Нищожност на ТЪРГОВССКИ договор при неспазване процедура по

[raleksandrov]

gega,как мислиш?Имаш ли решение по твоя казус!Аз чакам всеки момент решение по моя.
Считам, че ако клиентът ти е участвал в процедурата, такава е имало, то тя макар и порочна, няма да доведе до нищожност! Защо не изискаш документите-възложителят има задължение да ги пази!А ако възложителят крие преписката, това си е чисто шиканиране.Изиска ли административната преписка?И зако не я представи-чл.128 ГПК!
Ако такава е нямало, или клиентът ти не е участвал в нея можеш да твърдиш, че насрещната страна била недобросъвестна!Но и клиентът ти е такъв!Полчава обществени средства без конкурс!
Успех!

[Гневен]

gega, наистина трябва да си притеснен за отхвърляне на глания иск поради нищожност на сключения договор. И недей прекалено да залагаш върху насрещната недобросъвестност, тъй като и клиентът ти- ищецът изпълнител е бил недобросъвестен. Нима не е знаел, че сключва договор без да са изпълнени условията по възлагане на поръчката по ЗОП?

[raleksandrov]

напълно си прав!

[лунатик]

Добре - съда например казва: договора е нищожен. И после, какво следва от това? "Дай си ми куклите - на ти си парцалките"? (чл. 34 ЗЗД)
И при двата случая ще се постигне търсения от gega резултат:
1-ви Вариант: съда уважава иска на gega и осъжда възложителя да заплати договореното. По този вариант няма неясноти.
2- ри Вариант: съда прогласява договора за нищожен. След като той е прогласен за нищожен всяка страна ще трябва да си върне това което е дала на другата. И тъй като възложителя нищо не е платил на изпълнителя, следва сам той да върне това което изпълнителя е дал: май за асфалтова настилка ставаше дума. И тъй като обществения интерес едва ли ще допусне, изпълнителя да си "демонтира" асфалта (пък той е вложил гореща асфалтова смес), ще трябва да му се върне нейния паричен еквивалент. Та пак опира до пари.
И по двата варианта gega ще получи пари. Само, че в първия случай ще получи това което е по договор (разходи + печалба), а по втория вариант, тавана ще е май само да си възстанови разходите.
Пък остава вариант за водене на дело за неоснователно обогатяване.

Впрочем - да припомня отново част от едно решение - доста е близко към настоящия казус (цитирано по-горе от 123):

Решение № 1442 от 23.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 411/2003 г., ТК, докладчик съдията Дария Проданова

... Именно поради това законодателят е въвел разпоредбата на ал. 3 на чл. 293 ТЗ - никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Неизправната страна по облигационен търговски договор не може да се освободи от задължението за престация, след като е приела престацията на изправната страна без възражения. Законодателят не е посочил изрично дали при хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ сделката си остава нищожна, но за неизправната страна по нея не отпада задължението за престация, съгласно договореното или тя се санира. Тълкуването на настоящия съдебен състав е в първия аспект - сделката е нищожна поради липса на форма, но тази от страните по нея, която е неизправна, не е легитимирана да се позовава на нейната нищожност. Тя дължи изпълнение по нея и е обвързана с всички договорни клаузи. При нищожност по общия граждански закон и съгласно чл. 34 ЗЗД се дължи само реституция на даденото. Текстът на чл. 293, ал. 3 ТЗ следва да се тълкува в смисъл, че при търговските сделки обхвата на отговорността е разширен - неизправната страна по нищожна поради липса на форма сделка дължи пълно изпълнение по нея, ведно с предвидените договорни санкции и обезщетения за забава.
От изложеното следва изводът, че решението на САС трябва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалня закон и ВКС се произнесе по съществото на спора.....
----------
Пък вече май не може и да се говори за липса на форма: щом от централния регисър е установено, че все пак е имало покана за участие в процедура завършила със сключване на договор. Въпроса е само дали е имало преговори. Но този въпрос май става второстепенен.

[gega]

Е, ти наистина откри топлата вода - говориш ми за косвения съдебен контрол, естествено за него изговорихме вече толкоз много по темата! Но въпросът е дали всеки порок в административната процедура по възлагане на общестевна поръчка би довел до нищожност на сключения търговски договор! Това е въпросът - и самото цетирано от теб решение на арбитража същото установява!

