Любопитно

[orenda]

Green, според мен по приложима към казуса е не нормата на чл. 24 ал.1 от ЗЗД, а чл.24 ал.2 от ЗЗД. Вещите, които се продават в магазините не са индивидуализирани, а родово определени. Баркодът е еднакъв за всички стоки от определен вид. Офертата на продавача е валидна за стоките, които са в наличност, а купувачът прави акцепт, когато индивидуализира стоката от определен род. Акцептът достига до касиера в момента, в който касиерът "маркира" стоката. След този момент договорът е факт и собствеността е преминала. Спомням си , че проф. Стойнов разсъждаваше над това дали е възможен довършен опит при кражбата, тоест изпълнителното деяние е извършено, но не са настъпили общественоопасните последици. Ако например недобросъвестен купувач скрие определена стока и бъде заловен преди напускането на обекта, ще е налице недовършен опит. Ако премине след определените места за маркиране, тоест намира се извън територията, в която е прието да се заплаща-вече не е опит .

[green]

Green, според мен по приложима към казуса е не нормата на чл. 24 ал.1 от ЗЗД, а чл.24 ал.2 от ЗЗД. Вещите, които се продават в магазините не са индивидуализирани, а родово определени. Баркодът е еднакъв за всички стоки от определен вид. Офертата на продавача е валидна за стоките, които са в наличност, а купувачът прави акцепт, когато индивидуализира стоката от определен род. Акцептът достига до касиера в момента, в който касиерът "маркира" стоката. След този момент договорът е факт и собствеността е преминала. Спомням си , че проф. Стойнов разсъждаваше над това дали е възможен довършен опит при кражбата, тоест изпълнителното деяние е извършено, но не са настъпили общественоопасните последици. Ако например недобросъвестен купувач скрие определена стока и бъде заловен преди напускането на обекта, ще е налице недовършен опит. Ако премине след определените места за маркиране, тоест намира се извън територията, в която е прието да се заплаща-вече не е опит .

Стойниов е Стойнов - или добро или нищо....
Относно алинея втора - имам го в по горните постове, прочети. Не ВСИЧКИ вещи продавани във ВСИЧКИ магазини са родово определени. Въпросът е за да премине вещното действие - нужно е съгласие на двамата. По ТЗ с публично предложение продавача се е съгласил. Аз намирам разлика в настъпването на вешният ефект и на изпълнение на облигационното задължение... щом аз се съглася - веща е моя! Нали ако докато мина през касата дойде продавача да ми я вземе, ще му кажа че веща е моя. Съгласих се на публичната му оферта. И той, колкото и да му се иска не може да се отметне. Не става въпрос само за магазин - пак да ви помоля да видите за милите ми ябълки и вестника в предните постове. Вещта погива за собственика. Не е довършен съставът за кражба защото все още съм в магазина - не съм я отнел от владението - мога да я върна и да си изляза, какъв ти опит? Ако ще да е опит той е само такъв за който съди дядо боже, а милият ни съд мълчи...и с право. Преглеждал съм я веща, ако не съм си я пъхнал в джоба,де... Ама ако е портофейл веща, или пък ключодържател..... и в джоба да съм си я пъхнал - изпробвам качеството да видим дали ще се съглася да стане моя. Но да не се хващам на наказателното...не са мои води

[marter]

Това, че има "публично предложение" (Чл. 291. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Предложение за сключване на сделка може да бъде направено и до неопределен кръг от лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване. То трябва да съдържа и общото предлагано количество и срока за приемане на предложението. В този случай предложителят е обвързан до изчерпване на количеството в определения срок.) , не означава, че ще се сключи сделка.
Освен това според Чл. 318. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка.
(2) Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.

От ЗЗП важни са гаранцията и рекламацията.

[green]

Това, че има "публично предложение" (Чл. 291. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Предложение за сключване на сделка може да бъде направено и до неопределен кръг от лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване. То трябва да съдържа и общото предлагано количество и срока за приемане на предложението. В този случай предложителят е обвързан до изчерпване на количеството в определения срок.) , не означава, че ще се сключи сделка.

Ами за какво тогава е това изречение трето? За какво е обвързан предложителят търговец - не е ли да сключи сделката? Иначе за какво е този 291 от ТЗ? Не - обвързан е спрямо предложението, да сключи така предложената сделка. Количеството - виждате го на щанда...Срок - да речем работното време на магазина.

