- Дата и час: 30 Ное 2024, 02:59 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Гражданскоправен казус
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
19 мнения
• Страница 1 от 1
Гражданскоправен казус
Здравейте колеги,
имам нужда от малко помощ по един казус, тъй като много скоро ми предтои изпит по ГП-обща част и искам да си изясня някой моменти :)
Ще цитирам само тази част която ми е неясна:
Имаме привидна продажба на лек автомобил между Иванов и Петров(този е привидния приобретател).Иванов заминава за чужбина и след година и половина Петров решава да продаде колата на трето лице.Половин година след тази продажба Иванов се връща и подава отрицателен установителен иск,който е уважен обявява продажбата за нищожна (чл.26 ал.2 ЗЗД).Понеже искът е вписан по-късно от продажбата се приема,че третото лице е добросъвестно и по силата на чл.17 ал.2 ЗЗД по първичен способ придобива собствеността върху леката кола.Доколкото разбрах единия вариант е Иванов да съди Петров за обезщетение (от учебика на Мария Павлова) ,но асистентката каза че можело да се Иванов имал право на ревандикационен иск по чл.108 ЗС.Интересува ме как в съдебната практика се решават подобни дела,защото Петров може да бъде осъден да заплати стойността на колата но да предположим,че колата е уникална и Иванов си иска точно нея.Какво ще стане в случая с предявяването на ревандикационния иск,как се доказва това "неоснователно държане/владеене" от чл.108 и въобще има ли някакъв шанс да се върне собствеността на колата на Иванов?
Благодаря предварително и се извинявам ако съм допуснал някакви грешки,но материята се схваща малко трудно,а от гледна точка на студент 2-ри курс мога да ви уверя, че още по-трудно се прилага.:)
имам нужда от малко помощ по един казус, тъй като много скоро ми предтои изпит по ГП-обща част и искам да си изясня някой моменти :)
Ще цитирам само тази част която ми е неясна:
Имаме привидна продажба на лек автомобил между Иванов и Петров(този е привидния приобретател).Иванов заминава за чужбина и след година и половина Петров решава да продаде колата на трето лице.Половин година след тази продажба Иванов се връща и подава отрицателен установителен иск,който е уважен обявява продажбата за нищожна (чл.26 ал.2 ЗЗД).Понеже искът е вписан по-късно от продажбата се приема,че третото лице е добросъвестно и по силата на чл.17 ал.2 ЗЗД по първичен способ придобива собствеността върху леката кола.Доколкото разбрах единия вариант е Иванов да съди Петров за обезщетение (от учебика на Мария Павлова) ,но асистентката каза че можело да се Иванов имал право на ревандикационен иск по чл.108 ЗС.Интересува ме как в съдебната практика се решават подобни дела,защото Петров може да бъде осъден да заплати стойността на колата но да предположим,че колата е уникална и Иванов си иска точно нея.Какво ще стане в случая с предявяването на ревандикационния иск,как се доказва това "неоснователно държане/владеене" от чл.108 и въобще има ли някакъв шанс да се върне собствеността на колата на Иванов?
Благодаря предварително и се извинявам ако съм допуснал някакви грешки,но материята се схваща малко трудно,а от гледна точка на студент 2-ри курс мога да ви уверя, че още по-трудно се прилага.:)
- Adon
Re: Гражданскоправен казус
Ревандикационен иск може да се води,разбира се. Но трябва да се оборва презумцията по чл.78,т.е. трябва да се доказва,че третото лице е знаело,че купува от несобственик.Гледам,че давността не е изтекла.Така че има шанс.
Не знам защо в казуса са вакарани и чл.17 ЗЗД и чл.26,ал.2 ЗЗД.Това са различини случаи на привидност.На първо място трябва де се изясни кое от двете е налице .Но при всички случаи третото лице става собственик по силата на чл.78 ЗС, а не по чл.17, ал.2 ЗЗД.
Само една забележка:всички МПС са уникални,те не могат да бъдат родово определени.
Не знам защо в казуса са вакарани и чл.17 ЗЗД и чл.26,ал.2 ЗЗД.Това са различини случаи на привидност.На първо място трябва де се изясни кое от двете е налице .Но при всички случаи третото лице става собственик по силата на чл.78 ЗС, а не по чл.17, ал.2 ЗЗД.
Само една забележка:всички МПС са уникални,те не могат да бъдат родово определени.
- stavrev
- Потребител
- Мнения: 485
- Регистриран на: 07 Дек 2001, 20:31
Re: Гражданскоправен казус
Понеже това е само част от казуса,затова не става много добре ясно може би защо са вкарани чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.17 ал.2. Част от казуса е да се каже каква е привидната сделка и какви са правните последици.В казуса е изяснено,че има привидна продажба,която се обявява за нищожна по силата на чл.26 ал.2 ЗЗД,а чл.17 ал.2 е точно във връзка с правата които трети лица придобиват добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение.Смятам,че не става въпрос в случая за различни видове привидност - имаме сделка,която с едната норма се обявява за нищожна,а с другата се защитават правата на трети добросъвестни лица придобили права по такава сделка.
Това за давността и аз си го мислех,със сигурност за да има някакъв реален шанс не трябва да е изтекла придобивната давност.Специално за чл.78 ЗС в учебника си Мария Павлова пише : "Чрез тази разпоредба се внася сигурност в правния оборот на движимите вещи,тъй като за сделките с тях само по изключение се поставят изисквания за форма,при което участниците в оборота в повечето случаи не могат да проверят кой е собственик на вещта.".Просто съм останал с впечатлението,че чл.78 ЗС не може да се прилага за леки коли,тъй като за продажбата им се изисква форма,а и нали уж се водят движими вещи с голяма стойност и режима на придобиването им наподобява този при недвижимите имущества.Ако сте прав значи наистина се прилага чл.78 ЗС,но ми е чудно как ще се обори тази презумпция,че купува от несобственик.То така третото лице ще излезе недобросъвестно щом като е знаело,че придобива права от несобственик и ако не може да се докаже това според мен няма никакъв шанс истинския собственик да си върне колата.
Само да вметна,че в същия учебик се дава пример за родово определени вещи с Мерцедес модел 280,така че смятам че МПС могат да се гледат като родово определени.Ако се сключи договор за покупко-продажба на 20 коли Пежо модел 407 не е ли това родово определяне при положение,че този модел се произвежда серийно?
