forum.lex.bg

Ответник съм по дело, в което за основно доказателство - разписка, е представено незаверено ксерокопие и ищецът показва протокол, че е имало взлом в офиса му, вследствие на което оригиналът е изчезнал. Основателно ли е назначаване на графологична експертиза, при положение, че говорим за незаверено /и лесно манипулируемо/ ксерокопие? Що за доказателство ще бъде заключението на ВЛ /ако се съгласи да изготви такова/, ако е направено на база - ксерокопие?

Ксерокопието си е ксерокопие, вещото лице не го мислете, но ако е допусната експертиза, съдът не го бива, а Вашето положение не е розово.

Добре де тази графологична експертиза каква задача има?!
как от ксерокопие въобще ще направи нещо!!

Задачата на ВЛ е: 1. Възможно ли е да бъде изготвена такава. 2. Ако - да, дали подписът, поставен и т. н. .... принадлежи и т.н. ...

Вещото лице по принцип може да изследва дали подписът е на определено лице или не и върху ксерокопие. За това не му трябва оригинал. Но основния въпрос е,че е възможен 100% монтаж на подписа върху лист и чрез ксерокопиране не може да се разбере дали подписът е от автора или е поставен допълнително от друго място. Това е проблемът.

мисля, че не е проблем доускането на експертизата, а преценката и по съществото на спора!

Едва ли може вещото лице да даде категорично заключение въз основа на ксерокопие, но все пак експертизата може да се оспори, решението да се обжалва... От друга страна чл. 101 от ГПК гласи: "Когато по делото се прилагат документи, те могат да бъдат представени и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.". Ясно е, че страната не разполага с оригинала, а всичко останало е неотносимо към спора.

Колега практикуващ, ето и моето мнение: вероятно сте пропуснали възможността да оспорите документа. Твърдите, че се касае за ксерокопие, което е незаверено, а пък въз основа на него трябвало да се направи и експертиза. Изчакайте резултата от първата експертиза, и ако не ви устройва, я оспорете на основанието по второто изречение - че е-зата е извършена първо от копие, второ - същото не е заверено от страната по реда на ГПК, поискайте да се завери и дайте пак същите задачи на ВЛ. Какви доказателства ангажирахте вие, че не дължите парите?

Ами ако копието не е заверено, то следва да се изключи като доказателство изобщо и да не се коментира.
Колкото до чл. 101 ГПК, той не прави разграничение между случаите, когато оритинала не може да се представи по обективна причина, и когано не може да се представи по друга причина. Щом, оригиналът е изискан по чл. 101 и не може да се представи, доказателството, макар и заверено, би следвало да се изключи. Че каква е гаранцията, че оригиналът на документа се е държал в дома, в който е бил взлома - така се създава възможност за шикани.
Колкото до възможността за експертиза по копие - може да се направи. Друг е въпроса дали в.л. ще е в състояние да даде заключение или вероятност на 100%. Експертизата ще се цени с оглед всички доказателства по делото.
А ако възражението ви е само за монтаж на копието, не ви трябва да откривате производство по оспорването на копието на документа. Чл. 101 е за това - да се види, че има оригинал и че той е идентичен с представеното копие.

Незаверено или не, копието си е частен документ - оспорва се, че липсва собственоръчен подпис съгласно ГПК - за да му се обори док. сила - оттам е лесно при положение, че не могат да представят оригинала.

Поискайте и допълнителна задача към експертизата в смисъл дали е възможно подписът положен в разписката е наставен механично чрез машина или по какъвто и да е било механичен начин.

ако документа е унищожен или повреден не по вина на страната, тя може да се ползва от свидетелски показания

Абслютно, ако експертизта е поискана за установяване на относими към спора и въведени със защитната теза обстоятелства, тя е допустима и съдът няма основание да не я назначи. (Друг въпрос е дали ще се ангажират експертите)
Тъй като дори при изследване на оригинал експертизите не са категорични, формалния мотив, че съдът я кредитира, като изготвена от лице със специални знания, то липсата на изследване и съпоставка с останалите факти ще е напрактика липса на мотиви.
А ако хипотезата е кражба на подпис - то това също подлежи на изследване и степента на категоричност на такова изследване при всички случаи ще е по - висока от тази за авторството на подпис на базата на ксерокпие.

ПП. Лично аз не вярвам да се намерят експерти, които да се ангажират със заключение с обект на изследване - ксерокопие. Освен, ако от НИКК не се навият. Ако не се лъжа е и доста скъпо озследване.

Вярно е, че има една класификация на частните документи, според която те може да са подписани и неподписани, но винаги съм се питал каква доказателствена сила може да има един неподписан документ.
И също така - чий подпис ще се оспори като не се знае кой е автора на изявлението.
Струва ми се също, че изключването на един документ поради непредставянето му от задължената страна, при хипотеза на изискване на оригинала по чл. 101 ГПК, е различно от изключването му от доказателствения материал, поради успешно проведено оспорване. Не е ли така? Ефекта в крайна сметка е еднакъв, но възможностите на страните и процесуалния способ да се стигне този ефект са разбични. Много сме коментиали по този въпрос с колеги, но въпроса за мен все още е открит. Ако ви се пише бъде интересно да чуя и другите какво мислят?

Ако не се оспори за липса на подпис ксерокопието си доказва все едно, че е напълно редовно подписан документ - тоест лицето трябва да оспори, иначе се приема, че записаното изявление е негово по силата на 144 ГПК. В случая доколкото разбрах, ксерокопието не е неподписано, а няма собственоръчен подпис - само този който е ксерокопиран.

Ако е изобщо неподписан - то наистина няма док. сила на частен документ по арг. от противното на 144 ГПК.

Съгласен съм напълно, че по 101 е различно основание - направо защото не се представя оригиналът.

Но според мен тук следва да се оспори подписа, защото ако правилно съм разбрал, то ксерокопието не се представя като доказателство за договора, а се опитват да докажат наличието на договор при хипотезата на загубен не по вина на страната оригинал - тогава освен със свидетели по 134, 1 ГПК може да са прилагат и други доказателства. Или, ако не се оспори ксерокопието, то може впоследствие да се приеме, че се дължи както е записано в него, по простата причина, че страната не го е оспорила навреме.