продажбата не е търговска, но кой ти прилага за продажбата в случая ТЗ? Не и аз - дискутираме вещният ефект, по ЗЗД. Тук говорим за търговска сделка... Хм - 286 и 287 от ТЗ?

[Julyan]

Благодаря покорно!
А съгласието на купувача, а не на продавача, е ясно именно когато той вземе стоката. .......
...Относно деликта. Купувате си ябълки директно от земеделският производител. Избирате от кое дърво да ви ги наберат и ви пълнят две щайги. Казвате тези са – вземам ги! В същият момент ви звънва телефона и се налага спешно да отидете някъде и казвате – пази ми ги, ще се върна да ти ги платя. През това време да речем се извива градушка и ви погубва ябълките, връщате се вие, а земеделеца казва – удари ги градушката, нямаше как да ги спася (да приемем, че е нямало как наистина ). Ще трябва да му ги платите, защото вече са били ваши – 186а ЗЗД. Нали имаме съгласие?
... Значи с плащането съгласието на купувача достига у предложителя, в този момент. Ама не е ли с избирането – ако си я взел не да я крадеш а за да си я платиш – съгласил си се. ...

Не е с избирането, тъй като към този момент твоят избор /твоята воля/ не е достигнала до насрещната страна. Ти може да си я формулирал за себе си, но тя не е изразена, не е външно обективирана. Е, тогава "няма сделка" както е казал чичко Румен . /Чл.14, ал.1 от ЗЗД/. Затова тази стока можеш да си я върнеш или да си я смениш до момента, до който не отидеш при оферента /в лицето на човечето, поставено зад щанда/ и не изразиш волята си чрез заплащането на стоката. Тук маркирането не го обсъждам, това не е задължителен елемент. В малките магазинчета няма маркиране, а само ЕКАПФ и стоково- паричен обмен.

За ябълките /да са ти сладки и да почерпиш/- ти си изразил волеизявлението си за приемането на стоката и си конкретизирал същата, като си я отделил от останалите родовоопределени вещи, даже си я подредил и в щайгичките, та като си ги индивидуализирал по този начин и си изразил изрично и волята си- то тогава чл. 186 а/ЗЗД, кофти, ама ще го преглътнеш този член.
"Рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места - от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния получател.". При отделянето на стоката от щанда на магазина няма "съгласие на страните", щото едната не присъства.

Е, като нямаш вече ябълки помисли за салатата. Лято иде!

[green]

Е, като нямаш вече ябълки помисли за салатата. Лято иде!

С най голямо удоволствие! ама не така с членовете де.... нежни са ми ушите, не наказателно правни.....
Значи за да е постигнато съгласие е нужно и двете страни да са там, а? Ама съвсем ли е задължително да присъстват? Серизно?! А публичното предложение ама хич не е съгласие от страна на търговеца? Еди коя си вещ? По еди каква си цена? Заповядайте да купите? Сигурно не е съгласие....... А изявлението ми ще достигне до всеки, който иска да ми вземе веща преди да мина през касата, тъй като въпреки че не викам на всеослушание - купувам, аз това правя. Тихомълком.....Изявлението за приемане може да е изрично или мълчаливо, когато от действията на приемащият може да се съди за решението му да сключи предлаганият договор. Нали не е необходимо изрично изявление, когато то по принцип не се очаква.......

По - спокойно де, чешем си езиците, пръстите по-скоро. Аре да се не бъзикаме

[kolman]

Освен това според Чл. 318. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка.
(2) Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.

От ЗЗП важни са гаранцията и рекламацията.

Блузите в магазин за трикотаж ще станат вещи за лично потребление за купувача /когато си ги купи/. Също и обувките изложени в магазина, и самобръсначките и четките за зъби и пр. и пр. Покупко-порадажбата от магазин на единични стоки, когато купувачът е физическо лице само гражданска сделка ли е? За мен тук по-скоро се има предвид вещ, която е за лично потребление на търговеца.

А иначе, ако си взел една изложена в магазин стока, ако няма сделка в момента на вземането й значи, че търговецът може да дойде при теб и да ти я вземе и да я продаде на друг. Ако пък решиш да напуснеш магазина без да си я платил, означава, че не си изявил волята си да я купиш - значи по начало няма сделка.
Мисля, че тук играе роля Чл. 327 (1)/ТЗ: Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Стоката като че ли се предава с отмаркирането на съответния бар код - дотогава нямаш право да я получиш.

