forum.lex.bg

Казусът е следният-
Моята съпруга е сключила през 1996 година Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със своята баба и дядо ,които вече са покойници (дядото от 2 г. бабата от 1 г.)
Бабата и дядото имат 2 сина -единият е покойник и е баща на съпругата ,а другият син тази седмица завежда искова молба за с иск за разваляне на посоченият по горе договор ,като посочва меко казано смешни доказателства(други не може и да има като се има в предвид че за посоченият период 1996-2007 тя се е грижела за тях доколкото може и с бабата и дядото тя е била в чудесни взаимоотношения докато не може да се каже същото за синът завел исковата молба за разваляне на договора)
Въпросът ми е -
Имаме ли повод за притеснение, че поради различното местожителсво (бабата и дядото са живеели в Чирпан а съпругата в Стара Загора) съдът може да постанови че тя не се е грижела постоянно за тях и не са били едно домакинство
и въобще какви са уловките във този вид дела и как обикновенно завършват
Още веднъж напомням че през целият период на договора съпругата е била в идеални взаимоотношения с бабата и дядото (но не постоянно)като това могат да потвърдят множество съседи -дядото е воден от болници от нея преди да почине а бабата почива в Стара Загора
Какъв изход на делото можем да очакваме
Предварително благодаря за оказаното съдействие

paneli написа:Имаме ли повод за притеснение, че поради различното местожителсво (бабата и дядото са живеели в Чирпан а съпругата в Стара Загора) съдът може да постанови че тя не се е грижела постоянно за тях и не са били едно домакинство

Да, имате основание за притеснение - очевидно сте запознат с разбирането на съдилищата, че за да има действителен договор за издръжка и гледане, този, за когото се полагат грижи, трябва да живее при полагащия за него грижи.

kalahan2008 написа:Да, имате основание за притеснение - очевидно сте запознат с разбирането на съдилищата, че за да има действителен договор за издръжка и гледане, този, за когото се полагат грижи, трябва да живее при полагащия за него грижи.

Това не е съвсем точно! Ако ли в НА не е записано да са в едно домакинство?
paneli- препоръчвам да не губите време във форума- идете веднага при адвокат- всички детайли са от особена важност! Работата ви не е розова, но не е и кауза пердута. Свидетелските показания ще са ви от особена полза.

Какъв изход на делото можем да очакваме

несериозен въпрос..

poli_g написа:

kalahan2008 написа:Да, имате основание за притеснение - очевидно сте запознат с разбирането на съдилищата, че за да има действителен договор за издръжка и гледане, този, за когото се полагат грижи, трябва да живее при полагащия за него грижи.

Това не е съвсем точно! Ако ли в НА не е записано да са в едно домакинство?

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 96 ОТ 28.06.1966 Г. ПО ГР. Д. № 65/1966 Г., ОСГК НА ВС

Договорите за прехвърляне на вещни права срещу задължение за даване издръжка в натура не противоречат на закона и на правилата на социалистическото общежитие. Те имат социална цел и предназначение - да обезпечат на кредитора по това задължение по-добри социално-битови условия за преживяване. Задълженията по тях и по отношение на двете страни са наситени с нравствено-етични и социално-битови изисквания. Както по своята цел, така и по своето съдържание те не влизат в противоречие със закона и правилата на социалистическото общежитие. Поради това те са допустими и валидни. Същите не спадат към никой от предвидените видове договори, ако и да се приближават до продажбите. Те са ненаименувани алеаторни договори.
По начало тези договори се подчиняват на общите правила за договорите, доколкото специфичността на съдържанието на задълженията по тях не налага отклонение.
Съгласно тези правила длъжникът по задължението за даване издръжка в натура дължи само точното изпълнение на същото, т.е. това, което е уговорено и както е уговорено, съобразно с нравствено-етичните и социално-битови изисквания, присъщи на тези договори (чл. 79 ЗЗД). Същият по начало не може да бъде принуден вместо даване издръжката в натура, когато е готов да изпълнява задължението си така, както е уговорено, да плаща нейния еквивалент. Това следва от принципа, че той дължи да изпълни само това, за което се е задължил.
Поради това и кредиторът по такова задължение по начало няма право да иска от изправния длъжник вместо издръжка в натура паричния и еквивалент.
Изключение от това се налага само тогава, когато кредиторът по обективни причини не може да даде необходимото съдействие за изпълнението на задължението в натура. В такъв случай следва да се счете, че кредиторът има право да иска изпълнението на задължението да стане в паричния му еквивалент, докато тази причина съществува, защото липсата на такава възможност не води до отпадане на самото задължение (чл. 97 ЗЗД), и такава следва да се счете, че е волята на страните, съдържаща се имплицитно в поетите по договора задължения. При една такава обстановка, когато и двете страни държат за изпълнението на договора, не би могло да се очаква друго освен изпълнението на поетото задължение за даване издръжка в натура чрез заплащане на паричния му еквивалент.