Благодаря за разясненията и се надявам,че не ви досаждам с прекалено тъпи въпроси,явно е трябвало да предвидят някакво практическо обучение :)
Това за давността и аз си го мислех,със сигурност за да има някакъв реален шанс не трябва да е изтекла придобивната давност.Специално за чл.78 ЗС в учебника си Мария Павлова пише : "Чрез тази разпоредба се внася сигурност в правния оборот на движимите вещи,тъй като за сделките с тях само по изключение се поставят изисквания за форма,при което участниците в оборота в повечето случаи не могат да проверят кой е собственик на вещта.".Просто съм останал с впечатлението,че чл.78 ЗС не може да се прилага за леки коли,тъй като за продажбата им се изисква форма,а и нали уж се водят движими вещи с голяма стойност и режима на придобиването им наподобява този при недвижимите имущества.Ако сте прав значи наистина се прилага чл.78 ЗС,но ми е чудно как ще се обори тази презумпция,че купува от несобственик.То така третото лице ще излезе недобросъвестно щом като е знаело,че придобива права от несобственик и ако не може да се докаже това според мен няма никакъв шанс истинския собственик да си върне колата.
Само да вметна,че в същия учебик се дава пример за родово определени вещи с Мерцедес модел 280,така че смятам че МПС могат да се гледат като родово определени.Ако се сключи договор за покупко-продажба на 20 коли Пежо модел 407 не е ли това родово определяне при положение,че този модел се произвежда серийно?
Благодаря за разясненията и се надявам,че не ви досаждам с прекалено тъпи въпроси,явно е трябвало да предвидят някакво практическо обучение :)
- Adon
Re: Гражданскоправен казус
Привидност по чл.17 и тази по чл.26 са различни.При първата/относителна/ привидният договор прикрива някакво друго съглашение, а при втората/абсолютна/,при сключване на договора страните въобще не се искат да настъпят някакви промени в действителността. Така че двете са взаимно изключващи.Ако се обяви нищожност на сделката по чл.26, не може да се приложи чл.17,защото въобще няма прикрито съглашение по смисъла на този текст. Освен това третите лица не могат да получат никакви права от лице, което въобще не е придобило такива по една нищожна сделка.Има практика.
Чл.78 се прилага за МПС-та,защото те са си движими вещи.Това че има ред за регистрацията им и особени изисквания за сключване на договорите,с които се прехвърлят, не променя нещата.
За родово определените МПС-та си прав.Грешката е моя.
Абе,въпросите ти не са тъпи или елементарни.Поне за мен.Сигурно трябва да се набляга много повече на практиката при обучението.Така по-добре се разбира и теорията.
Чл.78 се прилага за МПС-та,защото те са си движими вещи.Това че има ред за регистрацията им и особени изисквания за сключване на договорите,с които се прехвърлят, не променя нещата.
За родово определените МПС-та си прав.Грешката е моя.
Абе,въпросите ти не са тъпи или елементарни.Поне за мен.Сигурно трябва да се набляга много повече на практиката при обучението.Така по-добре се разбира и теорията.
- stavrev
- Потребител
- Мнения: 485
- Регистриран на: 07 Дек 2001, 20:31
Re: Гражданскоправен казус
Благодаря ти за разясненията.Истината е,че само с теория не става всички тези понятия са обяснени в учебника - и относителната и абсолютната и висящата недействителност,обаче не се обяснява много добре в практиката как се прилагат,да не говорим пък за това,че става въпрос за 2 различни вида привидност в чл.17 и чл.26.Понеже минавам вече учебника за не знам кой път специално за относителната недействителност не беше обяснено нищо контректно.По-лошото е,че на предстоящия изпит ще има и казус,а то не стига,че теорията не навсякъде е ясна ами да ни карат и да я прилагаме без грам практика си е просто ебавка според мен.Опитвам се да чета и съдебна практика,ама за там трябва да съм минал ГПК за да са ми ясни основни неща.
Благодаря пак за помощта,определено ми станаха ясни някои моменти.
Благодаря пак за помощта,определено ми станаха ясни някои моменти.
- Adon
Re: Гражданскоправен казус
1. Иск за установяване на нищожност по чл. 26 - ЗЗД е различен от иск за разкриване на прикрита сделка - чл. 17!
2. Проведеш ли си успешно процеса, в който да докажеш, че имаш нищожен договор на осн. чл. 26 /защото сделката е симулативна/ на практика означава, че приобретателя по тази сделка е недобросъвестен владелец!!! И това е така, защото при нищожните сделки говорим за липсата въобще на правно основание, камо ли за такова, което да е годно да те направи собственик. /Трайна практика на съдилищата : щом имаме нещожно правно основание владението ВИНАГИ Е НЕДОБРОСЪВЕСТНО/!
3. Нищо не ти пречи да си ревандикираш вещта от владеещия я несобственик!
4. Смятам, че точно в твоя казус исковата молба не падлежи на вписване - виж чл. 114 - ЗС.
2. Проведеш ли си успешно процеса, в който да докажеш, че имаш нищожен договор на осн. чл. 26 /защото сделката е симулативна/ на практика означава, че приобретателя по тази сделка е недобросъвестен владелец!!! И това е така, защото при нищожните сделки говорим за липсата въобще на правно основание, камо ли за такова, което да е годно да те направи собственик. /Трайна практика на съдилищата : щом имаме нещожно правно основание владението ВИНАГИ Е НЕДОБРОСЪВЕСТНО/!
3. Нищо не ти пречи да си ревандикираш вещта от владеещия я несобственик!
4. Смятам, че точно в твоя казус исковата молба не падлежи на вписване - виж чл. 114 - ЗС.
- 7
Re: Гражданскоправен казус
В конкретния случай казуса има следното решение:
Завеждаш си иска по 108 - ЗС /ответник ти е приобретателя по сделката/; в хода на процеса, или още с първоначалната исковата молба си заявяваш искането за прогласяване на нищожността на основание чл. 17 - ЗЗД /ответници са ти прехвърлителя и приобретателя/ За да приключи успешно процеса следва да докожеш:
1. Че ти си собственик но вещта;
2.Че владелеца не е собственик;
3.Че към момента владелеца упражнява фактическата власт върху вещта, като същевременно е лишил теб от възможността да я упражняваш;
4.Че владелецът владее вещта без основание / в твоя случай на нищожно основание, което е равно на липсата на такова/;
5. Че е налице симулация;
Повярвай ми има много големи шансове за успех.
