- Дата и час: 26 Ное 2024, 18:48 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура по
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Вижте и това решение:
Решение № 1442 от 23.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 411/2003 г., ТК, докладчик съдията Дария Проданова
Търговско право, бр. 6/2003 г., стр. 109
чл. 293, ал. 3 ТЗ
Разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ материализира принципа, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Неизправната страна по облигационен търговски договор не може да се освободи от задължението за престация, след като е приела престацията на изправната страна без възражения. При хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ сделката си остава нищожна, но за неизправната страна по нея не отпада задължението за престация съгласно договореното. Тя дължи изпълнение по сделката и е обвързана с всички договорни клаузи.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на РСО срещу решението от 4.12.2002 г. по гр д. № 150/2002 г. на С. апелативен съд. С него въззивният съд е оставил в сила решението от 6.11.2001 г. по гр. д. № 722/2000 г. на К. окръжен съд. С това решение са били отхвърлени обективно съединените претенции с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, предявени от РСО срещу ЕТ "Я. Д. Ч." за сумата 32617.04 лв., представляваща остойностено задължение по договор за наем и неустойки.
Искането за отмяна на въззивното решение се основава на твърдението, че същото е неправилно, тъй като договорът, който е бил сключен между страните, е договор за наем, а не за аренда, тъй като е за срок по-малък от 4 години. Тоест, договорът е действителен и следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за неизпълнението му.
Касационната жалба е допустима по смисъла на чл. 218в, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЕТ "Я. Д. Ч." не изразява становище.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка относно основателността на твърденията по нея, Върховният касационен съд - Търговска колегия приема следното:
Жалбата е основателна.
От РСО срещу ЕТ "Я. Д. Ч." са предявени обективно съединените искове общо за сумата 32617.04 лв., произтичащи от неизпълнение на заплащане на цената по договор за наем и договорни неустойки.
На 1.08.1997 г. между РСО и ЕТ "Я. Д. Ч." са сключени 7 еднообразни писмени договора. По силата на тези договори манастирът е предал на едноличния търговец държането на 5 ниви с оглед стопанисването им за произвеждане на пшеница, ечемик и царевица и 2 ливади за срок от 1 селскостопанска година, т. е. от 1.08.1997 г. до 31.07.1998 г. срещу заплащане от страна на ЕТ на парични вноски. Уговорени са и неустойки. В титулната си част договорите са посочени като такива за "наем на земеделска земя". С анекс от 25.08.1999 г. за 2 от нивите, договорите са били продължени за още една година. Няма спор, че РСО е собственик на земята. Няма спор, че едноличният търговец е ползувал имотите.
Предявеният на 13.10.2000 г. иск е за неплатена наемна цена и неустойки по чл. 6 и чл. 22 от договорите.
Тезата, поддържана от ответника пред инстанциите по същество, е че макар и посочени като такива за наем, договорите са за аренда на земеделска земя и като такива са нищожни поради липса на форма - чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) - писмена с нотариална заверка на подписите.
Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е отхвърлил исковете поради това, че договорите са за аренда и са нищожни поради лиса на форма. Въззивният съд е оставил решението в сила, приемайки за неоснователни доводите по въззивната жалба, че се касае за договори за наем, при които нотариалната заверка на подписите не е необходима.
Становището на настоящата инстанция за основателност на жалбата произтича от следното:
Правилно съдилищата са преценили, че макар и наречени "Договори за наем" сключените между страните съглашения по правната си характеристика са договори за аренда на земеделска земя и като такива са под режима на ЗАЗ Договорите са сключени в обикновена писмена форма при изискуема от чл. 3, ал. 1 ЗАЗ писмена форма с нотариална заверка на подписите. Доводът на ищеца-касатор, че договорите са наемни, тъй като изискуемият от ЗАЗ минимален срок е 4 години е неоснователен, тъй като съгласно чл. 4, ал. 2 ЗАЗ (в редакцията към датата на сключването на договорите), ако договорът е за срок по-къс от минималния, той има действие за 4 години. Тоест, правоотношенията между страните следва да бъдат разглеждани като такива по договори за аренда.
Погрешната преценка на САС произтича от това, че съдът е приложил нормите за недействителност на общия граждански закон и затова е приел, че договорът не поражда действие поради липса на изискуемата от закона форма - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Сделките са сключени през 1997 г. Едната отстраните по договорите е търговец и тези сделки са в кръга на упражняваната от него търговска дейност. От това следва, че сделките са търговски по своята правна характеристика - чл. 286 ТЗ. При преценката за тяхната действителност следва да бъдат прилагани общите разпоредби на ТЗ при отчитане действието на специалния закон ЗАЗ, който ги регламентира, а не ЗЗД. С други думи правната квалификация на възражението е по чл. 293, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, а не чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗАЗ. Позоваването е, че сделките са нищожни поради липса на формата, предвидена в специалния закон. В нарушение на чл. 293, ал. 3 ТЗ, обаче, въззивният съд е зачел позоваването на нищожността от страна на ответника. ЕТ "Я. Д. Ч." е страна по сделките. Той не се е позовал на опорочената им форма, приел е престацията на арендодателя, който му е предоставил държането на земеделските земи, ползувал ги е според предназначението им, посочено в договора, събирал е добивите от тях. Противопоставил е възражението за нищожност с оглед саниране собственото си неизпълнение на договорните задължения. Именно поради това законодателят е въвел разпоредбата на ал. 3 на чл. 293 ТЗ - никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Неизправната страна по облигационен търговски договор не може да се освободи от задължението за престация, след като е приела престацията на изправната страна без възражения. Законодателят не е посочил изрично дали при хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ сделката си остава нищожна, но за неизправната страна по нея не отпада задължението за престация, съгласно договореното или тя се санира. Тълкуването на настоящия съдебен състав е в първия аспект - сделката е нищожна поради липса на форма, но тази от страните по нея, която е неизправна, не е легитимирана да се позовава на нейната нищожност. Тя дължи изпълнение по нея и е обвързана с всички договорни клаузи. При нищожност по общия граждански закон и съгласно чл. 34 ЗЗД се дължи само реституция на даденото. Текстът на чл. 293, ал. 3 ТЗ следва да се тълкува в смисъл, че при търговските сделки обхвата на отговорността е разширен - неизправната страна по нищожна поради липса на форма сделка дължи пълно изпълнение по нея, ведно с предвидените договорни санкции и обезщетения за забава.
