- Дата и час: 24 Ное 2024, 12:59 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ - НОЕМВРИ 2006
|
|
84 мнения
• Страница 1 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ - НОЕМВРИ 2006
Как е колеги? Може ли някой да публикува казусите?
- malkata_peruka
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 04 Ное 2006, 22:23
- Местоположение: София
Гражданскоправен казус
Съпрузите Стефан и Мария закупили апартамент през 1999г. в гр. Пловдив. По-късно им възстановили собствеността и върху земеделски земи. Стефан има син от предходен брак - Иван, а Мария -само сестра Дарина.
Мария прави саморъчно завещание в полза на съпруга си Стефан за нейната част от апартамента и движимостите в него.
След смъртта на Мария, Стефан по съответния официален ред прави отказ от наследство.
Три години след това и Стефан умира.
Неговият син Иван завежда отрицателен установителен иск срещу Дарина, тъй като възниква спор между тях върху собствеността на апартамента и движимостите в него. По делото със свидетелски показания било установено, че всъщност Стефан е направил отказ от наследство по завещание, но не и отказ от наследство по завещание.
Ето и въпросите:
1. Възможно ли е да се направи завещателно разпореждане в полза на съпруг?
2. Ако нямаше завещание, кой щеше да наследи апартамента и движимостите в него и при какви квоти?
3. Отказът от наследство обхваща ли и наследството по закон?
4.Ако нямаше отказ от наследство, какво е действието на завещанието?
5. Възможен ли е отрицателният установителен иск, заведен от Иван? Има ли друг начин за защита на неговите права, с който да се постигне същия резултат?
По спомен - това е казусът, а за въпросите не претендирам за точно цитиране.
Надявам се някой да сподели своите отговори във форума.
Съпрузите Стефан и Мария закупили апартамент през 1999г. в гр. Пловдив. По-късно им възстановили собствеността и върху земеделски земи. Стефан има син от предходен брак - Иван, а Мария -само сестра Дарина.
Мария прави саморъчно завещание в полза на съпруга си Стефан за нейната част от апартамента и движимостите в него.
След смъртта на Мария, Стефан по съответния официален ред прави отказ от наследство.
Три години след това и Стефан умира.
Неговият син Иван завежда отрицателен установителен иск срещу Дарина, тъй като възниква спор между тях върху собствеността на апартамента и движимостите в него. По делото със свидетелски показания било установено, че всъщност Стефан е направил отказ от наследство по завещание, но не и отказ от наследство по завещание.
Ето и въпросите:
1. Възможно ли е да се направи завещателно разпореждане в полза на съпруг?
2. Ако нямаше завещание, кой щеше да наследи апартамента и движимостите в него и при какви квоти?
3. Отказът от наследство обхваща ли и наследството по закон?
4.Ако нямаше отказ от наследство, какво е действието на завещанието?
5. Възможен ли е отрицателният установителен иск, заведен от Иван? Има ли друг начин за защита на неговите права, с който да се постигне същия резултат?
По спомен - това е казусът, а за въпросите не претендирам за точно цитиране.
Надявам се някой да сподели своите отговори във форума.
- kostadinova
- Младши потребител
- Мнения: 37
- Регистриран на: 05 Окт 2006, 13:54
kostadinova написа:...че всъщност Стефан е направил отказ от наследство по завещание, но не и отказ от наследство по завещание.
-
Trapped - Потребител
- Мнения: 387
- Регистриран на: 29 Окт 2006, 18:31
Съжалявам, колега- грешката е моя-".....всъщност Стефан е направил отказ от наследство по закон, но не и от наследството по завещание"! Успех с реашаването, колега! Надявам се ще споделите отговорите си с нас!
- kostadinova
- Младши потребител
- Мнения: 37
- Регистриран на: 05 Окт 2006, 13:54
Всъщност в казуса, последния абзац беше формулиран така "Иван завежда срещу Дарина отрицателен установителен иск, с който иска да се признае, че е собственик на апартамента"
Искът очевидно е положителен установителен, вероятно е трябвало това да е уловка.