Благодаря за изчерпателните отговори на съфорумците и все пак какви са шансовете за изход на делото в наша полза

Запозната с това ТР? и?

paneli написа::shock: Благодаря за изчерпателните отговори на съфорумците и все пак какви са шансовете за изход на делото в наша полза

Като сте толкова настоятелен- 50 на 50... пак да повторя- несериозно е!

poli_g написа:Запозната с това ТР? и?

Ами нужна е географска близост все пак - трябва да живеят в общо домакинство, дори и да не са в едно и също населено място. Не може синът в София, майката в Тутракан. Тогава няма да е договор за издръжка и гледане, а просто рента.
Какво пише/не пише в нот. акт няма значение - това не променя същността на договора - не може само издръжка, трябва и гледане. А без да са в едно домакинство, не може да има гледане, не може да се изпълни "морално-етичната" страна на договора.

paneli написа:какви са шансовете за изход на делото в наша полза

Зависи от адвокатите и от съдията...не от нас И дали ще сметнат, че Чирпан и Стара Загора са достатъчно близо (един час път е и много, и малко...зависи...)

kalahan2008 написа:

poli_g написа:Запозната с това ТР? и?

Ами нужна е географска близост все пак - трябва да живеят в общо домакинство, дори и да не са в едно и също населено място. Не може синът в София, майката в Тутракан. Тогава няма да е договор за издръжка и гледане, а просто рента.
Какво пише/не пише в нот. акт няма значение - това не променя същността на договора - не може само издръжка, трябва и гледане. А без да са в едно домакинство, не може да има гледане, не може да се изпълни "морално-етичната" страна на договора.

Не си прав ,аз може да съм в цветущо здраве , да нямам нужда да ме перат готвят и т.н./демек да ми слугуват ,това дето го писа е типично за Тутракан ,леля ми смети 4-5 гледачи по ДГИ , щото се дразнеше я от децата им ,я от факта че идваха събота и неделя и нямало кой да и прави компания и т.н , да им се и имотите ,спокойствието струва по-вече/ . Та аз като нямам нужда опстоянно да ме издържат ,щото мога и да ме гледат ...,това с едно домакинство кво значи ,я си представи ,че със съпрузи имат ДГИ да гледат Свеки ,съпруга почине , жената скл. брак и отива да живее при втория съпруг ,е кво ще пази свеки доживотно ли ,Свеки също не ще да иде при тях ...или в населеното място където е свеки "гледачите "не могат да си намерят работа и отидат в друг град ,а свеки не иска да мръдне от дома си ....

Все пак , нека кажем на човекът ,че чичото може да иска разваляне на договора само за своята част, не и за тази на баща й.
Аз също съм склонна да се съглася ,че ако не в едно домакинство, то поне в географска близост ще трябва да са. А ако няма нужда от гледане и издръжка , договорът ще е нищожен. Върти ми се някакъв спомен в главата, ама ако държите ще го потърся. Не си спомням практика ли беше или в монографията на Венедиков.

sunrise написа:Все пак , нека кажем на човекът ,че чичото може да иска разваляне на договора само за своята част, не и за тази на баща й.
Аз също съм склонна да се съглася ,че ако не в едно домакинство, то поне в географска близост ще трябва да са. А ако няма нужда от гледане и издръжка , договорът ще е нищожен. Върти ми се някакъв спомен в главата, ама ако държите ще го потърся. Не си спомням практика ли беше или в монографията на Венедиков.

На мнение съм ,че едно лице не е задължително да изпадне в ссътояние да бъде непременно гледано и издържано през целия период на договора . Прехвърлителят в един момент може да има нужда от гледане и издръжка в друг може да няма , може да се стигне и до кредиторово неизпълнение ,както в случая със Свеки . Смятам ,че е нужно грижата да се прояви тогава когато действително има нужда от нея ,защото според мен правенето на компания не е грижи и издръжка ,а лазене по нервите . А и както виждаме обществено икономическите отношения са променени има много голямо движение ,спокойно може да се местиш от град в град ,държава в държава , понятието безработица е много актуално и т.н. друго беше по соца -жителство ,сега няма такова чудо и слава богу.