От изложеното следва изводът, че решението на САС трябва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалня закон и ВКС се произнесе по съществото на спора. Няма спор, че едноличният търговец е ползувал имотите и е останал задължен за заплащане на паричните вноски по тях. Той е неизправна страна по сделките, поради което дължи и предвидените в тях неустойки. Размера на задълженията е определен в заключението на назначената по делото на КОС съдебно-счетоводна експертиза, което не е било оспорено от страните и което съдебният състав възприема като компетентно и изчерпателно. С оглед на това, ще следва да бъде осъден ответникът да заплати сумата 32617.04 лв., формирана както следва: 8317.22 лв. - неизплатени арендни вноски; 17299.82 лв. неустойка по чл. 22, б. "б" от от договора и 7000 лв. неустойка по чл. 6 от договора. Доказателства за направени РСО разноски пред трите инстанции не са ангажирани и такива не се присъждат.
Решение № 1442 от 23.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 411/2003 г., ТК, докладчик съдията Дария Проданова
Търговско право, бр. 6/2003 г., стр. 109
чл. 293, ал. 3 ТЗ
Разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ материализира принципа, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Неизправната страна по облигационен търговски договор не може да се освободи от задължението за престация, след като е приела престацията на изправната страна без възражения. При хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ сделката си остава нищожна, но за неизправната страна по нея не отпада задължението за престация съгласно договореното. Тя дължи изпълнение по сделката и е обвързана с всички договорни клаузи.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на РСО срещу решението от 4.12.2002 г. по гр д. № 150/2002 г. на С. апелативен съд. С него въззивният съд е оставил в сила решението от 6.11.2001 г. по гр. д. № 722/2000 г. на К. окръжен съд. С това решение са били отхвърлени обективно съединените претенции с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, предявени от РСО срещу ЕТ "Я. Д. Ч." за сумата 32617.04 лв., представляваща остойностено задължение по договор за наем и неустойки.
Искането за отмяна на въззивното решение се основава на твърдението, че същото е неправилно, тъй като договорът, който е бил сключен между страните, е договор за наем, а не за аренда, тъй като е за срок по-малък от 4 години. Тоест, договорът е действителен и следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за неизпълнението му.
Касационната жалба е допустима по смисъла на чл. 218в, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЕТ "Я. Д. Ч." не изразява становище.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка относно основателността на твърденията по нея, Върховният касационен съд - Търговска колегия приема следното:
Жалбата е основателна.
От РСО срещу ЕТ "Я. Д. Ч." са предявени обективно съединените искове общо за сумата 32617.04 лв., произтичащи от неизпълнение на заплащане на цената по договор за наем и договорни неустойки.
На 1.08.1997 г. между РСО и ЕТ "Я. Д. Ч." са сключени 7 еднообразни писмени договора. По силата на тези договори манастирът е предал на едноличния търговец държането на 5 ниви с оглед стопанисването им за произвеждане на пшеница, ечемик и царевица и 2 ливади за срок от 1 селскостопанска година, т. е. от 1.08.1997 г. до 31.07.1998 г. срещу заплащане от страна на ЕТ на парични вноски. Уговорени са и неустойки. В титулната си част договорите са посочени като такива за "наем на земеделска земя". С анекс от 25.08.1999 г. за 2 от нивите, договорите са били продължени за още една година. Няма спор, че РСО е собственик на земята. Няма спор, че едноличният търговец е ползувал имотите.
Предявеният на 13.10.2000 г. иск е за неплатена наемна цена и неустойки по чл. 6 и чл. 22 от договорите.
Тезата, поддържана от ответника пред инстанциите по същество, е че макар и посочени като такива за наем, договорите са за аренда на земеделска земя и като такива са нищожни поради липса на форма - чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) - писмена с нотариална заверка на подписите.
Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е отхвърлил исковете поради това, че договорите са за аренда и са нищожни поради лиса на форма. Въззивният съд е оставил решението в сила, приемайки за неоснователни доводите по въззивната жалба, че се касае за договори за наем, при които нотариалната заверка на подписите не е необходима.