Та доколкото има спор, искът ще да е допустим, според мен
Искът очевидно е положителен установителен, вероятно е трябвало това да е уловка.
Та доколкото има спор, искът ще да е допустим, според мен
- ina_i
- Младши потребител
- Мнения: 10
- Регистриран на: 09 Фев 2006, 15:27
Naistina formulirovkata beshe tochno takava!
Iasno e, che i dvata iska sa dopustimi pri nalichieto na spor! Po-interesno e kakvo se ochakvashe ot nas da otgovorim na vtorata chast ot tozi posleden vupros!
Iasno e, che i dvata iska sa dopustimi pri nalichieto na spor! Po-interesno e kakvo se ochakvashe ot nas da otgovorim na vtorata chast ot tozi posleden vupros!
- kostadinova
- Младши потребител
- Мнения: 37
- Регистриран на: 05 Окт 2006, 13:54
Ето и наказателноправния казус с въпросите към него:
След като употребили голямо количество алкохол пълнолетният Стоян Стоянов и непълнолетният Георги Петров се качили на автобус № 305 от автобусна спирка "Лъвов мост" - гр. София и започнали да крещят, да псуват и да се блъскат в пътниците.
Контрольорката Димитрова помолила Стоянов и Петров да си перфорират билети или да слязат от автобуса. В отговор Петров й нанесъл силен удар в лицето като й избил два предни зъби. Пострадалата била закарана веднага в болница, където я прегледал лекар и установил, че тя е с комоцио.
След намесата на служителите на МВР Стоянов и Петров били заведени в Четвърто РПУ, където в съответствие с чл.63 и чл.64 от ЗМВР били задържани за 24 часа.
На следващия ден дознателят Методиев започнал дознание срещу Стоянов и Петров, подлагайки ги на разпит.
След като разпитал Димитрова и други свидетели, разследващият орган уведомил Районният прокурор и повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 от НК срещу двамата и насрочил предявяването му. На него и двамата обвиняеми се явили без защитници с мотива, че нямат средства.
Като взел предвид, че Петров е непълнолетен, а Стоянов изявил желание да има защитник, дознателят отложил предявяването за след 3 дни. На новоопределената дата и двамата оббвиняеми се явили отново без защитници. При това положение дознателят назначил защитник на Петров и оставил искането на Стоянов без уважение и така предявил обвинението и на двамата, след като ги поканил да дадат обяснения. И двамата обаче отказали. Тогава той изготвил постановление за съдене, което заедно с делото изпратил на Районния прокурор. Той, от своя страна, изготвил обвинителен акт, с който повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 пред Софийски районен съд.
Съдията докладчик предал двамата обвиняеми на съд като насрочил делото в съдебно заседание на първоинстанционния съд.
По време на подготвителната част на заседанието адв. Николов представил пълномощно, подписано от обвиняемия Стоянов, с което го упълномощава да го защитава. Съдът го конституирал като защитник.
Адв.Миланов представил пълномощно, подписано от пострадалата Димитрова, с което го упълномощава да я представлява и защитава нейните права и законни интереси и след приемането му от съда направил устните искания пострадалата Димитрова да бъде конституирана по делото като частен обвинител и като граждански ищец, които били уважени от съда.
Преди започването на съдебното следствие адв. Николов, направил искане да бъде прекратено съдебното производство поради допуснато съществено процесуално нарушение в досъдебното производство, с което е нарушено правото на защита на подзащитния му и делото да бъде върнато на Районния прокурор.
Съдът не уважил искането и заседанието продължило.
Въпросите:
1. Правилно ли е квалифицирано деянието на Стоянов и Петров?
2. Разследващият орган и Прокурора допуснали ли са съществени нарушения на процесуални правила?
3.Законосъобразно ли е решението на съдията- докладчик за предаване на обвиняемият на съд и насрочване на съдебното заседание?
4. В какво качество адв. Миланов ще защитава правата и законните интересеи на пострадалата и законосъобразни ли са исканията му в устна форма за конституирането на Димитрова като частен обвинител и граждански ищец?
5. Като какво следва да се определи искането на адв. Николов и има ли възможност да продължи да го поддържа?
