Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса от и

[karo]

Драги ми Псувателю, благодаря ти, че си направил такъв обстоен преглед на моите „тезиси”.
1. Някой да е казал, че при измамата не е осъществен деликт!? Вярното в случая е, че искът не е предявен с основание непозволено увреждане. Това е една от уловките в казуса, на която ти така безнадеждно си се захапал. като рибка на муха! Това че в хода на производството се било установило, че М. нямал намерение да изпълни още при сключване на договора, това с нищо не изменя иска (в частност неговото основание) И как очакваш съда без да си направил съответното изменение, да постанови решение в този смисъл! Е тогава неговото решение би било недопустимо, тъй като се произнася по един непредявен иск. Абе, за теб такивимити работи въобще не те вълнуват! Най-много да теглиш една псувня, за което май най-много те бива!
2. Задължението при непозволено увреждане възниква не от договор, а от друг ЮФ! За какъв деликт в настоящия случай говорим!!! Било се установило в хода на производството! Ами да си е изменил иска, като наведе друго основание!!! Псуващи, човекът си иска чисто и просто паричките, като въобще не се е замислял за правното основание!!! Може би не е имал адвокат или пък да е имал, но някои като теб, дето вместо да разсъждава, удря по една.....!!:)))) И като си ги иска, съдът е длъжен още в устния доклад по чл. 108 ГПК да квалифицира правно иска чрез неговото основание, петитум и страни. И каква пр. квалификация би направил съдът от наведените в исковата молба обстоятелства!? Само еден извод може да направи - претендират се последиците на развалянето на договора за поръчка и на неоснователното обогатяване! Какво значение, че впоследствие, в хода на делото се било установило, че имало измама, след като не е изменено основанието на иска! Виждам, че не само можеш да псуваш, но и поназнаваш малце от право! Моят съвет е: ”Блъскай още, чети си още книжките и най-важното разсъждавай, а не се заяждай, като и аз го правя понякога с такива Псуватели като теб!!:))))
А, щях да забравя - и неоснователното обогатяване поражда извъндоговорно задължение, само че в този казус това задължение възниква едва след разваляне на договорно правоотношение с обратна сила!

[Dark Knight]