Решение № 1159 от 28.X.1994 г. по гр. д. № 655/94 г., II г. о., докладчик зам.-председателят Иван Ефремов

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 8/1994 г., стр. 14

чл. 87 ЗЗД

Приобретателите по алеаторния договор имат задължение да издържат и да се грижат за прехвърлителя независимо дали той има свои средства да се издържа и може сам да се обслужва.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
За да отхвърли иска на Ш. А. за разваляне на алеаторния договор с ответницата поради виновното неизпълнение от страна на приобретателката на поетите с договора задължения, съдът е приел, че тя, прехвърлителката, имала свои средства за издръжка и можела сама да се обслужва, поради което ответниците нямали задължения да й осигуряват издръжка и да я гледат.
Този извод на съда е необоснован и незаконосъобразен. От съдържанието на договора се вижда, че приобретателката е поела "гледането и издръжката на Ш. А. докато е жива, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега...". Това е пълното съдържание на престацията на ответницата срещу недвижимия имот, който ищцата й е прехвърлила по процесния договор. Ако се приеме схващането на съда, че приобретателят по алеаторния договор не дължи издръжка и гледане на прехвърлителя, когато той има свои средства да се издържа и може сам да се обслужва, да се грижи за дома и домакинството, ще излезе, че приобретателят получава недвижим имот, без да престира от своя страна нищо. А това е недопустимо, тъй като алеаторният договор е възмезден. От фактическа страна е изяснено, че от сключването на договора на 7.VII.1988 г. до 26.I.1992 г. (около един месец преди смъртта на ищцата, вместо която в процеса са встъпили нейните законни наследници - синовете й Н. А., Б. А. и Г. А.) прехвърлителката е била обслужвана от социалния патронаж в общината, като сама си е заплащала храната и цената на услугите. Това ще рече, че приобретателката изобщо не е изпълнявала задълженията си по договора спрямо прехвърлителката. Това, че понякога - по веднъж или два пъти в месеца ответницата М. А. е ходила в дома на прехвърлителката, като й е носила хранителни продукти и я е прала, не означава пълно изпълнение, каквото тя дължи. Защото задълженията за гледане и издръжка трябва да бъдат изпълнявани ежедневно и непрекъснато, а не спорадично - отвреме навреме.
С оглед на така установената фактическа обстановка, по която няма спор между страните, съдът необосновано и незаконосъобразно е отхвърлил иска, като е приел, че ответницата не е неизправна страна, защото прехвърлителката имала свои средства за издръжка и можела сама да се грижи за себе си, за домакинството си. Налице са следователно основанията по чл. 207, б. "а" и "г" ГПК за отмяна по реда на надзора на влязлото в сила решение на С. окръжен съд и тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна и не се нуждае от попълване с нови доказателства, Върховният съд на основание чл. 208, ал. 1 във връзка чл. 229, ал. 1 ГПК отменя решението на окръжния съд и постановява друго, с което уважава иска, като разваля алеаторния договор поради неизпълнение от страна на приобретателката.

Има много съд.практика за този вид договори. Нищожен е такъв когато например прехвърля срещу задължение и издръжка примерно сравнително млад човек/ без заболявания и основание за това/ т.е в случаите когато не се налага издръжка, но и това е въпрос на доказване. Развалят се и тогава когато примерно е изминал сравнително кратък период от време от прехвърлянето до смъртта на прехвърлителят, примерно 6 месеца. Тогава се приема че престацията / имота/ като размер не отговаря на положените грижи, освен ако не пише в НА че са и за минало време. Според мен в случая периода е много голям от 96г. до сега. Ако те не са се грижили самите прехвърлите биха могли до сега да искат разваляне, или парична издръжка. Зависи и от свидетелите и доказването, но също мисля че различните градове не са пречка да се приеме че са полагали грижи и не е задължително да са едно домакинство.

