КОЛЕГИ, МОЛЯ ЗА СЪВЕТ ЗА ВТОРИ ПЪТ ПО КАЗУС, ОСНОВАВАЩ СЕ НА чл. 12 ал. 2 ЗН !!!
Как следва да бъде установено, че лицето Х, претендиращо за увеличение на наследство по чл. 12 ал. 2 ЗН е живяло и живее от 15 години в съответния наследствен имот и така Е БИЛО ВЪЗНАГРАДЕНО?
1. Достатъчно ли е да бъде установено категорично, че лицето Х е живяло и живее с адреса на призоваване, съспадащ с този на адресна регистрация и местоживеенето, с наличие на данъчна декларация, с многократните му твърдения в тази посока.... ?
2.ИЛИ СЛЕДВА да се доказва, че лицето /племенник/ е живяло и живее в жилището САМО, АКО МУ Е БИЛО УЧРЕДЕНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ В НЕГОВА ПОЛЗА ОТ НАСЛЕДОДАТЕЛИТЕ?
3. Известна ли ви е СЪДЕБНА ПРАКТИКА в тази посока??
ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРЯ!!! Затруднена съм да правя справки!
Извинете за "изядената" буква!!
- Дата и час: 30 Ное 2024, 04:58 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Възнаграден или не - кога?? - чл. 12, ал.2 ЗН
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
Има:
РЕШЕНИЕ № 203 ОТ 09.06.2003 Г. ПО ГР. Д. № 625/2002 Г., I ГР. О. ВКС
ВЪЗЗИВИИТЕ РЕШЕНИЯ НА ОКРЪЖНИТЕ СЪДИЛИЩА ПО ИСКОВЕ НА ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛА С ЦЕНА НАД 5000 ЛВ. ПОДЛЕЖАТ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ РАЗМЕРА НА ОБЖАЛВАЕМИЯ ИНТЕРЕС. ДЕКЛАРАЦИЯТА НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ, ЧЕ НЕГОВ НАСЛЕДНИК Е ИЗВЪРШИЛ ПОДОБРЕНИЯ В НЕГОВ ИМОТ, ПРЕДСТАВЛЯВА ЧАСТЕН ДОКУМЕНТ, КОЙТО СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЕМЕ И ПРЕЦЕНИ ОТ СЪДА ПО СЪЩЕСТВО КАТО ЧАСТЕН ДОКУМЕНТ. КОГАТО НАСЛЕДОДАТЕЛЯТ С ДОПУСНАЛ НАСЛЕДНИКЪТ ДА ОБИТАВА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПОДОБРЕНОТО ОТ ПОСЛЕДНИЯ ЖИЛИЩЕ, СЕ СМЯТА, ЧЕ С ТОВА ТОЙ Е ВЪЗНАГРАДЕН.
Чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК
Чл. 144 ГПК
Чл. 12, ал.2 ГПК
Докладчик съдията Бранислава Павлова
Въззивният съд е приел, че след закупуването на жилищната сграда, приживе на наследодателя Б. М., синът му Х. М. е извършил подобрения в имота, които са увеличили неговата стойност с 2400 лв., затова е осъдил всеки един от сънаследниците да заплати стойността на подобренията, съответстващи на неговия наследствен дял. Изводът на съда, че е доказано извършването на подобренията, е направен при цялостна преценка на доказателствата, като са съобразени както показанията на свидетелите, така и декларацията на наследодателя, която съдът е преценил наред с останалите гласни и писмени доказателства. Тази декларация съдържа извънсъдебно признание на факта на извършените в имота подобрения и поради това нейната достоверност правилно е преценена от въззивния съд наред с останалите доказателства. Очевидно е, че след като деклараторът е починал, той не може да бъде разпитан по делото и неговото писмено изявление представлява частен документ по смисъла на чл. 144, ал. 1 ГПК. който след като не е оспорен, доказва авторството на съдържащото се в него изявление, а достоверността се преценява от съда по вътрешно убеждение. Ето защо съдът правилно е приел декларацията като доказателство по делото и я е обсъдил на основание чл. 188, ал. 1 ГПК. Неоснователни са доводите на касатора, че част от извършените строителни работи не са подобрения, защото съдът е присъдил не стойността на всяко отделно подобрение, а размера на увеличената стойност на имота, доказан от заключението на двете технически експертизи. Що се отнася до изводите на съда за достоверността на доказателствата, това е въпрос, който не подлежи на инстанционен контрол, защото суверенно право на решаващия съд съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК е да прецени доказателствата по свое вътрешно убеждение.