[Julyan]

...Значи за да е постигнато съгласие е нужно и двете страни да са там, а? ... А публичното предложение ама хич не е съгласие от страна на търговеца? ... А изявлението ми ще достигне до всеки, който иска да ми вземе веща преди да мина през касата, тъй като въпреки че не викам на всеослушание - купувам, аз това правя. Тихомълком.....Изявлението за приемане може да е изрично или мълчаливо, когато от действията на приемащият може да се съди за решението му да сключи предлаганият договор. Нали не е необходимо изрично изявление, когато то по принцип не се очаква.......
По - спокойно де, чешем си езиците, пръстите по-скоро. Аре да се не бъзикаме

Ама що се впрягаш, бе човек, нали обсъждаме?
Никой не твърди, че за да постигнат съгласие и двете страни следва да са един до друг, очи в очи.
Но в магазина кой ще Ви приеме съгласието, ако изобщо е налице такова, като между рафтовете не щъкат касиерки с касови апарати и касетки? Това, че си сложил нещо в кошничката в Билла все още не е съгласие, тъй като нямам как да е прието от насрещната страна. Изявлението за приемане също никой не спори, че може да е и с конклудентни действия, но и те, съгласи се, трябва да са известни на насрещната страна и това да бъде нейно достояние по един безспорен и несъмнен начин. Касиерът узнава за тези намерения, когато дойде твоят ред на касата и почнеш да си вадите от кошничката и да си плащаш вещите, които купуваш /а не които си купил, тъй като още не си го направил/.
Нали няма да твърдиш, че ако докато си чакаш на опашката и мине въоръжен обир /недай Боже!?/ в магазина, ще трябва да си платиш стоката, която преди това си натрупали послушно в кошничката?
Докато в случая с ябълките ти директно си се договорил, че купуваш точно тези две касетки с ябълки и то с насрещната страна, след което ти звъннал телефона и т.н.

Публичното предложение на търговеца вече обсъдихме, говорим за приемането му и момента на прехвърляне на собствеността. Той се решава първо от Гражданското право. Наказателното право тук го не намесвам.

[orenda]

Мисля, че трябва да се придържаме към казуса все пак. Очевидно става дума за супермаркет, място, където не продавачът подава стоката след заплащане, а сам си я вземаш и после плащаш на касата. Разликата е голяма. Освен това очевидно е, че касиерът не е страна по договора, той само е лице , което да приема волеизявления и то по строго формален начин. Аз не знам за магазин от този тип, в кпйто да няма електронна система за регистриране на продуктите и отчитане на продадените стоки.Освен това в този тип магазини, за който става дума в казуса ВСИЧКИ стоки са родово определени. И докато не бъдат индивидуализирани, вещите не са на купувача, а на продавача. Помислете например за сектора с плодовете. Често има везна на самообслужване. Всеки сам избира плодовете и зеленчуците, които харесва, сам ги поставя в плик, сам натиска съответния бутон и залепя етикетът с цената и баркода на плика. Има ли вещен ефект това?Не. Купувачът носи плика с плодовете на касата и след като продуктът е маркиран-вече има вещен ефект. Купувачът може обаче и да скъса плика и да върне плодовете на съответното място, продажба не се е състояла. Какво се случва ако купувачът натовари количка с буркани и се запъти към касата, но изтърве един буркан и го счупи? Най-верочтно го плаща, но не защото е собственик и рискът е за него. Това е деликт, собственикът /магазинът/ се обезщетява от делинквента според правния обичай-тоест делинквентът заплаща цената на повредената стока, на която не е станал собственик. Мартер е прав/права и за това, че не става дума за търговска сделка.

[fixxxer]

Николов, все пак ми се струва, че не аз, а точно ти ще трябва да си скъсаш дипломата.
Не било договори, а най-ми било "дребни сделки", че и Павлова се опитваш да ми цитираш. Ама тя /лека й пръст/ това го казва по повод статуса на недееспособните физическите лица, когато коментира едни тектове от началото на Закона за лицата и семейството.
А договор може да се сключи...нека да продължим да цитираме Павлова отново....дори с конклудентни действия. И тя дава точно такъв пример, като подаваш парите на касата в магазина, за да заплатиш стоките, които си си избрал, или като дупчиш билет в автобуса, пак с конклудентни действия, сключваш договор за превоз и т. н.
Пък и като те гледав как препоръчваш Гражданското право на Джеров ми се струва, че трябва да избягваш да пишеш по теми, засягащи цивилистите
Както аз например не пише по наказателно.
Не за друго, а защото съм загрижен за репутацията ти, съвсем ще останеш без клиенти и ще тръгне приказка, че адв. Николов не разбирал от туй гражданско право.