Становището на настоящата инстанция за основателност на жалбата произтича от следното:
Правилно съдилищата са преценили, че макар и наречени "Договори за наем" сключените между страните съглашения по правната си характеристика са договори за аренда на земеделска земя и като такива са под режима на ЗАЗ Договорите са сключени в обикновена писмена форма при изискуема от чл. 3, ал. 1 ЗАЗ писмена форма с нотариална заверка на подписите. Доводът на ищеца-касатор, че договорите са наемни, тъй като изискуемият от ЗАЗ минимален срок е 4 години е неоснователен, тъй като съгласно чл. 4, ал. 2 ЗАЗ (в редакцията към датата на сключването на договорите), ако договорът е за срок по-къс от минималния, той има действие за 4 години. Тоест, правоотношенията между страните следва да бъдат разглеждани като такива по договори за аренда.
Погрешната преценка на САС произтича от това, че съдът е приложил нормите за недействителност на общия граждански закон и затова е приел, че договорът не поражда действие поради липса на изискуемата от закона форма - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Сделките са сключени през 1997 г. Едната отстраните по договорите е търговец и тези сделки са в кръга на упражняваната от него търговска дейност. От това следва, че сделките са търговски по своята правна характеристика - чл. 286 ТЗ. При преценката за тяхната действителност следва да бъдат прилагани общите разпоредби на ТЗ при отчитане действието на специалния закон ЗАЗ, който ги регламентира, а не ЗЗД. С други думи правната квалификация на възражението е по чл. 293, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, а не чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗАЗ. Позоваването е, че сделките са нищожни поради липса на формата, предвидена в специалния закон. В нарушение на чл. 293, ал. 3 ТЗ, обаче, въззивният съд е зачел позоваването на нищожността от страна на ответника. ЕТ "Я. Д. Ч." е страна по сделките. Той не се е позовал на опорочената им форма, приел е престацията на арендодателя, който му е предоставил държането на земеделските земи, ползувал ги е според предназначението им, посочено в договора, събирал е добивите от тях. Противопоставил е възражението за нищожност с оглед саниране собственото си неизпълнение на договорните задължения. Именно поради това законодателят е въвел разпоредбата на ал. 3 на чл. 293 ТЗ - никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Неизправната страна по облигационен търговски договор не може да се освободи от задължението за престация, след като е приела престацията на изправната страна без възражения. Законодателят не е посочил изрично дали при хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ сделката си остава нищожна, но за неизправната страна по нея не отпада задължението за престация, съгласно договореното или тя се санира. Тълкуването на настоящия съдебен състав е в първия аспект - сделката е нищожна поради липса на форма, но тази от страните по нея, която е неизправна, не е легитимирана да се позовава на нейната нищожност. Тя дължи изпълнение по нея и е обвързана с всички договорни клаузи. При нищожност по общия граждански закон и съгласно чл. 34 ЗЗД се дължи само реституция на даденото. Текстът на чл. 293, ал. 3 ТЗ следва да се тълкува в смисъл, че при търговските сделки обхвата на отговорността е разширен - неизправната страна по нищожна поради липса на форма сделка дължи пълно изпълнение по нея, ведно с предвидените договорни санкции и обезщетения за забава.
От изложеното следва изводът, че решението на САС трябва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалня закон и ВКС се произнесе по съществото на спора. Няма спор, че едноличният търговец е ползувал имотите и е останал задължен за заплащане на паричните вноски по тях. Той е неизправна страна по сделките, поради което дължи и предвидените в тях неустойки. Размера на задълженията е определен в заключението на назначената по делото на КОС съдебно-счетоводна експертиза, което не е било оспорено от страните и което съдебният състав възприема като компетентно и изчерпателно. С оглед на това, ще следва да бъде осъден ответникът да заплати сумата 32617.04 лв., формирана както следва: 8317.22 лв. - неизплатени арендни вноски; 17299.82 лв. неустойка по чл. 22, б. "б" от от договора и 7000 лв. неустойка по чл. 6 от договора. Доказателства за направени РСО разноски пред трите инстанции не са ангажирани и такива не се присъждат.
- 123
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Както и това:
Решение № 918 от 14.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 120/2003 г., V г. о.,
Пазар и право, бр. 8/2003 г., стр. 38
чл. 294, ал. 1 ТЗ, чл. 76, ал. 2,
чл. 86, ал. 1 ЗЗД
При задължения с периодично изпълнение, каквото е задължението на купувача по договор за продажба (доставка) най-напред се погасява най-старото задължение, а това е задължението за заплащане на цената на всяка отделна периодична стокова престация по договора.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК.
Образувано е по касационна жалба на "И. Ко" ЕООД - гр. С. и "К." АД, гр. К. срещу въззивното решение от 18.05.2002 г. по гр. д. № 131/2001 г. на Апелативен съд - гр. Б., в частта, с която искът е отхвърлен, съответно уважен.
Оплакванията, развити в касационните жалби са за незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
ВКС - V г. о., като провери обжалваното решение с оглед заявените в касационните жалби отменителни основания и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК, намира, че жалбите са неоснователни.
Предявени са от "И. Ко" ЕООД - гр. С. в обективно кумулативно съединение искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на цена на доставено говеждо месо на купувача "К." АД, гр. К., възлизаща на 49 063 лв. и иск за неустойка по чл. 309 ТЗ за сумата от 347 688 лв.
За да уважи частично иска за сумата от 60 596.05 лв., представляваща дължима неустойка по договора за доставка на говеждо месо от 1.09.1997 г., въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, е приел, че правилото на чл. 76, ал. 2 ТЗ, на което се позовава ищецът в случая, не може да намери приложение, тъй като страните са уговорили в чл. 8 от договор наказателна неустойка, а не лихва по смисъла на чл. 294, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
I. По жалбата на "И. Ко" ЕООД - гр. С.
Основното оплакване, което се релевира от касатора, е относно неправилността на извода на въззивния съд относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД по отношение на дължимата неустойка, която по своето естество според касатора била лихва.