След като употребили голямо количество алкохол пълнолетният Стоян Стоянов и непълнолетният Георги Петров се качили на автобус № 305 от автобусна спирка "Лъвов мост" - гр. София и започнали да крещят, да псуват и да се блъскат в пътниците.
Контрольорката Димитрова помолила Стоянов и Петров да си перфорират билети или да слязат от автобуса. В отговор Петров й нанесъл силен удар в лицето като й избил два предни зъби. Пострадалата била закарана веднага в болница, където я прегледал лекар и установил, че тя е с комоцио.
След намесата на служителите на МВР Стоянов и Петров били заведени в Четвърто РПУ, където в съответствие с чл.63 и чл.64 от ЗМВР били задържани за 24 часа.
На следващия ден дознателят Методиев започнал дознание срещу Стоянов и Петров, подлагайки ги на разпит.
След като разпитал Димитрова и други свидетели, разследващият орган уведомил Районният прокурор и повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 от НК срещу двамата и насрочил предявяването му. На него и двамата обвиняеми се явили без защитници с мотива, че нямат средства.
Като взел предвид, че Петров е непълнолетен, а Стоянов изявил желание да има защитник, дознателят отложил предявяването за след 3 дни. На новоопределената дата и двамата оббвиняеми се явили отново без защитници. При това положение дознателят назначил защитник на Петров и оставил искането на Стоянов без уважение и така предявил обвинението и на двамата, след като ги поканил да дадат обяснения. И двамата обаче отказали. Тогава той изготвил постановление за съдене, което заедно с делото изпратил на Районния прокурор. Той, от своя страна, изготвил обвинителен акт, с който повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 пред Софийски районен съд.
Съдията докладчик предал двамата обвиняеми на съд като насрочил делото в съдебно заседание на първоинстанционния съд.
По време на подготвителната част на заседанието адв. Николов представил пълномощно, подписано от обвиняемия Стоянов, с което го упълномощава да го защитава. Съдът го конституирал като защитник.
Адв.Миланов представил пълномощно, подписано от пострадалата Димитрова, с което го упълномощава да я представлява и защитава нейните права и законни интереси и след приемането му от съда направил устните искания пострадалата Димитрова да бъде конституирана по делото като частен обвинител и като граждански ищец, които били уважени от съда.
Преди започването на съдебното следствие адв. Николов, направил искане да бъде прекратено съдебното производство поради допуснато съществено процесуално нарушение в досъдебното производство, с което е нарушено правото на защита на подзащитния му и делото да бъде върнато на Районния прокурор.
Съдът не уважил искането и заседанието продължило.
Въпросите:
1. Правилно ли е квалифицирано деянието на Стоянов и Петров?
2. Разследващият орган и Прокурора допуснали ли са съществени нарушения на процесуални правила?
3.Законосъобразно ли е решението на съдията- докладчик за предаване на обвиняемият на съд и насрочване на съдебното заседание?
4. В какво качество адв. Миланов ще защитава правата и законните интересеи на пострадалата и законосъобразни ли са исканията му в устна форма за конституирането на Димитрова като частен обвинител и граждански ищец?
5. Като какво следва да се определи искането на адв. Николов и има ли възможност да продължи да го поддържа?
- kostadinova
- Младши потребител
- Мнения: 37
- Регистриран на: 05 Окт 2006, 13:54
По отношение на гражданскоправния казус:
1.Никъде в закона не е посочена изрична забрана единия съпруг да не извършва завещателни разпореждания в полза на другия.Достатъчно условие е лицето извършващи тези действия да отговаря на изискванията на чл.13 от ЗН.