Вариянт:Приобретателя по алеаторния договор е на социални помощи , случва се,няма да мре щото баба Кера си харчи парите за кока кола и ново чене и се обажда на гледачката да иде при доктора да и плати ченето/действителен случай/.
Вариянт:На преобретателя детето е много болно ,кого трябва да обслужи да плати лекарствата на детето или на баба Кера ченето/това като вариянт ,не е по действителен случай ,но мооже да се случи / ?
Имама моменти ,когато си на ръба на оцеляването , а и както написах обществено икономическите отношения са променени ,така че и съдебната практика би следвало да се променя ,тя както знаеме не е източник на правото.
Решението е от 1994г ,преди голямата криза и високото ниво на безработица/а щом е решение на ВС ,питам се кога ли е било заведено първоинстанционното дело/ , погледнете статистикаат кога най-много българи са се преместили да работят по странство.
При условие ,че мога да се движа свобоно в ЕС ,да работя и да си осигуря нормално препитание ,капризите на баба Кера да и правя ежечасова компания са нищожни.
Така както е написано в решението ежедневно тоя приобретател трябва да не работи ,а да слугува ,а как ще издържа бабата?

чета с голямо внимание коментарите

въпросният чичо с иска срещу жена ми, не е полагал грижи за бабата и дядото. нищо, че живее в чирпан, прекъснал е всякакви контакти с тях, през последните 30 години - свидетели ще докажат това. та, сега той си търси "правата" - и СЪДИ СЪПРУГАТА МИ ... Къде остава морала в случая?!

Жена ми през цялото време, вярно не живее постояно с тях/ учи първо в стз, после в софия, след това живее и работи в стз / , но ги подкрепя материално; през почивните дни, ваканции, отпуски -
винаги е при тях.

дали е нужно, но ще поясня, че жена ми е останала единствената им внучка от втория им син, които е починал внезапно (още преди тя да се роди) и заедно с нейната майка са били единствената упора на тези хора.

Май е излишно да пиша емоционално по въпроса, но нали сме хора все пак. Чакаме сега първото си дете и вместо да се подготвяме за хубавото събитие, съпругата ми в напреднала бременност я СЪДЯТ. Сега търсим вариант да уважим решението на баба й и дядо й приживе, в знак на своята обич и признателност да
я осигурят материално, защото както има изразено мнение из коментарите - за толкова години от 1996, ако те не са били доволни,
са можели да развалят прехвърлянето на имота. Между другото - дядото е починал преди 2 година, преди да се оженим, а баба от есента на миналата година я взехме да живее при нас в стара загора - тя почина при нас през април.

и още нещо - готови сме да обезпечим финансово исканията на обвинителя, само и само да не вземе половината от дома на жена ми в чирпан - тази къща означава много повече за нея от колкото,
които и да е друг имот. Какво например ще се случи, ако фективно я продадем, въпреки заведения иск/ между др. той е вписан вече в службата по вписвания в чрс, но няма възбрана/ ще се презастраховаме ли по този начин от решението на съда по-късно?! дали "новия" собственик на имота ще трябва да го дели с чичото или ще трябва да му се изплатят пари. И как съда ще погледне на нашите евентуални действия на продажба. Може много крайно и незаконно да ви се струва, но сме принудени, ако е уместно да действаме и така.

Не е необходимо да има възбрана. Ако го продадете, първо трябва да се намери балама , който да го купи и второ , не мисля ,че при висящо производство е много морално да "набутате"някого. Как хем имате сантимент към къщата, хем сте съгласни да я продадете на непознат, вместо да се разберете с чичото. Явно финикийските знаци компенсират всеки такъв.
Между другото , колко годишна е била съпругата Ви когато е сключван договора?

sunrise написа:Не е необходимо да има възбрана. Ако го продадете, първо трябва да се намери балама , който да го купи и второ , не мисля ,че при висящо производство е много морално да "набутате"някого. Как хем имате сантимент към къщата, хем сте съгласни да я продадете на непознат, вместо да се разберете с чичото. Явно финикийските знаци компенсират всеки такъв.
Между другото , колко годишна е била съпругата Ви когато е сключван договора?

Тва за възрастта е много важно ,нека да каже на колко години е била когато е скл.ДГИ и още нещо вписан ли е иска ,щото понякога забравят
И на последно място ,наемете си адвокат с писане по форума вие сам трудно ще се оправите , нали трябва да пишете отговор по ИМ ,щото инък става лошо.

въпросната " продажба на имота" - да е на наш близъл, поставена лице, така го разбирайте. моля, да отбележа отново, че държим на имота на остане наш.
А иначе съпругата ми е била на 15 години когато са й прехвърлили имота чрез гледане и до навършване на пълнолетието ейн настойник е била нейната майка.

а и за иска - да вече е вписан