[mushushu]

ИСКРЕНО БЛАГОДАРЯ на всички!

Дори и да не ми се зададе този казус със сигурност, ще попитам за вероятния верен "отговор"/ "-ри". Но и аз и всички Вие, ще трябва да изчакаме до 21.06.

Бе споменато някъде името на Таков, именно той, ще ни поти с такива въпроси, спрямо които нямам нищо против, но ми се иска поне малко от малко да му разбирам, а за това трябва четенееее. Е от мен толкова - оттеглям се, за да навляза в дебрите на ГП.

П.П.Ако някой "има" дори минимална база данни с още такива казуси от/на Таков, моля да ги сподели

[cleo]

Колеги,като изключим една две хапливи забележки, много ми хареса дискусията.
Колкото до казусите въпросът видоизменен, може да Ви бъде зададен и по следния начин:
Качвате се в автобус и съответно следва да си купите билетче в автобуса в някои случаи или предварително от нарочно място /често се задава на изпити/
Идеята е, че едната страна отправя публично предложение към неопределен кръг субекти. Даденият субект в определен момент се насочва към конкретна оферта да речем пакетче солети взима го от щанда, запътва се към касата и казва или не казва „искам да купя това”, касиерката издава или не издава касов бон, а субекта купувач дава парите, кредитната или дебитна карта, като цяло плаща. Това е и моментът на сключване на договора. Толкоз за това договор има или не, очевидно има. Колкото до вида договор, колегите са го обяснили за справка green, hebigatsu, Yulian. Green не бъдете толкова критичен/а към себе си.

[green]

...Значи за да е постигнато съгласие е нужно и двете страни да са там, а? ... А публичното предложение ама хич не е съгласие от страна на търговеца? ... А изявлението ми ще достигне до всеки, който иска да ми вземе веща преди да мина през касата, тъй като въпреки че не викам на всеослушание - купувам, аз това правя. Тихомълком.....Изявлението за приемане може да е изрично или мълчаливо, когато от действията на приемащият може да се съди за решението му да сключи предлаганият договор. Нали не е необходимо изрично изявление, когато то по принцип не се очаква.......
По - спокойно де, чешем си езиците, пръстите по-скоро. Аре да се не бъзикаме

Ама що се впрягаш, бе човек, нали обсъждаме?
Никой не твърди, че за да постигнат съгласие и двете страни следва да са един до друг, очи в очи.
Но в магазина кой ще Ви приеме съгласието, ако изобщо е налице такова, като между рафтовете не щъкат касиерки с касови апарати и касетки? Това, че си сложил нещо в кошничката в Билла все още не е съгласие, тъй като нямам как да е прието от насрещната страна. Изявлението за приемане също никой не спори, че може да е и с конклудентни действия, но и те, съгласи се, трябва да са известни на насрещната страна и това да бъде нейно достояние по един безспорен и несъмнен начин. Касиерът узнава за тези намерения, когато дойде твоят ред на касата и почнеш да си вадите от кошничката и да си плащаш вещите, които купуваш /а не които си купил, тъй като още не си го направил/.
Нали няма да твърдиш, че ако докато си чакаш на опашката и мине въоръжен обир /недай Боже!?/ в магазина, ще трябва да си платиш стоката, която преди това си натрупали послушно в кошничката?
Докато в случая с ябълките ти директно си се договорил, че купуваш точно тези две касетки с ябълки и то с насрещната страна, след което ти звъннал телефона и т.н.

Публичното предложение на търговеца вече обсъдихме, говорим за приемането му и момента на прехвърляне на собствеността. Той се решава първо от Гражданското право. Наказателното право тук го не намесвам.