ВКС - V г.о, след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че релевираното от касатора оплакване е неоснователно.
Съгласно чл. 8 от договора между страните купувачът дължи неустойка в размер от 1% върху общата сума на доставката за всеки ден на забава, при положение че не спази срока за плащане, уговорен в този договор. Тълкувана тази договорна клауза при условията на чл. 20 ЗЗД налага извода, че страните са уговорили наказателна неустойка в полза на доставчика, определяема съобразно срока на забава на плащане. Че уговорената от страните в чл. 8 от договора санкция за забавено плащане е неустойка сочи и начинът на определяне на нейния размер - в процент от общата сума на доставката за всеки ден на забава, а не в процент от неизплатената сума. По своята правна характеристика лихвата е обезщетение за неизпълнено парично задължение - аргументирано от чл. 86, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД. Ако то отнапред не е било определено от страните, то размерът му ще е този на законната лихва, считано от деня на забавата. Размерът на това обезщетение ще се определи на базата на неизплатеното парично задължение като процент от него, който е бил уговорен от страните по договора като договорна лихва или ако такава не е била отнапред уговорена, лихвата ще е законната - тоест тази определена от МС. Следователно след като страните са уговорили наказателна неустойка, а не мораторна лихва, както неправилно се поддържа от касатора, то формулираният от въззивният съд извод за неприложимост на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се явява правилен и обоснован. В тази връзка правилно е възприет вторият вариант от приетата по делото икономическа експертиза.
Данните по делото сочат, че плащанията на периодичните доставки са извършвани с фактури, визиращи основанието на всяка отделна престация - доставка на говеждо месо, обстоятелството налагащо извода, че ответникът-длъжник по договора е посочил че погасява главницата. Това е заявление по смисъла на чл. 76, ал. 1, изр. I-во ЗЗД. По правило при задължения с периодично изпълнение, каквото е задължението на купувача по договор за доставка, какъвто е процесния, най-напред се погасява най-старото задължение, а това е в случая задължението за заплащане на цената на всяка отделна периодична стокова престация по договора. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС (Р. № 2209/1956 IV ГО, Р. № 416/1982 II ГО, Р. № 934/1999 V ГО) и др.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
II. По жалбата на "К." АД, гр. К.
Релевирани са средните основни оплаквания в тази касационна жалба за неправилност на обжалваното решение:
- неоснователно не е приета нищожност на клаузата за неустойка по смисъла на чл. 40 ЗЗД, уговорена от изпълнителния директор във вреда на представляваното от него АД
- неоснователно не е приложена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД за освобождаване от отговорност за забава на част от плащанията, поради забава на кредитора да издаде срока по чл. 55, ал. 1, във връзка с чл. 6 ЗЗД надлежни фактури;
- неправилно е прието за неоснователно възражението за прихващане за сумата от 20 000 лв., представляваща твърдяно обезщетение за претърпени вреди в резултат на неосчетоводяване на извършените по процесния договор плащания.
ВКС - V г.о., след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че така релевираните възражения са неоснователни.
Съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Такова оспорване на чл. 8 от договора не е било направено от "К." АД, гр. К. при изпълнение на договора, а едва при завеждане на делото, поради което касаторът не може да черпи права от собственото си пасивно поведение.
Процесният договор е породил облигационно отношение между страните, в чието съдържание се включват синалагматичните и корелативно свързани насрещни задължения на доставчика да достави стоката, а купувачът да я заплати. Забраната на кредитора да издаде в срока по чл. 55, ал. 1, във връзка с чл. 6 ЗДДС надлежни фактури за част от плащанията не може да бъде основание за освобождаване от отговорност за заплащане на неустойка по чл. 8 от договора на купувача. Плащанията е могло да бъдат извършени и по другите, предвидени в Наредба № 3 за плащанията, способи, поради което възражението "mora creditoris", основано на чл. 96, ал. 1 ЗЗД в случая е неоснователно. Би могло страните по договора да уговорят неустойка за неизпълнение на задължението на кредитора да издаде в срока по чл. 55, ал. 1, във връзка с чл. 6 ЗДДС надлежни фактури, но това не е направено от страните по договора.
Относно възражението за прихващане за сумата от 20 000 лв., представляваща твърдяно обезщетение за претърпени вреди в резултат на неосчетоводяване на извършените по процесния договор плащания, правилно същото е възприето за неоснователно от въззивния съд. Тези вреди по своята правна характеристика не са преки и непосредствени вреди, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението по смисъла на чл. 82 ЗЗД. В тази връзка правилен е изводът на въззивния съд, основан на приетата при първоинстанционното разглеждане на делото икономическа експертиза, че цената на доставеното месо е влязла и е била калкулирана в себестойността на произвежданата продукция и не е пряко функционално свързана с формиране на финансовия резултат на касатора.
Относно релевираното в касационната жалба оплакване за сумата от 5000 лв. по платежно нареждане от 18.01.2000 г. правилно въззивният съд е приел в мотивите на обжалваното решение че тази сума е платена на годно, а не на отпаднало основание. Основанието за плащане е решението по гр. д. № 82 от 1998 г. на ОС - Б.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което жалбата на "К." АД, гр. К следва да бъде оставена без уважение.