Завеждаш си иска по 108 - ЗС /ответник ти е приобретателя по сделката/; в хода на процеса, или още с първоначалната исковата молба си заявяваш искането за прогласяване на нищожността на основание чл. 17 - ЗЗД /ответници са ти прехвърлителя и приобретателя/ За да приключи успешно процеса следва да докожеш:
1. Че ти си собственик но вещта;
2.Че владелеца не е собственик;
3.Че към момента владелеца упражнява фактическата власт върху вещта, като същевременно е лишил теб от възможността да я упражняваш;
4.Че владелецът владее вещта без основание / в твоя случай на нищожно основание, което е равно на липсата на такова/;
5. Че е налице симулация;
Повярвай ми има много големи шансове за успех.
- 7
Re: Гражданскоправен казус
Колеги за жалост въобще, ама въобще не съм съгласен с вас, и накрая ще объркаме представите на младия колега, но няма как:
1. Привидната сделка по 26, ал.2 от ЗЗД и тази по 17/ЗЗД са едно исъщо, защото привидна е всяка сделка с която се цели да се внесе заблуда в трети лица. За страните по нея тя не поражда действие защото те въобще не желаят да настъпят предвидените с нея правни последици.а съвсем други, предмет на скрито съглашение, привидната сделка е само за пред трети лица. Оттук прикрито съглашение има при всяка привидна сделка ина че тя би била безмислена. В конкретния случай прикрита е сделката с която страните са се договорили че няма да се прехвърля собствеността ( или ако искате го наречете уговорка). Точно за тази уговорка се изисква т. нар. "обратно писмо" иначе доста трудно ще се докаже привидността и то се дава от привидния преобретател на привидния прехвърлител. Затова чл.17, ал.1/ЗЗД казва че след като е установена привидността на дадена сделка (тя е обявена за нищожна по чл.26, ал.2/ЗЗД), и поради факта че правото не търпи вакуум, обявява за действителна прикритата сделка - в случая че действителен собственик на автомобила е привидния продавач.
2. Чл.17, ал.2 и 3/ЗЗД въвеждат изключение за правата придобити от трети добросъвестни лица от привидния приобретател и за неговите кредитори, а именно-те се запазват. Тук законодателят е въвел правна фикция че някои придобива права от субект който не ги е притежавал точно със цел да се осигтури сигурност в граждансакия оборот. Чл.17, ал.2 и 3/ЗЗД не се прилагат единствено за недвижими имоти и то ако сделката е скл. след вписване на исковата молба за обявяване на привидността.
3. За колегата Ставрев-чл.78/ЗС не се прилага за МПС
"Чл. 78. (Ал. 1, изм., ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ."
а съгласно чл.144 от закона за движение по пътищата за прехвърляне собствеността на МПС се изисква договор в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, която форма е за действителност.
4.Привидния продавач разбира се може да води ревандикационен иск срещу третото добросъветно лице, но не може да докаже собствеността си само шпоради привидността на първата сделка, и факта че третото лице е придобило права от привидния приобретател, който не е собственик, точно поради наличието на чл.17, ал.2/ЗЗД, която защитава третото лице.
5. Ревандикационният иск би имал успех ако сделката между третото лице и привидния приобретател има порок който би довел донейната недейсвтителност, и тази недействителност е прогласена. Тогава първоначалният собственик би си върнал веща, защото третото лице не е собственик, но не заради това че е купил от несобственик, а заради недействителен договор.
ИЗВОД - Третото лице става собственик на автомобила съгласно чл.17, ал.2/ЗЗД, и ревандикационен иск срещу него не би имал успех.
То няма да е собственик само ако сделката с която е придобил собствеността от привидния приобретател страда от порок, който би довел до нейната недействителност или ако е било недобросъвестно, т.е. знаело е че е купило от несобственик(добросъвестността се предполага по презумпция)
Надявал се да съм внесъл поне малко яснота със скромното си мнение. Ако има още въпроси готов съм да дам мнение.
1. Привидната сделка по 26, ал.2 от ЗЗД и тази по 17/ЗЗД са едно исъщо, защото привидна е всяка сделка с която се цели да се внесе заблуда в трети лица. За страните по нея тя не поражда действие защото те въобще не желаят да настъпят предвидените с нея правни последици.а съвсем други, предмет на скрито съглашение, привидната сделка е само за пред трети лица. Оттук прикрито съглашение има при всяка привидна сделка ина че тя би била безмислена. В конкретния случай прикрита е сделката с която страните са се договорили че няма да се прехвърля собствеността ( или ако искате го наречете уговорка). Точно за тази уговорка се изисква т. нар. "обратно писмо" иначе доста трудно ще се докаже привидността и то се дава от привидния преобретател на привидния прехвърлител. Затова чл.17, ал.1/ЗЗД казва че след като е установена привидността на дадена сделка (тя е обявена за нищожна по чл.26, ал.2/ЗЗД), и поради факта че правото не търпи вакуум, обявява за действителна прикритата сделка - в случая че действителен собственик на автомобила е привидния продавач.
2. Чл.17, ал.2 и 3/ЗЗД въвеждат изключение за правата придобити от трети добросъвестни лица от привидния приобретател и за неговите кредитори, а именно-те се запазват. Тук законодателят е въвел правна фикция че някои придобива права от субект който не ги е притежавал точно със цел да се осигтури сигурност в граждансакия оборот. Чл.17, ал.2 и 3/ЗЗД не се прилагат единствено за недвижими имоти и то ако сделката е скл. след вписване на исковата молба за обявяване на привидността.
3. За колегата Ставрев-чл.78/ЗС не се прилага за МПС
"Чл. 78. (Ал. 1, изм., ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ."
а съгласно чл.144 от закона за движение по пътищата за прехвърляне собствеността на МПС се изисква договор в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, която форма е за действителност.
4.Привидния продавач разбира се може да води ревандикационен иск срещу третото добросъветно лице, но не може да докаже собствеността си само шпоради привидността на първата сделка, и факта че третото лице е придобило права от привидния приобретател, който не е собственик, точно поради наличието на чл.17, ал.2/ЗЗД, която защитава третото лице.
5. Ревандикационният иск би имал успех ако сделката между третото лице и привидния приобретател има порок който би довел донейната недейсвтителност, и тази недействителност е прогласена. Тогава първоначалният собственик би си върнал веща, защото третото лице не е собственик, но не заради това че е купил от несобственик, а заради недействителен договор.