[Mi-Lena]

Без да изразявам становище по конкретния казус, имам становище по това, дали всеки порок в административната процедура, предхождаща сключване на търговски договор, води до неговата нищожност.

Не. Не всеки порок, а само такъв, който пряко е обусловил постановяването на нищожен административен акт.

Въпросът за косвеният съдебен контрол върху административните актове е дискусионен след приемането на ЗВАС. Но дори при предхождащото разрешение с ТР № 1/91 год. на ОСГК на ВС, на косвен контрол подлежаха само нищожните, а не и незаконосъобразните административни актове. Критериите за нищожност по ЗАП са различни от тези по гражданския закон. За да не ги изброявам тук, позовавам се на критериите - посочени в учебника на проф.П.Стайнов, а и част от колегите във форума вече са се изказали по въпроса.

Мнението ми е, че когато в рамките на исково производство има позоваване на нищожност на търговски договор, поради опорочена адм. процедура, то в повечето случай се цели заобикаляне или пререшаване на административниия спор, което е недопустимо.

Що се касае до цитираното по-горе Решение № 1442 от 23.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 411/2003 г., ТК, то няма отношение към косвения съдебен контрол и е постановено по иск за изпълнение/неизпълнение на нищожния договор.

[enigma]

И какво точно ти говори "се приравняват на" ИАА - аз не виждам заповед в този акт или нещо бъркам. От тази разпоредба се правеше изводът, че това чудо се обжалва по реда на ЗАП.

А ако е и ИАА, то да запретваме ръкави и да спрятаме делата пред Страсбург.

[enigma]

И как се цели заобикаляне или пререшаване като съдът ще се произнесе по адм. акт в мотивите и това няма СПН, което пък оставя пътят за самостоятелно административно производство и отменяне на гражданското решение при успех!?

[gega]

Потребно е ал. 4 на чл. 13 ЗОП (отм.) да се тълкува систематически с ал. 2 3 3 на чл. 13 ЗОП (отм.), като с аргумент на противното ще се достигне до правилиния избор, че не е необходимо никакво предложение по ЗОП да се отправя от поканения кандидат, както и решение за обявяване на изпълнител. При процедурата по договаряне п осилата на чл. 13 (4) ЗОП е достатъчно да има само решение за откриване на процедура за вълзагане на обществена поръчка. А щом има сключен договор, щом са водени преговири, то е имало и съответно предложение по реда на чл. 13 и сл. ЗЗД.

[Mi-Lena]

Въпросът на Енигма: "И как се цели заобикаляне или пререшаване като съдът ще се произнесе по адм. акт в мотивите и това няма СПН, което пък оставя пътят за самостоятелно административно производство и отменяне на гражданското решение при успех!?" към мен ли е?
Ако е към мен - мога да си изложа становището.
Ако не е - да не затлачвам форума.

[mutsa]

Аз продължавам да твърдя, че въпросът за действителността на Решението /което за мен безспорно е ИАА/ е преюдициален по отношение въпроса за действителността на гражданския договор. Може да се упражни косвен съдебен контрол във висящото гражданско производство, само ако се твърди нищожност на ИАА. Обаче аз не виждам такова конкретно възражение да е направено в процеса. Та по тази причина ми се струва, че колегата не трябва да се притеснява прекалено много.

[raleksandrov]

разбира се, че не.Но следва да има административна процедура, със съответните актове. Решение за откриване, назначаване на комисия, решение за избор и т.н.Решението за откриване и решението за определяне на изпълнител за ИАА.Ако ги няма, няма първия елемент на сложния административно-граждански състав и поради това договра ще е нищожен.
Ако пък ги има, макар и страдащи от пороци, щом не са обжалвани в законния срок те се превръщат в стабилни административни актове.
Но за да чеприш изгодни правни последици , според мен следва:
1.Да установиш, че има провеждана процедура, със съответните постановени актове по нея.Според мен само решението за откриване не е достатъчно
2.Че клиентът ти е спечелил процедурата и е определен за изпълнител;

В противен сличай клиентът ти няма да може да черпи права от нея, т.к. тя не създава такива за него.
Не знам дали си изискал документацията-по ЗОП възложителя има задължение да я пази:)))
А за косвен съдебен контрол можем да говорим само ако ако има възрху какво да се осъществява-т.е. ИАА

Считаш ли, че ако няма завършена процедура, договорът ще е нищожен?