Решение № 918 от 14.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 120/2003 г., V г. о.,
Пазар и право, бр. 8/2003 г., стр. 38
чл. 294, ал. 1 ТЗ, чл. 76, ал. 2,
чл. 86, ал. 1 ЗЗД
При задължения с периодично изпълнение, каквото е задължението на купувача по договор за продажба (доставка) най-напред се погасява най-старото задължение, а това е задължението за заплащане на цената на всяка отделна периодична стокова престация по договора.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК.
Образувано е по касационна жалба на "И. Ко" ЕООД - гр. С. и "К." АД, гр. К. срещу въззивното решение от 18.05.2002 г. по гр. д. № 131/2001 г. на Апелативен съд - гр. Б., в частта, с която искът е отхвърлен, съответно уважен.
Оплакванията, развити в касационните жалби са за незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
ВКС - V г. о., като провери обжалваното решение с оглед заявените в касационните жалби отменителни основания и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК, намира, че жалбите са неоснователни.
Предявени са от "И. Ко" ЕООД - гр. С. в обективно кумулативно съединение искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на цена на доставено говеждо месо на купувача "К." АД, гр. К., възлизаща на 49 063 лв. и иск за неустойка по чл. 309 ТЗ за сумата от 347 688 лв.
За да уважи частично иска за сумата от 60 596.05 лв., представляваща дължима неустойка по договора за доставка на говеждо месо от 1.09.1997 г., въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, е приел, че правилото на чл. 76, ал. 2 ТЗ, на което се позовава ищецът в случая, не може да намери приложение, тъй като страните са уговорили в чл. 8 от договор наказателна неустойка, а не лихва по смисъла на чл. 294, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
I. По жалбата на "И. Ко" ЕООД - гр. С.
Основното оплакване, което се релевира от касатора, е относно неправилността на извода на въззивния съд относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД по отношение на дължимата неустойка, която по своето естество според касатора била лихва.
ВКС - V г.о, след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че релевираното от касатора оплакване е неоснователно.
Съгласно чл. 8 от договора между страните купувачът дължи неустойка в размер от 1% върху общата сума на доставката за всеки ден на забава, при положение че не спази срока за плащане, уговорен в този договор. Тълкувана тази договорна клауза при условията на чл. 20 ЗЗД налага извода, че страните са уговорили наказателна неустойка в полза на доставчика, определяема съобразно срока на забава на плащане. Че уговорената от страните в чл. 8 от договора санкция за забавено плащане е неустойка сочи и начинът на определяне на нейния размер - в процент от общата сума на доставката за всеки ден на забава, а не в процент от неизплатената сума. По своята правна характеристика лихвата е обезщетение за неизпълнено парично задължение - аргументирано от чл. 86, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД. Ако то отнапред не е било определено от страните, то размерът му ще е този на законната лихва, считано от деня на забавата. Размерът на това обезщетение ще се определи на базата на неизплатеното парично задължение като процент от него, който е бил уговорен от страните по договора като договорна лихва или ако такава не е била отнапред уговорена, лихвата ще е законната - тоест тази определена от МС. Следователно след като страните са уговорили наказателна неустойка, а не мораторна лихва, както неправилно се поддържа от касатора, то формулираният от въззивният съд извод за неприложимост на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се явява правилен и обоснован. В тази връзка правилно е възприет вторият вариант от приетата по делото икономическа експертиза.
Данните по делото сочат, че плащанията на периодичните доставки са извършвани с фактури, визиращи основанието на всяка отделна престация - доставка на говеждо месо, обстоятелството налагащо извода, че ответникът-длъжник по договора е посочил че погасява главницата. Това е заявление по смисъла на чл. 76, ал. 1, изр. I-во ЗЗД. По правило при задължения с периодично изпълнение, каквото е задължението на купувача по договор за доставка, какъвто е процесния, най-напред се погасява най-старото задължение, а това е в случая задължението за заплащане на цената на всяка отделна периодична стокова престация по договора. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС (Р. № 2209/1956 IV ГО, Р. № 416/1982 II ГО, Р. № 934/1999 V ГО) и др.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
II. По жалбата на "К." АД, гр. К.
Релевирани са средните основни оплаквания в тази касационна жалба за неправилност на обжалваното решение:
- неоснователно не е приета нищожност на клаузата за неустойка по смисъла на чл. 40 ЗЗД, уговорена от изпълнителния директор във вреда на представляваното от него АД
- неоснователно не е приложена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД за освобождаване от отговорност за забава на част от плащанията, поради забава на кредитора да издаде срока по чл. 55, ал. 1, във връзка с чл. 6 ЗЗД надлежни фактури;
- неправилно е прието за неоснователно възражението за прихващане за сумата от 20 000 лв., представляваща твърдяно обезщетение за претърпени вреди в резултат на неосчетоводяване на извършените по процесния договор плащания.
ВКС - V г.о., след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че така релевираните възражения са неоснователни.
Съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Такова оспорване на чл. 8 от договора не е било направено от "К." АД, гр. К. при изпълнение на договора, а едва при завеждане на делото, поради което касаторът не може да черпи права от собственото си пасивно поведение.