ИЗВОД - Третото лице става собственик на автомобила съгласно чл.17, ал.2/ЗЗД, и ревандикационен иск срещу него не би имал успех.
То няма да е собственик само ако сделката с която е придобил собствеността от привидния приобретател страда от порок, който би довел до нейната недействителност или ако е било недобросъвестно, т.е. знаело е че е купило от несобственик(добросъвестността се предполага по презумпция)
Надявал се да съм внесъл поне малко яснота със скромното си мнение. Ако има още въпроси готов съм да дам мнение.
- hariman
- Потребител
- Мнения: 175
- Регистриран на: 22 Апр 2002, 18:46
Re: Гражданскоправен казус
Kолега, бъдете спокоен......намерих решението на Вашия казус, макар и след тежката борба през тази нощ със съдебната практика:) Предприех да трагна по по-трудния път и когато стигнах до обоснованото решение, забелязах че ключът се крие в една единствена разпоредба от ЗС. Само че сега ще се отдам на заслужена почивка, защото страшно много се изморих. Когато стана, ще Ви обясня как да се справите с проблема. Пращам Ви за момента само изводите от няколко съдебни решения, които макар да се отнасят до недвижими вещи, могат да се приложат по аналогия. Прегледайте ги - мисля, че обосновките на съда са интересни.
До скоро!
ПРАКТИКА ПО ЧЛ. 26, АЛ. 2 ЗЗД
РЕШЕНИЕ № 96 ОТ 01.02.2002 Г. ПО ГР. Д. № 381/2001 Г., IV Г. О. НА ВКС
Несъстоятелно е твърдението, че ищците нямали правен интерес по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК, защото имали на разположение иска по чл. 108 ЗС. По делото не е имало данни, че в имота са били ответниците касатори, а освен това с оглед нищожността на двете сделки, налице е бил правен интерес от търсената защита.
РЕШЕНИЕ № 453 ОТ 20.06.2003 Г. ПО ГР. Д. № 990/2002 Г., II ГР. О. НА ВКС
Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква (относителна симулация). Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква, е предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕ № 540 ОТ 30.06.99 Г. ПО ГР.Д. № 253/99 Г., II Г.О.
Според чл. 127 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Всяка страна, която участва в сключване на симулативна сделка, носи тежестта да я докаже, вкл. да си осигури "обратен документ".
РЕШЕНИЕ № 597 ОТ 4.04.1973 Г. ПО ГР. Д. № 136/73 Г., I Г.О.
Няма законно основание да се отрече възможността за разкриване привидност на спогодбата. Законът позволява такова разкриване (чл. 17, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Това може да стане с иск на общо основание и по реда на възражението
РЕШЕНИЕ № 640 ОТ 4.VII.1994 Г. ПО ГР. Д. № 931/93 Г., II Г. О.
ПРИ ДВУКРАТНА ПРОДАЖБА НА ЕДНА И СЪЩА ВЕЩ ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ КУПУВАЧИ НЕ РАЗПОЛАГАТ С ИСК ПРОТИВ ВТОРИТЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ВТОРАТА ПРОДАЖБА ЗА НИЩОЖНА, А С ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ
РЕШЕНИЕ № 925 ОТ 20.10.1998 Г. ПО ГР. Д. № 1150/1996 Г., ІІ ГР. О
Без значение е кога е съставен обратния документ - едновременно с явния, преди или след това, за да има действие. Симулативното действие е поначало нищожно и то не произвежда никакви правни действия, така че всеки заинтересован може да се позове на действителното състояние на нещата, във всякакъв процес и при всяко положение, без ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата.
РЕШЕНИЕ № 1597 ОТ 08.01.1997 Г. ПО ГР. Д. № 2014/1995 Г., V ГР
Привидна или симулативна сделка е тази, волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласието на другата страна не желае нейното правно действие. Тази сделка е нищожна съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Прикрита или дисимулирана сделка е тази, която е сключена от страните със желание да породи целеното правно действие, но то да не стане достояние на трети лица. Тази сделка може да има нормално действие, съгласно чл.17, ал. 1 ЗЗД, ако са налице изискванията за нейната действителност.
РЕШЕНИЕ ОТ 04.02.2004 Г. ПО ГР. Д. № 292/2003 Г., ІІ ГР. О. НА ВКС
НЕДОПУСТИМО Е ИЗМЕНЕНИЕ НА ИСКА ЧРЕЗ ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ИСК ПО ЧЛ. 26, АЛ. 2 ЗЗД КЪМ ИСК ПО ЧЛ. 108 ЗС, ТЪЙ КАТО СЕ ИЗМЕНЯТ ЕДНОВРЕМЕННО ОСНОВАНИЕТО И ПЕТИТУМА НА ИСКА И ТОВА БИ ДОВЕЛО ДО СЪВСЕМ НОВ ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО, НЯМАЩ НИЩО ОБЩО С ПРЕДМЕТА, ЗАЯВЕН С ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ИСК.
ПРАКТИКА ПО ЧЛ. 17 ЗЗД
РЕШЕНИЕ № 183 ОТ 07.02.1961 Г. ПО ГР. Д. № 8802/1960 Г., IV ГР. О.
СЪДЪТ НЕ МОЖЕ ДА ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 ЗЗД СДЕЛКА САМО ЗАЩОТО БИЛА СИМУЛАТИВНА. В ТОЗИ СЛУЧАЙ СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА УСТАНОВИ ДАЛИ СЕ КАСАЕ ДО АБСОЛЮТНА, ИЛИ ОТНОСИТЕЛНА СИМУЛАЦИЯ, КАКТО И ДА ИЗЯСНИ ХАРАКТЕРА НА ДИСИМУЛИРАНАТА СДЕЛКА, И ЕДВА ТОГАВА, АКО СЕ КАСАЕ ДО АБСОЛЮТНА СИМУЛАЦИЯ, ДА ОБЯВИ СДЕЛКАТА ЗА НИЩОЖНА, А АКО СЕ КАСАЕ ДО ОТНОСИТЕЛНА СИМУЛАЦИЯ, ДА ПОСТАНОВИ ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВИЛАТА ОТНОСНО ДИСИМУЛИРАНАТА СДЕЛКА.
До скоро!
