forum.lex.bg

Здравейте колеги, имам няколко въпроса. Накратко:
1. Може ли юридическо лице (търговско дружество), което не е финансова институция, да даде паричен заем на физическо лице с лихва, като вземането бъде обезпечено с ипотека върху недвижим имот на трети лица? А без лихва? (не са търговци и двете страни)
2. Ако да, каква трябва да е годишната лихва, за да не се „сърдят” данъчните (идеята е да е малко над ОЛП)?. От трима одитора чух повече от 5 мнения:)
Интересуват ме всички измерения на сделката, по-специално рисковете за юридическото лице, за физическото е ясно.

Пожелавам ви устойчивост на жегите и приятни отпуски на тези, които не са почивали още.
Благодаря предварително.

Няма ли някой да вземе отношение. Всички ли се пекат на плажа

Dano ne te obyrkwam, no mislq, 4e lihva ne se dylji.

защо да не са търговци и двете страни, нали казваш, че едната е търговско дружество

Mnenieto mi slednoto:
Ako se vodim ot tova, che subektite, bili i te neturgovci ,( vupreki, che kolegata e prav, che spomenavate drujestvo.... koeto naj- veroqtno e turgovsko)skluchat dogovor za zaem, kojto za da bude obezpechen s ipoteka trqbva da byde skluchen v notarialna forma. Po prezumpciq dogovorut za zaem e vuzmezdna sdelka. Razlikata proizliza ot fakta, che kogato sdelkata e skluchena ot lica, koito ne sa turgovci, lihvata, za da se dulji, trqbva da bude izrichno ugovorena v dogovora, dokato mejdu turgovci takava se dulji dori i da ne ugovorena izrichno.
Preporuchvam vi, da polzvate v dogovora osnovniq lihven procent, taka shte si spestite presmqtaneto.

Proshtavajte za latinicata, oshte ne sum se sybudila i me murzi.

Не съм се изразил правилно за търговците - имах предвид, че само дружеството е търговец.

Въпросът ми е по скоро дали няма да се създаде проблем със сделката, тъй като в тези си измерения прилича на типична дейност на банките, но от друга страна не се сещам, за конкретна забрана някъде други лица да извършват точно тази дейност. Иначе има изрични дейности, които могат да бъдат упражнявани само от банки, но тази конкретно .....
Ако и двете страни са търговци добре, но в случая.... не знам защо ме човърка обстоятелството, че заемодателят не е нито банка нито небанкова финансова институция.

Иначе за лихвата съм го решил, ще е малко над ОЛП.

Виж си Закона за банките - чл. 1 и ал.1 и 4 и ДР - естествено, че можеш да даваш заем ( стига средствата, които даваш в заем да не са набрани чрез публично привличане на влогове - дейност, която могат да извършват единствено банки ), но лихвата може да е уговорена единствено до размер определен от МС. Най-добре включи и неустойка за всеки просрочен ден от невнасяне на дължимата вноска.
Виж си и чл. 287 и чл. 294 ТЗ - лихва се дължи и това е, но най-добре я уговори.

Не се притеснявайте, фактът, че договорът за заем е поместен в ЗЗД, говори, че той може да бъде сключван от всички субекти без ограничение. Дейността по ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ на средства под формата на заем е дейност, която могат да извършват само финансови институции, сиреч предлагане на 30 или 50 ( прощавайте, но нямам възможност в момента да проверя точния брой) хора на тази услуга.

И ако толкова те тревожи договора за заем, защо не поискаш от заемателя да ти подпише запис на заповед за цялата сума ведно с лихвите ( ако е еднократно платима), като се обезпечиш с поръчителство върху записа и отделно с ипотека.

Няма пречка да го направиш. Както ти каза няма забрана.Аз съм имала обратния случай, Ф.Л. дава на Ю.Л. Договор за заем + Договорна ипотека

Много благодяря на всички, знам, че е така, но нещо някъде бях чел... Притеснявах се за някакви особени изисквания на закона (които да не са ми известни) ....
Ама хайде да не разсъждавам повече, законът си е закон. Правил съм го и преди, но сега и двете страни са ми много близки и започнах да си внушавам вече Всичко тръгна от няколкото мнения на само двама одитора (по зле са от нас )

Благодаря още веднъж на всички