Процесният договор е породил облигационно отношение между страните, в чието съдържание се включват синалагматичните и корелативно свързани насрещни задължения на доставчика да достави стоката, а купувачът да я заплати. Забраната на кредитора да издаде в срока по чл. 55, ал. 1, във връзка с чл. 6 ЗДДС надлежни фактури за част от плащанията не може да бъде основание за освобождаване от отговорност за заплащане на неустойка по чл. 8 от договора на купувача. Плащанията е могло да бъдат извършени и по другите, предвидени в Наредба № 3 за плащанията, способи, поради което възражението "mora creditoris", основано на чл. 96, ал. 1 ЗЗД в случая е неоснователно. Би могло страните по договора да уговорят неустойка за неизпълнение на задължението на кредитора да издаде в срока по чл. 55, ал. 1, във връзка с чл. 6 ЗДДС надлежни фактури, но това не е направено от страните по договора.
Относно възражението за прихващане за сумата от 20 000 лв., представляваща твърдяно обезщетение за претърпени вреди в резултат на неосчетоводяване на извършените по процесния договор плащания, правилно същото е възприето за неоснователно от въззивния съд. Тези вреди по своята правна характеристика не са преки и непосредствени вреди, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението по смисъла на чл. 82 ЗЗД. В тази връзка правилен е изводът на въззивния съд, основан на приетата при първоинстанционното разглеждане на делото икономическа експертиза, че цената на доставеното месо е влязла и е била калкулирана в себестойността на произвежданата продукция и не е пряко функционално свързана с формиране на финансовия резултат на касатора.
Относно релевираното в касационната жалба оплакване за сумата от 5000 лв. по платежно нареждане от 18.01.2000 г. правилно въззивният съд е приел в мотивите на обжалваното решение че тази сума е платена на годно, а не на отпаднало основание. Основанието за плащане е решението по гр. д. № 82 от 1998 г. на ОС - Б.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което жалбата на "К." АД, гр. К следва да бъде оставена без уважение.
- 123
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Едва ли всички подписали това "свободно съчинение" озаглавено "Решение..." са и "интелектуалните му родители", но фактическият автор създава впечатление за "кръгла идиотия".
- ан
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Скъпа Ан, не мога да разбера от какво си недоволна от тези решения! Сподели го, пък може всички да ни убедиш в тази "кръгла идиотия".
- 123
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Малко разсъждения от гледна точка на ЗОП /отм./. Съглсано чл. 45, ал.1 от ЗОП /отм./ възложителя определя за изпълнител на ОП, кандидата класиран от Комисията на първо място. Това означава, че изпълнител на ОП може да бъде само онова лице, което е взело частие в процедурата, представило е необходимите документи и тъй като неговата оферта е изглеждала най-атрактивна е било определено за изпълнител. Следователно няма как едно лице, което не е учасвало в процедура за възлагане на ОП да сключи договор за възлагане на ОП. И понеже Енигма иска точно разпоредбата, която е заобиколена, аз мисля че това е точно посочената норма - за изпълнител е било определено лице (сключилия договора), което не е имало качеството на кандидат, който е класиран на първо място от Комисията.
Противното би означавало възложителите формално да провеждат процедури, да го откриват с решения, да си преговарят с кандидатите, подали оферти, но в крайна сметка да си сключат договор с когото си пожелаят. И това ако не е заобикаляне на ЗОП....
Противното би означавало възложителите формално да провеждат процедури, да го откриват с решения, да си преговарят с кандидатите, подали оферти, но в крайна сметка да си сключат договор с когото си пожелаят. И това ако не е заобикаляне на ЗОП....
- Zu
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Не, това не е заобикаляне на закона, а неговото нарушение! Но явно главният поблем е, че някой от администрацията си прави каквото си ще, а изпълнителя ще трябв ада страда от това. Неговият интерес е да получи възнаграждението, което е уговорено, след като е изпълнил точно работата. Напълно дсподелям развитите доводи в посочените от мен решения.
- 123
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Липсва логична и безспорно, обстойно аргументирана кореспонденция между обстоятелствена част и "мотивите" на това "Решение..". Поветствователят произволно избира ключови за казуса обстоятелства, който "новаторски" "анализира": Процесният договор не противоречал на ЗОП, поради което и не бил нищожен!!!!!; Нарушаването на процедура по ЗОП само по себе си не означавало, че............. крайният акт е нищожен поради противоречие със закона!!!!!!!!!!!; Обстоятелството, че процедурата е открита и проведена не от Възложителя, по смисъла на ЗОП, бил "вътрешна работа" касаеща някаква си представителна власт, която на всичко отгоре била и санирана /без твореца да губи време в разсъждения за това, откога приема че Възложителят е "узнал" за "предприемчивостта" на клона си!!!!!! Те и сроковете в "процедурата" не били спазени, но какво от това - а и в какво точно се изразява неспазването на срока не е ясно, но това не е фатално тъй като тези срокове, така или иначе били сътворени от законодателя в интерес на подаващия предложението!!!!!!!!
- ан
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Струва ми се, че чл. 45 ал.1 ЗОП (отм.) не може да намери приложение. Все пак той се отнася за "откритата процедура". Но пък чл. 52 ЗОП дава възможност за участие само на 1 кандидат ( Процедурата на договаряне започва с покана, отправена от възложителя до определен от него кандидат или кандидати.). Тогава между кого ще избира комисията, ако покана е изпратена само до един кандидат-изпълнител? И има ли място за комисия в процедурата по договаряне? Едвам чл. 53 ЗОП препраща към приложение на правилата на открита процедура, но само за неуредните въпроси.
