forum.lex.bg

Доколко би издържало в съда следното обвинение по чл. 147, ал. 1 от НК:

Разгласени са клеветнически твърдения, които не са верни и не могат да се докажат от обвиняемия и следователно биха се квалифицирали като такива. НО обвиняемият директно не е казал, че лицето Х е извършило определени действия, а че в апартамент (лична собственост на потърпевшия) са се случвали определени действия, които не отговарят на действителността. При това обвиняемият е знаел, че потърпевшият е собственик на апартамента, живее в него, само той го използва и по този начин косвено го дискредитира, защото всички свързват апартамента с неговия собственик.

При това положение може ли да се говори за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК?

Благодаря на всички!

Само не разбрах ти от коя страна си -клеветника или наклеветения?

Какво значение има?

Клеветата е престъпление против честта и достойнството на човека.Щом няма клеветническо твърдение спрямо конкретна личност не може да има престъпление клевата. Известно е че НК не може да се тълкува разширително, към каквото всъщност ни насочва law33.

Znachi li tova, che primerno, ako vie ste advokat v adv. kantora "Nezabravka" i az napisha material do nyakoi vestnik, che ot advokatska kantora "Nezabravka" izvarshvat primerno danachni izmami i drugi prestapleniya, to tova ne e kleveta??? Nali vie ste sobstvenika na adv. kantora. Togava znachi tova nyama da e kleveta, taka li? I za da e kleveta tryabva da sam napisal konketno vasheto ime......

Кой казва, че НК е издържан до степен достатъчна ,че да защитава и брани правата и законните интереси на отделната личност пълно и всеобхватно?!!!!

Сега като се замисля обаче, все ми се струва, че това обвинение може да мине! Въпросът в случая е да се докаже, че субективната страна на дееца действително е обхващала факта, че апартаментът е собственост на наклеветеното лице, както и това, че клеветата ще го засегне именно на това основание и в този смисъл е съзнавал, че наклеветява именно собсвеника на апартамента, макар и по този косвен начин. В този смисъл умисълът на дееца се явява евентуален-допускал е, че ще бъде наклеветен собственикът, но се е отнасял безразлично към това.Така деянието се явявя посегателство срещу личността и на това основание би могло да се подведе под съсътава на 147, ал.1НК

В случая от субективна страна клеветата е осъществена с пряк умисъл, тъй като деецът е бил сигурен и е осъзнавал, че разгласеното от него позорно обстоятелство е неистинско.

Друг е въпросът дали от обективна страна може да се говори за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, тъй като пострадал от клеветата трябва да е конкретна личност - физическо лице. В случая се разгласяват позорни обстоятелства по отношение на собственика на даден апартамент, като той не е назован конкретно, но се цели именно това - да се накърни доброто му име пред обществото, защото този имот се свързва единствено и само с него.

По-горе е посочен аналогичен пример. Могат да се посочат още десетки подобни. Нима няма да бъде подведен под наказателна отговорност лице, което разпространи твърдение, примерно, че в президенството на РБългария се разиграват незаконно хазартни игри и вечер се организират "голи купони". Нима това не би било клевета, целяща да дискредитира именно олицитворяващия тази институция??? Нужно ли е да бъде точно казано "Президентът Х.Х. прави еди какво си"?

И ако горното според нашия НК не би било клевета, то изобщо би ли могло да се търси някаква наказателна отговорност от разпространилия тези неистински и позорни обстоятелства????

От страната на наклеветения, ако това има някакво значение.

Ето още един пример:

Написвам тук във форума следното: "Авторът на това мнение е направил ХХХХХХ (някакво неистинско и позорящо го обстоятелство)". Написаното от мен няма ли да е клевета и без да назовавам конкретното име на автора, в случая stavrev, но за всички е ясно към кого се отнасят клеветническите твърдения и че автор на това мнение е единствено и само stavrev?

струва ми се, че минавате малко през девет планини в десета, но...ако ви се занимава - Успех

Тълкуваш разширително НК, а по-горе ти написах,че това е недопустимо.
Прочети внимателно престъпното деяние в чл.147-който разгласи позорно обстоятелство за ДРУГИГО. "Другигото" кое е ?Трябва да има конкретна личност, определена поне с основните признаци за индивидулизация на лицата.
В конкретния случай апартаментът може да се ползва и от други лица,не само от собственика, а и пряко волята му.

Примерите,които посочи не могат да бъдат престъпления.Ако има деликт,то ще бъде граждански такъв.
Можеш да си псуваш колкото си искаш всички министри,депутати и т.н., но едва когато кажеш,че еди кой си депутат е престъпник,тогава има престъпление клевата.
Има практика по темата,не си ги измислям.

Благодаря на stavrev и на всички отговорили на въпроса!

Само за справка- при умисъл-независимо пряк или евентуален деецът съзнава, че позорното обстоятелство е неистинско, като и в двата случая предвижда общественоопасните поседици от деянието си! РАЗЛИКАТА Е ВЪВ ВОЛЕВИЯ МОМЕНТ-а именно-при пряк умисълр той пряко цели резултата или съзнава неговата неизбежност, докато при евентуалния-не го цели, а се отнася с безразличие към него!!!!

Първо, клеветническите твърдения са възприети от трето лице,
Второ, пострадалият трябва да е назован по име; освен това-време, място, други обстоятелства
Тежеста на доказването тежи върху частния тъжител, а не подсъдимият да доказва, че казаното или извършеното е вярно
Има добра съдебна практика и една монография на петър Раймундов за обидата и клевета
И еди въпрос: Ако престъплението по 147 е осъществено посредством писмо-сигнал до МС - комисия по жалби и сигнали, и твърденията там не са верни, и има безброй позорни обстоятелства и приписани престъпления, дали това е 147Нк или сигнал по смисъла на Закона за предложенията и сигналите. Там се казва, че отправените сигнали не могат да накърняват правата на трети лица, А нали 147 брати правото на добро име, чест и достойнство?!?

Пряк умисъл - целта на дееца е твърденията му да достигнат до поне един човек, като осъзнава и е сигурен, че тези твърдения са неистински.

Евентуален (косвен) умисъл - деецът не е сигурен относно реалната ситуация, но прави неистинско твърдение, както и не е сигурен дали неговите твърдения ще достигнат и ще се възприемат от поне едно трето лице.

В случая може да се докаже, че е налице пряк умисъл. Стига, разбира се, да може да се докаже, че изобщо има клевета.

В чл. 57, ал. 3 от ЗПСЖМ се казва: "Подателите на сигнали, жалби и молби с клеветническо съдържание носят отговорност съгласно закона."