Това е кеша в G o o g l e на
http://www.cash.bg/br9-01/093301.htm от индексирането му на 29 Апр 2007 00:05:18 GMT.
Кешът в G o o g l e представлява записа на страницата в момента на индексирането и.
Страницата може да се е променила оттогава. Вижте текущата страница без подчертаване на думите.
Кешираната страница може да съдържа изображения, които вече са недостъпни. Кликнете тук, за да видите кеширан само текста.
За връзка към тази страница или добавянето и в отметките, използвайте следния url:
http://www.google.com/search?q=cache:6N ... cd=3&gl=bgGoogle не е свързан с авторите на тази страница и не е отговорен за материалите в нея.
Маркирани бяха тези търсени термини: е нотариус wot
--------------------------------------------------------------------------------
@ - СВЯТ
Стъпка по стъпка напредваме към електронния подпис
Георги Димитров и Богдан Петров са първите Интернет адвокати у нас
Георги Димитров и Богдан Петров са управляващи съдружници в една от малкото проблематика български адвокатски кантори, специализирани в Интернет - О.Р.А.К. (
http://www.orac.bg).
Те са членове на Technology & E-commerce Law Committee към най-голямата световна организация на юристи - International Bar Association. Адвокатите участваха дейно в работата на последната международна конференция на организацията през месец септември 2000 г. Тяхната работа е ангажирана с проблемите на електронния подпис и електронния документ, процедурата и условията за регистрация на домейн имена, конфликти между права върху търговски марки и домейни, гласова телефония през Интернет и други. Те са първите български адвокати - членове на Computer Law Association - най-голямата международна организация на прависти, работещи в областта на Интернет, електронна търговия и компютърно право.
Георги Димитров и Богдан Петров станаха първите двама Интернет “нотариуси”, включени в директорията за България на Thawte (
http://www.thawte.com), в качеството на “Web-of-Trust (WOT) нотариуси”.
ИВАН ИВАНОВ
Кога и как станахте първите “електронни нотариуси” у нас? И какви са функциите ви?
Б. П. - Първо може би е необходимо да поясним понятието “електронен нотариус”. Това не е нотариус по смисъла на Закона за нотариусите и нотариалната дейност , а има съвсем различни функции.
Г. Д. - Всъщност има два вида електронни нотариуси. Първите вид удостоверяват пред определено лице или институции (например банка), че конкретно волеизявление изхожда от точно определено лице. Това е нещо като нотариална заверка на подписа, само че на електронния подпис при изпращане на съобщение по Интернет. Ние не можем да осъществяваме такива заверки и не ни е известно в България да има такива електронни нотариуси към момента. С приемането на Закона за електронния подпис и електронните документ и промяната в съществуващата нормативна уредба може би тази дейност ще се уреди. Другият вид Интернет нотариуси, каквито сме ние, са “WOT нотариуси” - лица, които се ползват с висока степен на доверие на дадена сертифицираща организация и действат като нейни представители.
Б.П. - В нашия случай сертифициращата организация, която ни се е доверила и на която сме електронни нотариуси, е Thawte - една от най-големите в света, лидер в областта на предоставяне на лични електронни подписи. За държави, в които няма електронни нотариуси, за такива могат да кандидатстват правоспособни адвокати, дипломирани експерт-счетоводители или банкери, отговарящи на определени условия. Кандидатствахме през миналата година и след сложна и дълга процедура на щателна проверка бяхме определени за WOT нотариуси на Thawte за България. Като такива можем да удостоверим пред сертифициращата организация самоличността на лицата, желаещи да получат поименен личен електронен подпис. Така се гарантира, че ще се издаде електронен подпис на точно определено съществуващо лице, а не на някой друг.
Какво всъщност представлява електронният подпис?
Г. Д. - Електронният подпис, наричан също цифров подпис или личен цифров сертификат, е дигитален код, а от правна гледна точка цифров идентификационен документ, който може да се използува, за да се подписват съобщения (електронни документи), изпращани по чрез Интернет. От практическа гледна точка в електронната търговия той е аналогът на саморъчния подпис под писмения документ. За правото у нас това “приравняване” естествено ще стане едва с приемане на съответен закон, а именно - Закона за електронния подпис и електронния документ. В повечето от страните - членки на Европейски съюз, САЩ и под други юрисдикции електронният подпис вече е уреден законодателно и се признава точно така, както се признава саморъчният.