ПРАКТИКА ПО ЧЛ. 26, АЛ. 2 ЗЗД
РЕШЕНИЕ № 96 ОТ 01.02.2002 Г. ПО ГР. Д. № 381/2001 Г., IV Г. О. НА ВКС
Несъстоятелно е твърдението, че ищците нямали правен интерес по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК, защото имали на разположение иска по чл. 108 ЗС. По делото не е имало данни, че в имота са били ответниците касатори, а освен това с оглед нищожността на двете сделки, налице е бил правен интерес от търсената защита.
РЕШЕНИЕ № 453 ОТ 20.06.2003 Г. ПО ГР. Д. № 990/2002 Г., II ГР. О. НА ВКС
Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква (относителна симулация). Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква, е предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕ № 540 ОТ 30.06.99 Г. ПО ГР.Д. № 253/99 Г., II Г.О.
Според чл. 127 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Всяка страна, която участва в сключване на симулативна сделка, носи тежестта да я докаже, вкл. да си осигури "обратен документ".
РЕШЕНИЕ № 597 ОТ 4.04.1973 Г. ПО ГР. Д. № 136/73 Г., I Г.О.
Няма законно основание да се отрече възможността за разкриване привидност на спогодбата. Законът позволява такова разкриване (чл. 17, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Това може да стане с иск на общо основание и по реда на възражението
РЕШЕНИЕ № 640 ОТ 4.VII.1994 Г. ПО ГР. Д. № 931/93 Г., II Г. О.
ПРИ ДВУКРАТНА ПРОДАЖБА НА ЕДНА И СЪЩА ВЕЩ ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ КУПУВАЧИ НЕ РАЗПОЛАГАТ С ИСК ПРОТИВ ВТОРИТЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ВТОРАТА ПРОДАЖБА ЗА НИЩОЖНА, А С ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ
РЕШЕНИЕ № 925 ОТ 20.10.1998 Г. ПО ГР. Д. № 1150/1996 Г., ІІ ГР. О
Без значение е кога е съставен обратния документ - едновременно с явния, преди или след това, за да има действие. Симулативното действие е поначало нищожно и то не произвежда никакви правни действия, така че всеки заинтересован може да се позове на действителното състояние на нещата, във всякакъв процес и при всяко положение, без ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата.
РЕШЕНИЕ № 1597 ОТ 08.01.1997 Г. ПО ГР. Д. № 2014/1995 Г., V ГР
Привидна или симулативна сделка е тази, волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласието на другата страна не желае нейното правно действие. Тази сделка е нищожна съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Прикрита или дисимулирана сделка е тази, която е сключена от страните със желание да породи целеното правно действие, но то да не стане достояние на трети лица. Тази сделка може да има нормално действие, съгласно чл.17, ал. 1 ЗЗД, ако са налице изискванията за нейната действителност.
РЕШЕНИЕ ОТ 04.02.2004 Г. ПО ГР. Д. № 292/2003 Г., ІІ ГР. О. НА ВКС
НЕДОПУСТИМО Е ИЗМЕНЕНИЕ НА ИСКА ЧРЕЗ ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ИСК ПО ЧЛ. 26, АЛ. 2 ЗЗД КЪМ ИСК ПО ЧЛ. 108 ЗС, ТЪЙ КАТО СЕ ИЗМЕНЯТ ЕДНОВРЕМЕННО ОСНОВАНИЕТО И ПЕТИТУМА НА ИСКА И ТОВА БИ ДОВЕЛО ДО СЪВСЕМ НОВ ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО, НЯМАЩ НИЩО ОБЩО С ПРЕДМЕТА, ЗАЯВЕН С ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ИСК.
ПРАКТИКА ПО ЧЛ. 17 ЗЗД
РЕШЕНИЕ № 183 ОТ 07.02.1961 Г. ПО ГР. Д. № 8802/1960 Г., IV ГР. О.
СЪДЪТ НЕ МОЖЕ ДА ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 ЗЗД СДЕЛКА САМО ЗАЩОТО БИЛА СИМУЛАТИВНА. В ТОЗИ СЛУЧАЙ СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА УСТАНОВИ ДАЛИ СЕ КАСАЕ ДО АБСОЛЮТНА, ИЛИ ОТНОСИТЕЛНА СИМУЛАЦИЯ, КАКТО И ДА ИЗЯСНИ ХАРАКТЕРА НА ДИСИМУЛИРАНАТА СДЕЛКА, И ЕДВА ТОГАВА, АКО СЕ КАСАЕ ДО АБСОЛЮТНА СИМУЛАЦИЯ, ДА ОБЯВИ СДЕЛКАТА ЗА НИЩОЖНА, А АКО СЕ КАСАЕ ДО ОТНОСИТЕЛНА СИМУЛАЦИЯ, ДА ПОСТАНОВИ ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВИЛАТА ОТНОСНО ДИСИМУЛИРАНАТА СДЕЛКА.
- начинаещият
Re: Гражданскоправен казус
Hariman,
Ще си позволя да изложа и своето мнеие по казуса поставен от нашия бъдеш колега....
1. На първо място мисля, че бъркаш понятията "прикрита" и "привидна" сделка. Това са ДВЕ ФОРМИ на симулативна сделка при която първата е относителна, а втората е абсолютна.Именно поради този абсолютен характер, тя не може да породи правни последици, защото СТРАНИТЕ НЕ ГИ ЖЕЛАЯТ! Това както вече го каза, се изразява чрез contra letter.В този ред на мисли, докато прикритата сделка поражда действие, ако са спазени особените изисквания за нейната действителност, то ПРИВИДНАТА сделка НЕ ПОРАЖДА ДЕЙСТВИЕ дори да са спазени условията за действителност, именно поради липсата на желание за настъпването им, т.е. това е порок, който съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД води до нижощност на сделката, а знаем, че нищожна сделка не може да се санира.
Т.е. казаното от теб В първа точка на твоя отговор че """ привидна сделка.... За страните по нея тя не поражда действие защото те въобще не желаят да настъпят предвидените с нея правни последици, а съвсем други, предмет на скрито съглашение, привидната сделка е само за пред трети лица. Оттук прикрито съглашение има при всяка привидна сделка ина че тя би била безмислена""", Е ГРЕШНО. СТРАНИТЕ ПО ПРИВИДНО СЪГЛАШЕНИЕ НЕ ЖЕЛАЯТ НАСТЪПВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ПОСЛЕДИЦИ. ЗА РАЗЛИКА ОТ ТЯХ СТРАНИТЕ ПО ПРИКРИТО ОТНОШЕНИЕ ЖЕЛАЯТ НАСТЪПВАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНИ ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ( ОТНОСИТЕЛНА СИМУЛАЦИЯ).