[raleksandrov]

Виж чл.53 ЗОП(отм.). Тълкуване се налага, когато законът е неясен или има празнина. А тук няма-прилагат се субсидиарно правилата за откритата процедура!
Виж само за пример решение 3039/2003 по адм д 11060/2002 ВАС
Като изискаш докуметацията всичко ще стане ясно-имало ли е процедура, имало ли е ИАА, от какви пороци страдат и т.н.
Освен ако клиентът ти е казал, че е взел поръчката без конкуренция.Но дори да е така, щом твърдите, че е имало процедура по ЗОП като изискаш документите за адм процедура и не ги представят, то ще изпозлваш 128, ал.2 ГПК, особено ако има индиции(а такива има), че е имало процедура.
Като не искат да представят документите- да се приеме,че е имало процедура и че твоя клиент я е спечелил.
Аз поне така мисля:)))

[raleksandrov]

за нищожността на договора съдът следи ipso jure! А освен това нищожността на ИАА има същото значение като лиспата на ИАА.
Но си прав, че ако няма изрично позоваване на нищожността на договора и конкретен порок, който да води до това, едва ли съдът ще се задълбочава много-много!!!
:))

[enigma]

ex officio

[enigma]

Да, до тебе е Милена, но по-добре открий нова тема, защото тука се напълни:)

[Mi-Lena]

Вярно е, че се напълни, но се надявам да поеме и този постинг без да прелее.

Според мен, косвеният съдебен контрол се простира само по отношение нищожността на административните актове, а не и по отношение на опорочена на друго основание административно-правна процедура защо, той е субсидиарен по отношение на нея.
Ако страната, която въвежда (в общия исков процес) порок на обуславяща нищожността на търговски договор адм.процедура е имала възможност да стори това по специалния административен ред, но не го е сторила, то искането и за произнасяне по този порок е недопустимо.
Ако същата страна вече е изчерпала специалната административна процедура и поради това, че има неблагоприятно произнасяне по нея въвежда довода отново в исковия процес, то този и довод е преклудиран.
По отношение на решаващите мотиви не съм много съгласна с т.18 на ТР № 1/2001 год. (ТР № 1/1985 год. по ми лежеше на сърцето), но то така или иначе е задължително.
Ако трябва да спазваме стриктно процесуалния закон, произнасянето по валидността на административното правоотношение, по процесуалната си характеристика е най-близо до чл.118 ГПК. Ако го разглеждаме като инцидентен установителен иск, би трябвало съда да се произнесе по него с диспозитив, така, че т.18 не се прилага.

[enigma]

Ако има произнасяне в административно производство, то гражданският съд зачита акта и е обвързан с непререшаемост на въпроса. Тука мисля няма никакви проблеми.

Ако няма произнасяне - косвеният контрол не може да се прави по пътят на инцидентен установителен иск - той точно затова е косвен, защото се прави преценка за законосъобразността на смесения фактически състав с гражданскоправно действие - което става само в мотивите.

Именно ако се допусне преценката за законосъобразност на АА да става с отделен иск ще е заобикаляне на административното производство. Такъв иск (бил и той инцидентен) пред граждански съд следва да е недопустим. Иначе неговата res iudicata наистина ще прегради пътя на административното съдопроизводство.

А че граждански съд може да изследва административния акт в мотивите си е пряко следствие от наличието на смесени фактически състави с гражданскоправни последици (още Таджер и Л. Василев - адм. акт като гражданскоправен факт). При нищожни си следи обаче служебно защото и гр. съд е държавен орган, а при унищожаемост - само ако страната поиска преценката - иначе гражд. съд зачита АА. Който не е доволен от постановеното от съда - му остава пътя на административния процес и отмяна на гражданското решение, ако административният съд приеме различно от гражданския. Така, че за какво заобикаляне или пререшаване на административния спор става въпрос!?

[raleksandrov]

Напълно съм съгласен с enigma:).Много добра правна мисъл:))

[gega]

Колеги, решенията на кмета на община, с които се открива процедура за възлагане на обществена поръчка, както и решенията за обявяване на спечелил обществената поръчка, ОФИЦИАЛНИ или ЧАСТНИ документи са, като се има предвид че те подготвят сключването на договор?