Лицето е било длъжно доброволно да върне СУМПС в службата по местоотчет, но не го е направило. Затова СУМПС се отнема с посочената ПАМ, независимо колко време е минало. След като липсва правоспособност /самото право да се управлява МПС/, лицето не трябва да владее документа /СУМПС/, който вече няма нужната удостоверителна стойност.
Подобно е положението и когато е било издадено СУМПС, но въз основа на диплома която по реда на НПК е призната за неистински документ, т.е. установено и че водачът не отговаря на изискването да има поне основно образование. Такова СУМПС също се изземва /чл. 19 от наредба № I - 157 за реда за издаване на СУМПС/.