Има различни видове електронни подписи, но аз ще се спра единствено на така наречения “усъвършенстван електронен подпис”. При него идентификацията се извършва чрез използването на двойка асиметрични електронни ключове - публичен и частен. Издаването му всъщност представлява генериране по един сложен метод на асиметрична криптография от сертифициращата организация на тази двойка ключове, които са уникални за всеки човек. Частният ключ (код) се знае единствено и само от притежателя на електронния подпис и удостоверяващата организация. С него той “подписва” своето електронно съобщение по такъв начин, че то не може да бъде променено от никого другиго. Така се създава сигурност, че изявлението изхожда точно от подписалия го и че съдържанието не е било променяно след изпращането. Тази проверка се осъществява с публичния ключ, който може да бъде даден на всички лица. Получилият съобщението освен това може да поиска потвърждение от удостоверяващата организация на автентичността на подписа. С публичния ключ не могат да се подписват съобщения до притежателя на частния ключ, но пък могат да се шифрират (криптират) по такъв начин, че никой освен притежателя на частния ключ не може да ги декриптира. Например ако аз имам вашия публичен ключ, ще мога да ви изпратя едно шифрирано съобщение, което с почти 100% сигурност никой друг не може да прочете. Казвам почти, защото теоретично съществува възможност за декодиране с модерни многопроцесорни компютри.
Какво всъщност представляват сетифициращите организации и конкретно тази, която представлявате?
Б.П. - Thawte наистина е една от най-големите сертифициращи организации в световен мащаб. Освен цифрови подписи компанията предлага и ред сертифициращи услуги за бизнеса, като сертификация на сървъри, Интернет страници, софтуерни разработки, издаване на собствени корпоративни сертификати и др. Сертификатите, издавани от Thawte, са признати и спечелили доверието на повечето от използвани днес в света софтуерни програми за електронна поща, включително продуктите на Microsoft и Netscape.
Ще се признават ли издадените от български сертифициращи организации електронни подписи в чужбина, както и чуждестранните тук?
Г.Д. - В проектозакона е предвидена възможност за създаване на организации за доброволна акредитация, които да съдействат за признаването на правната сила на сертификати, издадени от български доставчици в чужбина, както и на сертификати, издадени от чуждестранни доставчици в България.
В каква степен държавата ще се намесва в процеса на издаване и контрол на цифрови сертификати?
Г.Д. - Държавният орган, оправомощен да осъществява контрол и да регулира дейността на доставчиците на сертифициращи услуги в Република България, според проектозакона ще бъде Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). Предвижда се ДКД да разработва, съгласува и предлага за приемане от Министерския съвет проекти на наредбите по закона, както и относно уреждането на дейността на доставчиците на сертифициращи (удостоверителни) услуги и реда за прекратяване на дейността им; относно формата на издаваните от тях сертификати; за съхраняване на информация за услугите, предоставени от доставчиците и т. н. Според нас стриктният държавен контрол е безусловно необходим. Представете си какво би станало, ако няма и изисквания за сигурността? Все едно да се остави възможност на някой да се научи да полага с вашата ръка саморъчния ви подпис.
Удостоверителните организации явно ще съберат значителни бази от данни за гражданите. Ще защитава ли законът личните данни на титулярите на цифровия сертификат?
Б.П. - Проектозаконът гарантира защита на личните данни, събирани от доставчиците на удостоверителни услуги и невъзможността за тяхното използване извън нуждите на воденето на регистрите освен с изричното съгласие на лицето, за което се отнасят, или ако това е позволено със закон. Следва да се отбележи, че тепърва предстои приемането и на закон за защита на личните данни. Не можем в момента да анализираме какви ще са неговите разпоредби по отношение на другите възможни случаи на използуване на личните данни.
Читателите със сигурност ще попитат ще може ли да се подават данъчни декларации или например да получат лиценз за търговия по електронната поща ?
Г.Д. - С приемането на закона това автоматично няма да може да стане. Ще са необходими последващи изменения и допълнения на съответни специални закони и кодекси.
....
Публикувано на: 30 Май 2007, 11:24
И какви са му функциите?