-----------
от друга страна - ако договора излезе нищожен, нали всяка страна трябва да върне на другата, това което е вложила при изпълнение на нищожния договор /чл.34 ЗЗД/. И тъй като става дума за процедура касаеща отстраняване на последици от бедствия и аварии, вероятно са се правили подпорни стени например. И как тогава изпълнителя ще си вземе бетона от подпорната стена?
-----------
от друга страна - ако договора излезе нищожен, нали всяка страна трябва да върне на другата, това което е вложила при изпълнение на нищожния договор /чл.34 ЗЗД/. И тъй като става дума за процедура касаеща отстраняване на последици от бедствия и аварии, вероятно са се правили подпорни стени например. И как тогава изпълнителя ще си вземе бетона от подпорната стена?
- лунатик
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Ами, и аз ги споделям.
Ето цитат от диспозитива на арбитражното решение:" Един договор ще бъде нищожен поради противоречие със ЗОП, ако нарушава повелителни разпоредби на този закон или принципите, върху които той е основан."
Е,ще бъде ли нищожен този договор,ако изпълнителят по договора въобще не участвал в процедурата?За мен това е основният въпрос.Самото решение разглежда случай,при който липсва представителна власт по време на процедурата и сключването на договора ,която е била потвърдена след това с различни действия.Но при нас порокът е доста по-съществен.
Ето цитат от диспозитива на арбитражното решение:" Един договор ще бъде нищожен поради противоречие със ЗОП, ако нарушава повелителни разпоредби на този закон или принципите, върху които той е основан."
Е,ще бъде ли нищожен този договор,ако изпълнителят по договора въобще не участвал в процедурата?За мен това е основният въпрос.Самото решение разглежда случай,при който липсва представителна власт по време на процедурата и сключването на договора ,която е била потвърдена след това с различни действия.Но при нас порокът е доста по-съществен.
- stavrev
- Потребител
- Мнения: 485
- Регистриран на: 07 Дек 2001, 20:31
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Лунатик,
точно така, повечето тук изпускат от очи обстоятелството, че конкретният случай е след процедура по договаряне по ЗОП отм.
Това е напомняне особено за Zu! Да си провери текстовете :):)
Ставрев,
има краен договор и той е подписан от изпълнителя. Дори той да не е участвал в договарянето по ЗОП, което води до решението за възлагане, то в крайна сметка има договаряне по гражданското право. Така изпълнителя се е съгласил с условията на възложителя, съответно изразени в порочното решение за възлагане. След като има пълно съгласие от изпълнителя с условията на възложителя (и те не противоречат на ЗОП), то нито държавният нито частният интерес са застрашени така, че да има нужда от нищожност на акта щото не била спазена напълно процедурата. Стига да са налице изискванията по ЗОП за откриване на процедура и да има изобщо решение за възлагане.
Унищожаемостта е достатъчна защита за спазването на законноста по процедурата (неучастие на изп-ля), но като държавата не се е възползвала от сроковете по ЗОП отм., то на какво основание възложителят ще се измъква от договора с нищожност на възлагането. Иначе си е жив произвол, а ние се водим поне на книга правова държава.
точно така, повечето тук изпускат от очи обстоятелството, че конкретният случай е след процедура по договаряне по ЗОП отм.
Това е напомняне особено за Zu! Да си провери текстовете :):)
Ставрев,
има краен договор и той е подписан от изпълнителя. Дори той да не е участвал в договарянето по ЗОП, което води до решението за възлагане, то в крайна сметка има договаряне по гражданското право. Така изпълнителя се е съгласил с условията на възложителя, съответно изразени в порочното решение за възлагане. След като има пълно съгласие от изпълнителя с условията на възложителя (и те не противоречат на ЗОП), то нито държавният нито частният интерес са застрашени така, че да има нужда от нищожност на акта щото не била спазена напълно процедурата. Стига да са налице изискванията по ЗОП за откриване на процедура и да има изобщо решение за възлагане.
Унищожаемостта е достатъчна защита за спазването на законноста по процедурата (неучастие на изп-ля), но като държавата не се е възползвала от сроковете по ЗОП отм., то на какво основание възложителят ще се измъква от договора с нищожност на възлагането. Иначе си е жив произвол, а ние се водим поне на книга правова държава.
- enigma
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Ако следваме вашата логика излиза, че решението за определяне на изпълнител при процедура на договаряне не подлежи на обжалване тъй като липсва правно основание на което да бъде атакуван акта. Решението по чл.45,ал.1 е общия краен акт за всички видове процедури и като ИАА подлежи на обжалване по адмистративен ред. Такава ми се струва е и трайната практика на ВАС по ЗОП /отм./
- Zu
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Изобщо не твърдя това.
Решението е порочно, ако не е участвал възложителя, но е унищожаемо и съответно подлежи на оспорване и от трети лица (втората хипотеза не е част от предложения от Гега казус и затова не съм я обсъждал изобщо).
Гега попита за мнение дали е възможно съдът да приеме, че решението за възлагане е нищожно. (а иначи ответникът претензира нищожност по ЗЗД на крайния договор, а не на договарянето по ЗОП отм.)
Аз поддържам, че решението не е нищожно на това конкретно основание и изтичането на сроковете за административен контрол за или за оспорване (което също е напълно възможно) го стабилизират окончателно и преклудира косвения и пряк съдебен контрол. Това стабилизира от своя страна и гражданскоправните подследици.