Основателни са доводите в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Чл. 12, ал. 2 ЗН дава право на наследника, спомогнал да се увеличи наследството, да поиска в делбата този принос да му бъде пресметнат в имот или в пари, ако не е бил възнаграден по друг начин. Разпоредбата е частен случай на общия принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване, следователно, за да се уважи претенцията, е необходимо да бъдат налице всички положителни и отрицателни предпоставки, визирани в правната норма. Отсъствието на получено друго възнаграждение от наследника е условие на закона за възникване на правото но чл. 12, ал. 2 ЗН, а в разглеждания случай е установено от показанията на свидетелите. Налице е и признание на ищцата С. М., че свекърва й и свекър й са поканили през 1977 г. сина си със семейството му да живеят при тях, като са обещали, ако ги гледат, да им прехвърлят имота. Видно от нотариален акт № 22 договорът за издръжка и гледане е сключен през 1993 г., но само за бъдещи грижи след прехвърлянето на имота. През периода от около петнадесет години - от 1977 г. до 1993 г., когато е сключен алеаторният договор, синът на общия наследодател Х. Б. е живял в имота, ползвал го е безвъзмездно, от което следва да се приеме, че волята на наследодателя е била, приемайки семейството на сина си в своето жилище, да го възмезди за положения труд и вложените средства при извършване на подобренията, за част от които, по признание на ищците, са участвали и другите деца на наследодателя.
Законът признава правото на наследника да бъде пресметнато в негова полза увеличението на наследството, само ако не е бил възнаграден приживе от наследодателя. В разглеждания случай подобренията са направени именно във връзка с предоставеното безвъзмездно ползване на имота от наследника и неговото семейство, следователно той е бил възнаграден и затова увеличението но чл. 12, ал. 2 ЗН не се дължи.
А относно доказването на обстоятелството,че е живял в имота имай предвид т.7 от Тълк решение №1/2004г.Там е друга хипотезата,но пак върви, според мен.
РЕШЕНИЕ № 203 ОТ 09.06.2003 Г. ПО ГР. Д. № 625/2002 Г., I ГР. О. ВКС
ВЪЗЗИВИИТЕ РЕШЕНИЯ НА ОКРЪЖНИТЕ СЪДИЛИЩА ПО ИСКОВЕ НА ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛА С ЦЕНА НАД 5000 ЛВ. ПОДЛЕЖАТ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ РАЗМЕРА НА ОБЖАЛВАЕМИЯ ИНТЕРЕС. ДЕКЛАРАЦИЯТА НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ, ЧЕ НЕГОВ НАСЛЕДНИК Е ИЗВЪРШИЛ ПОДОБРЕНИЯ В НЕГОВ ИМОТ, ПРЕДСТАВЛЯВА ЧАСТЕН ДОКУМЕНТ, КОЙТО СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЕМЕ И ПРЕЦЕНИ ОТ СЪДА ПО СЪЩЕСТВО КАТО ЧАСТЕН ДОКУМЕНТ. КОГАТО НАСЛЕДОДАТЕЛЯТ С ДОПУСНАЛ НАСЛЕДНИКЪТ ДА ОБИТАВА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПОДОБРЕНОТО ОТ ПОСЛЕДНИЯ ЖИЛИЩЕ, СЕ СМЯТА, ЧЕ С ТОВА ТОЙ Е ВЪЗНАГРАДЕН.
Чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК
Чл. 144 ГПК
Чл. 12, ал.2 ГПК
Докладчик съдията Бранислава Павлова
Въззивният съд е приел, че след закупуването на жилищната сграда, приживе на наследодателя Б. М., синът му Х. М. е извършил подобрения в имота, които са увеличили неговата стойност с 2400 лв., затова е осъдил всеки един от сънаследниците да заплати стойността на подобренията, съответстващи на неговия наследствен дял. Изводът на съда, че е доказано извършването на подобренията, е направен при цялостна преценка на доказателствата, като са съобразени както показанията на свидетелите, така и декларацията на наследодателя, която съдът е преценил наред с останалите гласни и писмени доказателства. Тази декларация съдържа извънсъдебно признание на факта на извършените в имота подобрения и поради това нейната достоверност правилно е преценена от въззивния съд наред с останалите доказателства. Очевидно е, че след като деклараторът е починал, той не може да бъде разпитан по делото и неговото писмено изявление представлява частен документ по смисъла на чл. 144, ал. 1 ГПК. който след като не е оспорен, доказва авторството на съдържащото се в него изявление, а достоверността се преценява от съда по вътрешно убеждение. Ето защо съдът правилно е приел декларацията като доказателство по делото и я е обсъдил на основание чл. 188, ал. 1 ГПК. Неоснователни са доводите на касатора, че част от извършените строителни работи не са подобрения, защото съдът е присъдил не стойността на всяко отделно подобрение, а размера на увеличената стойност на имота, доказан от заключението на двете технически експертизи. Що се отнася до изводите на съда за достоверността на доказателствата, това е въпрос, който не подлежи на инстанционен контрол, защото суверенно право на решаващия съд съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК е да прецени доказателствата по свое вътрешно убеждение.
Основателни са доводите в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Чл. 12, ал. 2 ЗН дава право на наследника, спомогнал да се увеличи наследството, да поиска в делбата този принос да му бъде пресметнат в имот или в пари, ако не е бил възнаграден по друг начин. Разпоредбата е частен случай на общия принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване, следователно, за да се уважи претенцията, е необходимо да бъдат налице всички положителни и отрицателни предпоставки, визирани в правната норма. Отсъствието на получено друго възнаграждение от наследника е условие на закона за възникване на правото но чл. 12, ал. 2 ЗН, а в разглеждания случай е установено от показанията на свидетелите. Налице е и признание на ищцата С. М., че свекърва й и свекър й са поканили през 1977 г. сина си със семейството му да живеят при тях, като са обещали, ако ги гледат, да им прехвърлят имота. Видно от нотариален акт № 22 договорът за издръжка и гледане е сключен през 1993 г., но само за бъдещи грижи след прехвърлянето на имота. През периода от около петнадесет години - от 1977 г. до 1993 г., когато е сключен алеаторният договор, синът на общия наследодател Х. Б. е живял в имота, ползвал го е безвъзмездно, от което следва да се приеме, че волята на наследодателя е била, приемайки семейството на сина си в своето жилище, да го възмезди за положения труд и вложените средства при извършване на подобренията, за част от които, по признание на ищците, са участвали и другите деца на наследодателя.
Законът признава правото на наследника да бъде пресметнато в негова полза увеличението на наследството, само ако не е бил възнаграден приживе от наследодателя. В разглеждания случай подобренията са направени именно във връзка с предоставеното безвъзмездно ползване на имота от наследника и неговото семейство, следователно той е бил възнаграден и затова увеличението но чл. 12, ал. 2 ЗН не се дължи.
А относно доказването на обстоятелството,че е живял в имота имай предвид т.7 от Тълк решение №1/2004г.Там е друга хипотезата,но пак върви, според мен.
- stavrev
- Потребител
- Мнения: 485
- Регистриран на: 07 Дек 2001, 20:31
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 59 госта