2.Ако няма завещание ще се пристъпи към откриване на наследството и определяне на кръга от наследници по закон.В нашия казус единствени наследници на съпругата са Стефан и сестра й Дарина.Стефан като преживял съпруг поначало е собственик на 1/2 от общото имущество включено в СИОто,тази част не влиза в наследствената маса.Като наследник той получава другите дялове от имуществото му включващо другата половина на СИОто плюс личното му имущество.Съгласно чл.9 от ЗН ако Стефан и Мария имат повече от 10 год. брак преди откриване на наследството Стефан ще получи 2/3 а Дарина като сестра на Мария и налседник от трети ред 1/3,ако Стефан и Мария имат по-малко от 10 год. брак при откриване на наследството Стефан ще получи 1/2 и Дарина ще получи 1/2
3.Наследяването бива два вида наследяване по закон и наследяване по завещание.Отказът на Стефан е отказ от налседстовото в качеството му на налсдник по закон на Мария,то не се отразява на направеното завещание и качеството му на наследник по завещание.Това са две различни неща.Чл.16 ал.1 от ЗН определя Стефан като наследник по завещание на Мария.
4.Завещанието ще има такова действие че стефан ще получи и дела на Мария стига тя със своите завещателни разпореждания да не е накърнила запазената част на някои от нейните наследници.Чл.28 и чл.29 от ЗН не посочват никъде там Дарина като наследник от трети ред по закон, следователно тя няма право на дял от наследствената маса.
5.Според мен е възможен отрицателен установителен иск,дори положителен такъв и ревандикационен също
1.Никъде в закона не е посочена изрична забрана единия съпруг да не извършва завещателни разпореждания в полза на другия.Достатъчно условие е лицето извършващи тези действия да отговаря на изискванията на чл.13 от ЗН.
2.Ако няма завещание ще се пристъпи към откриване на наследството и определяне на кръга от наследници по закон.В нашия казус единствени наследници на съпругата са Стефан и сестра й Дарина.Стефан като преживял съпруг поначало е собственик на 1/2 от общото имущество включено в СИОто,тази част не влиза в наследствената маса.Като наследник той получава другите дялове от имуществото му включващо другата половина на СИОто плюс личното му имущество.Съгласно чл.9 от ЗН ако Стефан и Мария имат повече от 10 год. брак преди откриване на наследството Стефан ще получи 2/3 а Дарина като сестра на Мария и налседник от трети ред 1/3,ако Стефан и Мария имат по-малко от 10 год. брак при откриване на наследството Стефан ще получи 1/2 и Дарина ще получи 1/2
3.Наследяването бива два вида наследяване по закон и наследяване по завещание.Отказът на Стефан е отказ от налседстовото в качеството му на налсдник по закон на Мария,то не се отразява на направеното завещание и качеството му на наследник по завещание.Това са две различни неща.Чл.16 ал.1 от ЗН определя Стефан като наследник по завещание на Мария.
4.Завещанието ще има такова действие че стефан ще получи и дела на Мария стига тя със своите завещателни разпореждания да не е накърнила запазената част на някои от нейните наследници.Чл.28 и чл.29 от ЗН не посочват никъде там Дарина като наследник от трети ред по закон, следователно тя няма право на дял от наследствената маса.
5.Според мен е възможен отрицателен установителен иск,дори положителен такъв и ревандикационен също
- malanoche
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 05 Юли 2006, 09:53
...законосъобразни ли са исканията на адвоката Миланов в устна форма за конституирането на Димитрова като частен обвинител и граждански ищец?
Колеги,някой може ли да отговори на този въпрос аргументирано? Кое им е незаконосъобразното на тия искания,че аз не се сещам.
Едит:Мерси,колега:)
Последна промяна Trapped на 06 Ное 2006, 19:14, променена общо 1 път
-
Trapped - Потребител
- Мнения: 387
- Регистриран на: 29 Окт 2006, 18:31
тъй като е бързо производство ( по мнение на други колеги - незабавно)- не участва частен обвинител и граждански ищец
- jurist_ddd
- Младши потребител
- Мнения: 34
- Регистриран на: 06 Ное 2006, 19:04
lgeorg написа:а квесторите как се държът много ли са строги
Не са много строги, даже допускат ниво на шум, което не е приятно за мислене, но част от тях започнаха да се тръшкат още един час преди края на времето, че трябва да приключваме, а половин час преди това направо изпадна криза една дама. Общо взето отврат - и без това не ти достига време, ами и те ти викат на главата.
- ina_i
- Младши потребител
- Мнения: 10
- Регистриран на: 09 Фев 2006, 15:27
84 мнения
• Страница 1 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 32 госта