2. От друга страна ЗЗД се явява ОБЩ нормативен документ п оотношение на ЗС и ЗДВп. В този ред на мисли, сила имат нормите на специалния закон. Т.е. независимо от установената фикция на чл.17 ал.2 ЗЗД, то съгласно чл. 78 ал.1 ЗС, третото лице не става собственик,т.к. се изисква особена форма за удостоверяването на волеизявленията на страните, в случая, когато са придобити права от несобственик.Имено този извод вследствие на императивната новела отнесен към общото правило установено в чл.26 ал. 2 ЗЗД отговаря на буквата и на "ДУХА" на закона. В противен случай, че има ИЗОБИЛИЕ ОТ ПРИВИДНИ СДЕЛКИ И ТРЕТИ ЛИЦА ЩЕ СТАВАТ СОБСТВЕНИЦИ НА ВЕЩИ, КОИТО СА ИМ ПРЕДАДЕНИ ОТ ЛИЦА,КОИТО НЯМАТ ПРАВА ВЪРХУ ТЯХ, А ВСИЧКИ ЗНАЕМ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДАДЕ НЕЩО, КОЕТО НЕ ПРИТЕЖАВАШ.
3.Като извод от написаното до тук и в отговор на казуса псотавен от АДОН, приемам следното:
1.След проведен успешен иск за обявяване на нищожността на сделката между А (привиден продавач) и Б ( привиден куповач) за, А възниква правото му на РЕВАНДИКАЦИОНЕН ИСК срещу В (трето лице приобретател от Б, и такова, което владее безю правно годно правно основание дв.вещ ).
1.1. Възможно е също така да се предяви на право РЕВАНДИКАЦИЯ, защото в това особено производство за защита на владението, като елемент от правото на собственост се доказва и самото това право - СОБСТВЕНОСТТА.С други думи правораздавателния орган, ще бъде сезиран с искане за установяване на носителя на това право,.т.е ще се произнесе по един преюдициален въпрос относно това, кой е действителния собственик на тази движима вещ.
2. А няма правен интерес срещу Б за обезщетение за вреди от неизползването на собствената си вещ, а срещу В, т.к. само той е надлежна страна по смисъла на ГПК. В има обратен иск срещу Б за това ,което му е платил, а така също за претърпени вреди. В процеса, който В е ответник, той може да привлече като подпомагащо лице Б, за да може между тях да имат сила мотивите на решението на СЪДА по повод обратния иск.
УСПЕХ!
MONTESKIO
Ще си позволя да изложа и своето мнеие по казуса поставен от нашия бъдеш колега....
1. На първо място мисля, че бъркаш понятията "прикрита" и "привидна" сделка. Това са ДВЕ ФОРМИ на симулативна сделка при която първата е относителна, а втората е абсолютна.Именно поради този абсолютен характер, тя не може да породи правни последици, защото СТРАНИТЕ НЕ ГИ ЖЕЛАЯТ! Това както вече го каза, се изразява чрез contra letter.В този ред на мисли, докато прикритата сделка поражда действие, ако са спазени особените изисквания за нейната действителност, то ПРИВИДНАТА сделка НЕ ПОРАЖДА ДЕЙСТВИЕ дори да са спазени условията за действителност, именно поради липсата на желание за настъпването им, т.е. това е порок, който съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД води до нижощност на сделката, а знаем, че нищожна сделка не може да се санира.
Т.е. казаното от теб В първа точка на твоя отговор че """ привидна сделка.... За страните по нея тя не поражда действие защото те въобще не желаят да настъпят предвидените с нея правни последици, а съвсем други, предмет на скрито съглашение, привидната сделка е само за пред трети лица. Оттук прикрито съглашение има при всяка привидна сделка ина че тя би била безмислена""", Е ГРЕШНО. СТРАНИТЕ ПО ПРИВИДНО СЪГЛАШЕНИЕ НЕ ЖЕЛАЯТ НАСТЪПВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ПОСЛЕДИЦИ. ЗА РАЗЛИКА ОТ ТЯХ СТРАНИТЕ ПО ПРИКРИТО ОТНОШЕНИЕ ЖЕЛАЯТ НАСТЪПВАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНИ ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ( ОТНОСИТЕЛНА СИМУЛАЦИЯ).
2. От друга страна ЗЗД се явява ОБЩ нормативен документ п оотношение на ЗС и ЗДВп. В този ред на мисли, сила имат нормите на специалния закон. Т.е. независимо от установената фикция на чл.17 ал.2 ЗЗД, то съгласно чл. 78 ал.1 ЗС, третото лице не става собственик,т.к. се изисква особена форма за удостоверяването на волеизявленията на страните, в случая, когато са придобити права от несобственик.Имено този извод вследствие на императивната новела отнесен към общото правило установено в чл.26 ал. 2 ЗЗД отговаря на буквата и на "ДУХА" на закона. В противен случай, че има ИЗОБИЛИЕ ОТ ПРИВИДНИ СДЕЛКИ И ТРЕТИ ЛИЦА ЩЕ СТАВАТ СОБСТВЕНИЦИ НА ВЕЩИ, КОИТО СА ИМ ПРЕДАДЕНИ ОТ ЛИЦА,КОИТО НЯМАТ ПРАВА ВЪРХУ ТЯХ, А ВСИЧКИ ЗНАЕМ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДАДЕ НЕЩО, КОЕТО НЕ ПРИТЕЖАВАШ.
3.Като извод от написаното до тук и в отговор на казуса псотавен от АДОН, приемам следното:
1.След проведен успешен иск за обявяване на нищожността на сделката между А (привиден продавач) и Б ( привиден куповач) за, А възниква правото му на РЕВАНДИКАЦИОНЕН ИСК срещу В (трето лице приобретател от Б, и такова, което владее безю правно годно правно основание дв.вещ ).
1.1. Възможно е също така да се предяви на право РЕВАНДИКАЦИЯ, защото в това особено производство за защита на владението, като елемент от правото на собственост се доказва и самото това право - СОБСТВЕНОСТТА.С други думи правораздавателния орган, ще бъде сезиран с искане за установяване на носителя на това право,.т.е ще се произнесе по един преюдициален въпрос относно това, кой е действителния собственик на тази движима вещ.
