forum.lex.bg

Уважаеми колеги, според мен ако е налице дело за съдебна делба и е постановено решение от първа инстанция, но след това е обжалвано и втора инстанция го е потвърдила изцяло, то разходите по обжалването трябва да се понесат от обжалвалата неоснователно страна(т.е. не по общите правила за разпределяне на разходите, които важат при съдебната делба).Съображение за това е, че всъщност е налице едно неоснователно атакуване на правилен съдебен акт,т.е. правилата тряба да са какато при обикновеното исково производство-страната претендираща или отричща неоснователно едно право понася и разноските.Досега обаче не съм намерил съдебна практика по този въпрос.Какво мислите вие?

Absoliutno sym na syschtoto mnenie, struwa mi se logichno i sprawedliwo, no niama da namerite praktika:))
Chl.293a ot GPK... tc...))
Jalko naistina mnenieto Wi spored men e prawilno i po tozi nachin bi se stignalo do po malko nenujni jalbi i po malko protakwane na delata no za syjalenie zakonodatelia ne e pomislil za towa. Hubawo e obache da se pomisli nad takawa edna teza pri izgotwianeto na nowia GPK:))

При съдебната делба държавната такса се изчислява върху стойността на дяловете на съделителите, при постановяване на съдебното решение от първата инстанция. Този от съделителите, който не е доволен от съдебното решение има право да го обжалва пред въззивния съд, пред който се внася 50% от държавната такса, която се събира от първоинстанционния. В този смисъл ако има друго, различно решение по същество на второинстанционния съд, държавната такса се преизчислява и се определя нова такава. В случая няма виновна страна, тъй като всеки съделител има право да получи дял от съсобствеността. Ако първоинстанционният съд е сгрешил и един от съделителите е внесъл по-висока такса отколкото е било необходимо, втората инстанция следва да издаде изпълнителен лист за разликата от платеното в повече. Ако обаче бъде потвърдено първоинстанционното решение, разноските си остават за съделителя, така, както са направени.