Така е, приемаме че предложението обвързва, въпреки че не е търговска продажба. Но е търговска сделка – 286 и 287 ТЗ. Казуса май беше само с Х и Y, та не се знаеше за какъв тип магазин става въпрос, но супермаркет да е. Това с “Изявлението за приемане също никой не спори, че може да е и с конклудентни действия, но и те, съгласи се, трябва да са известни на насрещната страна и това да бъде нейно достояние по един безспорен и несъмнен начин. Касиерът узнава за тези намерения, когато дойде твоят ред на касата и почнеш да си вадите от кошничката и да си плащаш вещите, които купуваш /а не които си купил, тъй като още не си го направил/.” Също май следва да е вярно. Но то може да стане ясно на купувача и ако негов представител дойде и иска да ти отнеме веща. Съгласен – за супермаркета е така, но и за ябълките и вестника е вярно също – ясно е по безспорен начин намерението да се купи. С обира е гадно – кой ще иска да си плати? Ама ей така, само ми хрумна, забавляваме се разбира се – не е казано че и аз си вярвам..... Не е ли задължение на продавача да предаде веща на продавача? Затова той ми предоставя възможността да си я прибера от щанда безпрепятствено. Само да предположим, че вещният ефект е настъпил. Облигационният е аз да си платя – това и правя, чакайки на опашката. А продавача има задължение да ми предаде веща, именно него той нарушава с това че не уредил охрана на магазина си......при обира. Не плащам – неизпълнение на договора от страна на продавача. А мога и да му дам срок да си ми даде, защо пък не ябълките, които са ми откраднали апашите – и ще си му ги платя. 87,ал.1 ЗЗД? А до кога има задължение да ми предаде веща, ами докато е в негово владение - в магазина.

[Julyan]

За това, дали сделката е търговска- "Чл. 286. (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
(2) Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
(3) При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие."- т.е. ТЗ изисква едната страна да е търговец, който да я сключва при упражняване на неговото занятие, което в случая е така. По този показател отличаваме едностранни и двустранни ТС /на база на това дали едната или и двете страни по сделката са търговци и я осъществяват в такова свое качество/.
"Решение от 4.05.2005 г. на ОС - Велико Търново по д. № 368/2003 г., докладчик председателят Христина Даскалова
Ако купувачът не уведоми продавача, че стоката не отговаря на изискванията, счита се, че тя е одобрена от купувача, като съответстваща на изискванията.
------------------------
Производството по делото е образувано по предявен от ЧОПК "Б.", гр. П. против И. Б. Н. от гр. П. иск за сумата 49 479,09 лв., от които 30 374,08 лв., представляващи неизплатена продажна цена по договори за покупко-продажба на пшеница...
С оглед изявлението на ответника в съдебно заседание от 10.05.2004 г., направено в процедурата по чл. 114 от ГПК, съдът приема, че страна по възникналите правоотношения е лично И. Б. Н.Между страните е сключен договор за търговска продажба на пшеница ".
Търговска е продажбата, когато една от страните или и двете страни са търговци. Чл.318, ал.2 от ТЗ е изключение от този принцип- когато предметът на продажбата са вещи за лично потребление и купувачът е ФЛ, което се отнася до купувач- търговец /напр. ЕТ си купува ножчета за бръснене не с цел да ги препродава/. На това основание при договорите за продажба не се прилагат правилата на ЗЗП.

[green]

ИСКРЕНО БЛАГОДАРЯ на всички!

Дори и да не ми се зададе този казус със сигурност, ще попитам за вероятния верен "отговор"/ "-ри". Но и аз и всички Вие, ще трябва да изчакаме до 21.06.

Бе споменато някъде името на Таков, именно той, ще ни поти с такива въпроси, спрямо които нямам нищо против, но ми се иска поне малко от малко да му разбирам, а за това трябва четенееее. Е от мен толкова - оттеглям се, за да навляза в дебрите на ГП.

П.П.Ако някой "има" дори минимална база данни с още такива казуси от/на Таков, моля да ги сподели

Много ти благодаря за казуса - виж само как се забавляваме с колегите! Относно Таков - питай го, с него си чешехме езиците по такива "въпросчета", поддържаме форма.....
Един примерен от любимите му..........договор сключен като ....когато X почине, ще ви заплатя сумата от ......лева.

Това договор с оглед на срок ли е?

[hebigatsu]

Интересна дискусия се оформи от два изстреляни отговора.
Мисля обаче, че пропускате нещо. Нека си припомним условието:

"Отивате в магазин Х, вземате стока У и се нареждате на образувалата се опашка. За какъв договор става въпрос?"