2. А няма правен интерес срещу Б за обезщетение за вреди от неизползването на собствената си вещ, а срещу В, т.к. само той е надлежна страна по смисъла на ГПК. В има обратен иск срещу Б за това ,което му е платил, а така също за претърпени вреди. В процеса, който В е ответник, той може да привлече като подпомагащо лице Б, за да може между тях да имат сила мотивите на решението на СЪДА по повод обратния иск.
УСПЕХ!
MONTESKIO
- monteskio.
Re: Гражданскоправен казус
Kолега, напълно съм съгласен с Вас. Просто бях изумен, когато прочетох Вашата обосновка. Тъкмо, мислех да започна с излагане на моите доводи, които, както споменах в отговорът ми от 05.06. - 05:39h не успях да отразя, поради факта, че се "борих" с този казус. Въпреки това, изключително много се радвам за компетентния отговор, пак защо не и за това, че ми поспехте бая писане:)
Колкото до Адон, мисля си, че той е един много умен млад колега, които има отлични познания. Радва ме това, че търси начин да се справи с проблема, но не изчаква на готово, а също предлага и изказва различно мнение и позиции. Във връзка с това мнофо би ме радвало, ако познавам тази ерудирана личност и обменяме с него професионален опит за в бъдеще - аз сам студент III курс - ше оставя mail: mishi_83@abv.bg , ако има желание нека ми пише.
Спирам вече, тай както казах не зная какво мога да добавя към блестящия отговор на колегата. Само бих желал да поясня на Адон (незная дали не го споменах в предишния си отговор...) чв ревандикационен иск е допустим само за индивидуално определени вещи(вж СР по г.д. 1787-55-IVг.о.) В конкретния случай автомобилът е бил обект на покупко-продажба, т.е. той вече не е родово определен, а индивидуализиран, при което е и собственост на Иванов и за неговата защита законодателят е предвидил разпоредбата на чл.108 ЗС.
Благодаря Ви колеги и успех!
Колкото до Адон, мисля си, че той е един много умен млад колега, които има отлични познания. Радва ме това, че търси начин да се справи с проблема, но не изчаква на готово, а също предлага и изказва различно мнение и позиции. Във връзка с това мнофо би ме радвало, ако познавам тази ерудирана личност и обменяме с него професионален опит за в бъдеще - аз сам студент III курс - ше оставя mail: mishi_83@abv.bg , ако има желание нека ми пише.
Спирам вече, тай както казах не зная какво мога да добавя към блестящия отговор на колегата. Само бих желал да поясня на Адон (незная дали не го споменах в предишния си отговор...) чв ревандикационен иск е допустим само за индивидуално определени вещи(вж СР по г.д. 1787-55-IVг.о.) В конкретния случай автомобилът е бил обект на покупко-продажба, т.е. той вече не е родово определен, а индивидуализиран, при което е и собственост на Иванов и за неговата защита законодателят е предвидил разпоредбата на чл.108 ЗС.
Благодаря Ви колеги и успех!
- начинаещият
Re: Гражданскоправен казус
Колега Начинаещ,
Благодаря за написаното от теб.Наистина, не трябва само да се чете механично, а и да се мисли.Закона не трябва да се наизустява, а да се разбира, за да може правилно да се тълкува и прилага. Желая успешно завършване и на двама Ви - тeб и Adon.
KYSMET!
MONTESKIO
Благодаря за написаното от теб.Наистина, не трябва само да се чете механично, а и да се мисли.Закона не трябва да се наизустява, а да се разбира, за да може правилно да се тълкува и прилага. Желая успешно завършване и на двама Ви - тeб и Adon.
KYSMET!
MONTESKIO
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1636
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
Re: Гражданскоправен казус
Благодаря ви колеги за изказаните мнения.Вече сте се досетили за причината, поради която ви питах само за тази част от казуса и тя е,че ми се струва странно как законодателя защитава толкова много правата на трети добросъвестни лица и по мое мнение (повлияно от четенето само на теорията обаче) третото лице ще си остане собственик.Общо взето моите разсъждения върху проблема са най-близки до тези на Монтескьо и хариман.
В конкретния казус прикрита сделка няма(макар че най-често привидната е съчетана с прикрита).Може би трябваше да поясня,че привидността е била доказана от страните с обратно писмо,за да не възникват спорове по този въпрос.Цялата ми идея беше да се убедя дали наистина в практиката третите добросъвестни лица си остават собственици на придобитото от тях от привидния приобретател и каква точно ще е ползата от ревандикационния иск за истинския собственик.Доколкото разбирам единствения шанс е да се докаже,че третото лице е недобросъвестно,а в останалите случаи може би единственото което ще може да постигне е някакво обезщетение за причинените вреди,но не и връщане на автомобила в патримониума му.
С радост ще чакам още мнения,тъй като искам да видя какво ще кажат и други колеги,че се появиха бая разногласия и ми е трудно да разбера кое е точно най-правилното решение. :)
В конкретния казус прикрита сделка няма(макар че най-често привидната е съчетана с прикрита).Може би трябваше да поясня,че привидността е била доказана от страните с обратно писмо,за да не възникват спорове по този въпрос.Цялата ми идея беше да се убедя дали наистина в практиката третите добросъвестни лица си остават собственици на придобитото от тях от привидния приобретател и каква точно ще е ползата от ревандикационния иск за истинския собственик.Доколкото разбирам единствения шанс е да се докаже,че третото лице е недобросъвестно,а в останалите случаи може би единственото което ще може да постигне е някакво обезщетение за причинените вреди,но не и връщане на автомобила в патримониума му.
С радост ще чакам още мнения,тъй като искам да видя какво ще кажат и други колеги,че се появиха бая разногласия и ми е трудно да разбера кое е точно най-правилното решение. :)
- Adon
Re: Гражданскоправен казус
Да,чл.78 не се прилага при регистрираните МПС,които се прехвърлят.Грешката е моя. При този случа се отива на чл.70
За останалото виж Монтескьо и практиката на Начинаещ.Не си прав
За останалото виж Монтескьо и практиката на Начинаещ.Не си прав
- stavrev
- Потребител
- Мнения: 485
- Регистриран на: 07 Дек 2001, 20:31
Re: Гражданскоправен казус
Обратното писмо може да се използва и при относителната и абсолютната привидност. Не виждам това да има толкова голямо значение за казуса.
