forum.lex.bg

Уважаеми колеги,
Може ли някой да ми отговори откога датира изискването на Софийския районен съд предварително да се вписва исковата молба за делба на недвижим имот?
Лично аз не виждам нормативно изискване исковата молба за делба на недвижим имот да бъде вписана. Обръщам вниманието ви на обстоятелството, че исковата молба е за делба по съдебен ред, но не и за доброволна делба. Ето защо тази искова молба не влиза в категорията на подлежащите на вписване искови молби, изчерпателно изброени в Закона за собствеността, Правилника за вписванията и Закона за кадастъра и имотния регистър. Теоретично може да се приеме, че едва преди започването на втората съдебна фаза на делбеното производство се налага вписването на исковата молба, тъй като страните могат да се задоволят само с влязлото в сила решение по допускането на делбата, очертаващо със сила на присъдено нещо факта на съсобствеността върху конкретния имот и дяловете на съсобствениците.
Логично се поставя въпроса чии интереси би охранявало това изискване за вписване на исковата молба за делба на недвижим имот. Дали тези на съсобствениците – изключено, тъй като техните интереси са максимално защитени от разпоредбите на чл.33, ал.2 от ЗС и чл.121 от ГПК. Дали пък идеята е да се охраняват интересите на трети лица – и това е малко вероятно, тъй като всеки добросъвестен нотариус би констатирал, че съответният имот е съсобствен и би изискал декларация по чл.33 от ЗС.
При тези допускания логично се натрапва изводът, че въпросното изискване на Софийския районен съд за вписване на исковата молба не охранява някакви интереси на гражданите, а е поредната илюстрация за все повече разрастващата се тенденция някои съдилища да се изживяват като фискали органи, задължени да пълнят приходната част на бюджета на каквато и да е цена и независимо дали имат правно основание. Това е така защото единственият ефект на такова задължение за вписване е да се пълни хазната – държавни такси по вписванията, евентуално и за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с данъчна оценка на имотите, а защо да не се сложи и едно рамо на обслужващата съответния съд банка, като се наливат в нея комисионните за извършваните банкови “услуги” по внасянето на съответните такси. Наистина замисълът е хитър, тъй като с оглед многобройните дела за делба финансовият ефект се мултиплицира, а от друга страна със съд се не спори, тъй че “нема лабаво”.
Предварително благодаря за вашите становища и информация.

Аз също бях учуден на изискването, тъй като не за първи път пускам искова молба за делба, но в изложението си сте прав, че съдилищата започват да си въвеждат практика, която не намира опора в нормативна разпоредба.
Но сте и прав, че със съд не се спори.
Така е за съжаление.

Колеги,
В иска за делба на недвижим имот имплицитно се съдържа ревандикационния иск. В редица случаи при ревандикация/делба/ ищецът оспорва основанието/акта/ на придобиване на собствеността на ответника, което е вече причина за вписване по чл.114 б"А" ЗС. Чии интереси охранява това вписване? Охранява интереса на всеки потенциален купувач на имота. Същият ще си направи справка в службата по вписванията, ще види че има висящ процес, и тогава ще решава дали да купува или не.
Относно гаранциите по чл.121 ГПК и чл.33 ал.2 ЗС:
Чл.121 ГПК ще ви бъде безполезен, ако купувате делбен имот и се наложи да чакате да свърши делбата /поне три години/-такива хипотези са възможни . Чл.33 ал.2 ЗС изисква добросъвестност на нотариуса, но това не е достатъчна гаранция, защото:
1.Не са малко случаите на продажба на недвижими имоти с фалшиви пълномощни, което показва че на добросъвестността на нотариусите не може да се разчита.
2.Представете си, че исковата молба за делба не е вписана. Ответникът по иска се легитимира с констативен нотариален акт за целия имот. По време на процеса той продава имота. Тогава, ако влезе в сила решение, с което се признават правата на ищеца за дял от имота, вписването на продажбата ще изключи СПН на решението по отношение на приобретателя.

Ето защо аз съм за вписване на всякакви искове относно недвижими имоти. То гарантира публичност на правното състояние на имота и така гарантира правата на всички.