І.В най-добрия случай може да се приеме, че продавачът е предложил стоката, като е определил основните параметри по предстоящата сделка - този род стока се предлага за продажба на тази цена. До този момент е налице само предложение за сключване на сделка, но не и съгласие за нея от продавача.
ІІ.С вземането на стоката У вие приемате предложението на продавача за конкретната стока, но не ставате нейн собственик, а само държател. Затова, докато сте на територията на търговския обект, рискът от погиването на стоката е за продавача и вие нямате договорно задължение да я заплатите, ако я повредите. Основание за заплащане на стойността на повредената от вас стока, за която още не сте сключили предложената сделка ще бъде деликтната ви отговорност, т.е. задължението за обезвреда.
ІІІ.С нареждането на опашката за заплащане на стоката, в най-добрия случай може да се приеме, че вие демонстрирате намерение за сключване на предложената сделка, която ще бъде сключена едва с размяната на насрещните волеизявления на касата. Едва при плащането на цената искана от продавача, вие го уведомявате за вашето приемане на неговото предложение за сделка.
ІV. Не мисля, че в посоченият в условието случай, могат да намерят приложение, разпоредбите на чл.16 от ЗЗД и чл.291 и чл.298 от ТЗ, защото при варианта, предлагане при общи условия се изисква от закона (и в ЗЗД и в ТЗ) писмено приемане(потвърждение) на общите условия, а за публично предлагане, се изисква и посочване на наличните количества, или количествата включени в публичното предложение.

Какво излиза от изложеното до тук? - Че сме в ситуация на преддоговорни отношения, ако затвърдим позицията за отхвърляне на предварителен договор(което се прави с лека ръка и без аргументи)
Нека да добавим тогава нещо в тази посока:
Какви са изискванията на чл.19 от ЗЗД:
"Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.
Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила."
Julyan казва:
"Не мисля, че тук отношенията са като при предварителен договор, тъй като при него, съгласно чл. 19, ал.3 ЗЗД всяка от страните може да създаде отношения като при краен договор /отмятам на страна факта, че едва ли някой ще тръгне на предявява иск при такава ситуация, просто считам, че такова право на иск не възниква въобще, поради липсата на предварителен договор/. Основните задължения на страните по предварителния договор е да сключат окончателен такъв, а тук, вярвам ще се съгласите, такива ангажименти не са налице. "
а green, подкрепя тази позиция.
Но, ако разгледаме по внимателно казуса, ще видим следното:
1.Налице е предложение от продавача, в което са посочени съществените условия на окончателния договор - определена вещ изложена за продажба в магазина с посочена цена и ясно изразена воля за намерение за сключване на окончателен договор - продажба.
2.Купувачът с вземането на предложената вещ заявява намерение да сключи окончателния договор, като се нарежда на опашката за да плати, приемайки предложените от продавача уговорки относно съществените условия на окончателния договор.

В случай, че продавачът при искане на купувача да сключи сделката, чрез заплащане на стоката на касата му заяви примерно: "Съжалявам, но тази стока У не се продава(или е запазена)", то купувачът има правото да изиска сключването на сделката, освен ако не му се представят доказателства, че стоката е заплатена или капарирана от друг или че примерно е мостра.

При това положение отговора на въпроса: За какъв договор става въпрос? е Предварителен.

Така си мисля нямам претенциите да съм най-всезнаещия и, ако някой може да ме обори, нека го направи.

[Julyan]

Всичко съвпада с моето становище, само не и това, с предварителния договор. Обвързването на продавача със задължението да продаде изложената стока на посочената цена е задължение не въз основа на предварителен договор, а въз основа на преддоговорно задължение- чл.12/ЗЗД и по- точно оферентът е обвързан с направената от него оферта- чл.13 "Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.", а приемането, както се разбрахме е на касата, т.е. до този момент търговецът е обвързан с направената от него оферта.
Ако приемете, че е налице хипотезата на чл.19/ЗЗД, то до този момент ще е налице задължение за двете страни да сключат договор, а това не е така, най- малкото защото имам правото да върна обратно това, което имам в прословутата си кошничка и да си изляза от магазина.

[kolman]

Май Hegibatsu е прав за наличието на преддоговорни отношения. Ако има предварителен договор - кой и пред кого е заявил, че го сключва?

[hebigatsu]

За Julyan,
Не бъркай правото на разваляне на сделката с липсата на такава. С отказа от закупуване на избраната стока и връщането й в магазина се извършва прекратяване на предварителния договор. Това, че не са договорени компенсации за отказ от сключване на окончателния, не прави предварителния договор недействителен.
Пробвай пак.

[green]

8) Интересна дискусия се оформи от два изстреляни отговора.

Така е, така е. А колежката иска и в нова дискусия да ни въвлече, ама на мен и тази ми стига

Утре ще ви представя отговор на мнението за предварителен договор и другите точки от твърдението ви. Продължавам да твърдя, че никого не обвързвам с мнението си..... Защо обаче избягахме от чл. 291 във връзка с 286 и 287 от ТЗ? Надявам се и на вас да ви е забавна дискусията