Какво обезщетение имаш предвид?Правилно забеляза Монтескьо,че привидният продавач няма правен интерес да иска такова за вещта от привидния купувач. Ако се има предвид някакво обезщетение за пропуснати ползи или нещо такова-може би.
Какво обезщетение имаш предвид?Правилно забеляза Монтескьо,че привидният продавач няма правен интерес да иска такова за вещта от привидния купувач. Ако се има предвид някакво обезщетение за пропуснати ползи или нещо такова-може би.
- stavrev
- Потребител
- Мнения: 485
- Регистриран на: 07 Дек 2001, 20:31
Re: Гражданскоправен казус
Имам предвид в практиката какво ще получи истинския собственик - дали парично обезщетение покриващо стойността на колата от В,дали самата кола,или една чаша студена вода.Има ли въобще практика по подобен случай,според мен би трябвало да има и ще ми е много интересно да видя съда на кого ще даде правото на собственост и с какви мотиви,защото според мен и третото лице и истинския собственик си имат достатъчно правно основание да си владеят вещта като собственици (ако не се лъжа третото лице придобива по първичен способ също право на собственост).
Дали ще важи тук кой е бил първия по време собственик или това се отнася само за прозводно придобити права?Ето това ми е неясното самият изход,резултата от цялото дело при представяне на подобен казус със същия фактически състав,защото четейки само теорията не става много ясно кои норми и как трябва да се приложат.
Дали ще важи тук кой е бил първия по време собственик или това се отнася само за прозводно придобити права?Ето това ми е неясното самият изход,резултата от цялото дело при представяне на подобен казус със същия фактически състав,защото четейки само теорията не става много ясно кои норми и как трябва да се приложат.
- Adon
Re: Гражданскоправен казус
Колега Adon,
Ако прочетеш внимателно написаното от мен, ще си отговориш на висчки въпроси.
MONTESKIO
Ако прочетеш внимателно написаното от мен, ще си отговориш на висчки въпроси.
MONTESKIO
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1636
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
Re: Гражданскоправен казус
Според мен изводите на колегата monteskio водят до заключението, което желаеш да чуеш:
1. След успешен ревандикационен иск А получава обратно своята кола, като няма право да иска обезщетение за вреди за времето, докато тя е била владяна от В.
2. Въпреки че третите добросъвестни лица са много добре защитени от закона, в случая В не е такъв и той единствено би могъл да претендира връщането на платеното + вреди от Б.
Мое мнение е, че правото на собственост изобщо не е било прехвърляно и то е останало в патримониума на А от самото начало, така че не може изобщо да става дума за придобиването му от страна на В. Но това става ясно едва след обявяването на сделката м/у А и Б за нищожна. Което пък е основаието ти за ревандикацията.
Ще се поровя за практика, подкрепяща колегата "7", която да обявява недобросъвестността на трети лица при нищожно правно основание.
А иначе май ни предстои едно и също изпитание в следващите 10ина дни, така че да си стискаме взаимно палци!
[%sig%]
1. След успешен ревандикационен иск А получава обратно своята кола, като няма право да иска обезщетение за вреди за времето, докато тя е била владяна от В.
2. Въпреки че третите добросъвестни лица са много добре защитени от закона, в случая В не е такъв и той единствено би могъл да претендира връщането на платеното + вреди от Б.
Мое мнение е, че правото на собственост изобщо не е било прехвърляно и то е останало в патримониума на А от самото начало, така че не може изобщо да става дума за придобиването му от страна на В. Но това става ясно едва след обявяването на сделката м/у А и Б за нищожна. Което пък е основаието ти за ревандикацията.
Ще се поровя за практика, подкрепяща колегата "7", която да обявява недобросъвестността на трети лица при нищожно правно основание.
А иначе май ни предстои едно и също изпитание в следващите 10ина дни, така че да си стискаме взаимно палци!
[%sig%]
- luppo
Re: Гражданскоправен казус
7 написа:
> 2. Проведеш ли си успешно процеса, в който да докажеш, че имаш
> нищожен договор на осн. чл. 26 /защото сделката е симулативна/
> на практика означава, че приобретателя по тази сделка е
> недобросъвестен владелец!!! И това е така, защото при нищожните
> сделки говорим за липсата въобще на правно основание, камо ли
> за такова, което да е годно да те направи собственик. /Трайна
> практика на съдилищата : щом имаме нещожно правно основание
> владението ВИНАГИ Е НЕДОБРОСЪВЕСТНО/!
Относно вида на владението:
Правното основание на 3-то лице е различно от правното основание на неговия праводател /последният-привидния приобретател по симулативната сделка/. Действителността на двете правни основания като правни актове е независима една от друга /прехвърлянето на собственоста е друг въпрос/. Затова, когато първата покупко-продажба е нищожна като привидна, последващата сделка със същата вещ може да е перфектна и така за последния приобретател на вещта ще е налице главното условие за определянето му като ДОБРОСЪВЕСТЕН ВЛАДЕЛЕЦ- а именно да е налице "годно правно основание". Неговото правно основание може да бъде "годно" независимо от обстоятелството, че това на праводателя му не е било.
> 2. Проведеш ли си успешно процеса, в който да докажеш, че имаш
> нищожен договор на осн. чл. 26 /защото сделката е симулативна/
> на практика означава, че приобретателя по тази сделка е
> недобросъвестен владелец!!! И това е така, защото при нищожните
> сделки говорим за липсата въобще на правно основание, камо ли
> за такова, което да е годно да те направи собственик. /Трайна
> практика на съдилищата : щом имаме нещожно правно основание
> владението ВИНАГИ Е НЕДОБРОСЪВЕСТНО/!
Относно вида на владението:
Правното основание на 3-то лице е различно от правното основание на неговия праводател /последният-привидния приобретател по симулативната сделка/. Действителността на двете правни основания като правни актове е независима една от друга /прехвърлянето на собственоста е друг въпрос/. Затова, когато първата покупко-продажба е нищожна като привидна, последващата сделка със същата вещ може да е перфектна и така за последния приобретател на вещта ще е налице главното условие за определянето му като ДОБРОСЪВЕСТЕН ВЛАДЕЛЕЦ- а именно да е налице "годно правно основание". Неговото правно основание може да бъде "годно" независимо от обстоятелството, че това на праводателя му не е било.
- Александра
19 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 31 госта