И май и арбитражът и съдът смятат в крайна сметка така поне според приложените решения.
Решението е порочно, ако не е участвал възложителя, но е унищожаемо и съответно подлежи на оспорване и от трети лица (втората хипотеза не е част от предложения от Гега казус и затова не съм я обсъждал изобщо).
Гега попита за мнение дали е възможно съдът да приеме, че решението за възлагане е нищожно. (а иначи ответникът претензира нищожност по ЗЗД на крайния договор, а не на договарянето по ЗОП отм.)
Аз поддържам, че решението не е нищожно на това конкретно основание и изтичането на сроковете за административен контрол за или за оспорване (което също е напълно възможно) го стабилизират окончателно и преклудира косвения и пряк съдебен контрол. Това стабилизира от своя страна и гражданскоправните подследици.
И май и арбитражът и съдът смятат в крайна сметка така поне според приложените решения.
- enigma
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Да, но след като не е бела обжалван крайният ИАА по специалния административен ред, според мен, неучастието в процедурата по пряко договаряне не може да доведе до нищожност на договора. А и в арбитражното решение ясно са очертани пороците, при наличието на които би се достигнало до нищожност на гражданско-правния акт - да не е извършвана процедура или да е била извършвана процедура по договаряне, като е било необходимо този договор да се сключи след провеждане на открита или специална процудера и т. нат. Но допуснем ли, че този договор е нищожен, къде отива правната сигурност в гражданския и търговския оборот. А ако някой е извършвал нарушения или престъпления, носи дисциплинарна, административна и наказателна отговорност. Интересът на изпълнителя е да получи възнаграждение за извършената работа. Него не го интересува възложителят как ще формира своята воля!
- 123
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Ами какво ще стане, ако въобще не е провеждана процедура, но е сключен и изпълняван договор за обществена поръчка. Мисля, че чл.293 от ТЗ си важи напълно във всички случаи, когато е налице нищожен договор, който не е бил оспорен в процеса на неговото сключване и изпълнение
- harmaiani
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Да,това го разбрах още от предните ти постинги.Но,позволи да изразя съмнение.
Всъщност,се стигна до проблемът за разграничаване на нищожност и унищожаемост,нали?
Ето отново цитатът от решението на АС:
" Един договор ще бъде нищожен поради противоречие със ЗОП, ако нарушава повелителни разпоредби на този закон или принципите, върху които той е основан."
Ето ти и поставените в закона принципи:
Чл. 2. Обществените поръчки се възлагат по процедурата, предвидена в този закон, в съответствие със следните принципи:
1. публичност и прозрачност;
2. свободна и честна конкуренция;
3. равнопоставеност на всички кандидати.
Е,ако не е участвало лицето,с което се сключва договор, не са ли нарушени и ТРИТЕ приниципа в ЗОП.
Всъщност,се стигна до проблемът за разграничаване на нищожност и унищожаемост,нали?
Ето отново цитатът от решението на АС:
" Един договор ще бъде нищожен поради противоречие със ЗОП, ако нарушава повелителни разпоредби на този закон или принципите, върху които той е основан."
Ето ти и поставените в закона принципи:
Чл. 2. Обществените поръчки се възлагат по процедурата, предвидена в този закон, в съответствие със следните принципи:
1. публичност и прозрачност;
2. свободна и честна конкуренция;
3. равнопоставеност на всички кандидати.
Е,ако не е участвало лицето,с което се сключва договор, не са ли нарушени и ТРИТЕ приниципа в ЗОП.
- stavrev
- Потребител
- Мнения: 485
- Регистриран на: 07 Дек 2001, 20:31
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Чл. 293 важи за сключването на гражд.правния договор след взетото решение за възлагане - тогава възложителят е трябвало да посочи на изпълнителя, че има порок при договарянето по ЗОП.
А за самата процедура по въззлагане, е, ако не провеждана изобщо, то решението за възлагане би следвало вече да е нищожно. Тук си имаме друг тип порок. Иначе всеки възложител ще почне да се прави каквото си иска и няма да има конкуренция при възлъгането на ОП. То и затова е предвиден административноправен режим на контрала.
А за самата процедура по въззлагане, е, ако не провеждана изобщо, то решението за възлагане би следвало вече да е нищожно. Тук си имаме друг тип порок. Иначе всеки възложител ще почне да се прави каквото си иска и няма да има конкуренция при възлъгането на ОП. То и затова е предвиден административноправен режим на контрала.
- enigma
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Абе това дали е нарушен или не ЗОП няма никакво значение.
Има изпълнено задължение от едната страна и неизпълнение (неплащане) от друга. Ако само една фактура да е подписана и/или протокол - ето Ви основание за плащане. Договора, който са сключили не е по ЗОП, а по ТЗ. Но и на го няма - задължението за плащане е налице.
Има изпълнено задължение от едната страна и неизпълнение (неплащане) от друга. Ако само една фактура да е подписана и/или протокол - ето Ви основание за плащане. Договора, който са сключили не е по ЗОП, а по ТЗ. Но и на го няма - задължението за плащане е налице.
- таралан Кольо
Re: Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура
Да, обаче в ДР на отм.ЗОП се казва, че "процедура по възлагане на обществена поръчка са "всички действия на възложителя", които водят до сключването на договор, т.е.това е едно административноправно задължение на възложителя, което при нарушаване е свързано с административнонаказателна отговорност и не влияе върху сключения впоследствие договор.
- harmaiani
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 35 госта