Ta da si doidem na dumata - vqrno e, 4e osnovniqt vupros e ima li ili nqma dogovor!!! Ami o4evidno e, 4e ima - i 6to gode sum go obqsnil dobre / razbiraemo/ v purvoto si mnenie! Nali ne si misli6, 4e 6te slojat tolkova zablujdava6t vupros?!?!:)))) - i da nqma!
"Но аз мисля, че не може едно лице да носи едновремено и деликтна и договорна отговорност за едно и също деяние и затова трябва да се определи вида на гражданската отговорност - деликтна или договорна. И този въпрос е ключов - има ли договор или не." - tuk, priqtelu, ne si prav - pove4e po vuprosa moje6 da pro4ete6 v u4ebnika " Obligacionno pravo", t.1 na prof. Kojuharov - i po specialno za kumuliraneto na deliktnata i dogovornata otgovornost, a imenno, nakratko - izpravnata strana po dvustranen dogovor moje da izbira dali da predqvi sre6tu nedobrosuvestniq, vinovno neizpulnil dlujnik, isk na dogovorno ili na deliktno osnovanie kato tezata e, 4e vinovnoto neizpulnenie na poetoto zaduljenie se qvqva i grajdanski delikt i ne moje da se otnema pravoto na zasegnatiq da izbira na4ina na za6tita - takava e praktikata i na VS, kato samo pri dogovorite za prevoz ne se dopuska takuv izbor, a otgovornostta e samo dogovorna! Taka, 4e produljavam da tvurdq, 4e sled kato ima izmama i vinovno neizpulnenie - moje da se podhodi i po 2-ta putq - 4isto ot prakti4eska gledna to4ka - 4rez realizirane na dogovorna ili 4rez realizirane na deliktna otgovornost /alternativno/.
"Съдът е започнал да разглежда гражданският иск. В хода на делото е констатирал престъпни обстоятелства, поради което следва да спре призводството на основание чл.182 д ГПК: "Съдът спира производствот когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор"
(за това мисля, че отговорът на въпроса с какъв акт се произнася съда е именно определение за спиране, което подлежи на обжалване)" - Vuprosut za akta se otnasq za iskaneto za lihvi, predstaveno kato uveli4enie na iska - ta to 6te bude othvurleno s opredelenie. Zna4i napulno sum suglasen, 4e bi sledvalo da se spre proizvodstvoto po izlojenite ot teb pri4ini, no takuv vupros mislq, 4e nqma6e:))) - dali 6te se spre - sudut re6ava, i sled kato Hristov ne e podal jalba v prokuraturata sre6tu Marinov i ne e poiskal spirane /vupreki, 4e sudut sledi slujebno i e dlujen/ - mislq, 4e v slu4aq tazi podrobnost nqma zna4enie - vajno e, 4e "В хода на делото се установило, че Маринов е нямал намерение и възможност да купува автомобил от чужбина. " - tova zna4i, 4e faktut e bezsporen i se s4ita za dokazan. Ta ideqta e da se razsujdava v tazi nasoka bez da se zadulbo4avate, no ne mislq, 4e si dopusnal gre6ka kato si go napisal.
Ta ob6to vzeto tova e, koeto iskam da dobavq kum purvoto si mnenie! Az, li4no, ne sum se qvqval na tozi konkurs i pisah osnovno za tova ima li dogovor ili ne i za lihvite, a ne i za ostanaloto, za6toto vidqh, 4e tova sa osnovnite vuprosi , po koito se spori tuk, no moga da ti kaja /i ne samo na teb/, 4e re6avaneto na edin kazus moje da stane po razli4ni na4ini - celta e da se obhvanat kolkoto se moje pove4e hipotezi, koito da se argumentirat, za da se proverqt teoriti4nite i prakti4eski znaniq na kandidata. I tova, 4e konkursut se pe4eli samo ot vruzkari e prosto opravdanie za nqkoi ambiciozni neuda4nici ili s4ita6ti se za precakani vruzkari! Hora, pritejava6ti solidni znaniq, misle6ti i vqrva6ti v silite si imat realni 6ansove za uspeh!!!

[Dark Knight]

Kakto gledam qko si se oplel v sobstvenata si nekompetentnost!:))) Ami to nqma danni i za iskane za uni6tojavane na sdelkata - az sum poslo4il 3 vuzmojni hipotezi za za6tita - vsqka ot tqh e vuzmojna - vupreki tvoeto qvno nejelanie da go proumee6!:))) V mnenieto si az sum obosnoval vuzmojnost za realizirane kakto na dogovorna, taka i na deliktna otgovornost. Vij i otgovora mi na VGS.
"Блъскай още, чети си още книжките и най-важното разсъждавай" - eto 4e znae6 kakvo trqbva da pravi6 - ostava i da go izpulni6:))), vmesto da me zanimava6 s gluposti. Az kogato e trqbvalo sum go pravil - i, vqrvai mi, ima6e rezultat!!!:))))))))))))))

[karo]

Това, което Псуващия пше, вече започва да наподобява на нещо като правно мислене! Само че отново не е съзрял най-важното! Съдът се произнася по така наведените обстоятелства и направеното искане в исковата молба! Гр. съд е длъжен да спре гр. производство, когота устанви престъпно обстоятелство, което е съществено значени з арешаване на спора по гр. дело, т. е. когато това обстоятелство е релевантно, относимо към предмета на гр. дело. И отново най -съществения въпрос е - какво е основанието на предявения иск. В никакъв случай не е непозволено увреждане. Защото, дори и да се установят престъпни обстоятелства в хода на процеса без да е направено изменение основанието на иска, съдът не трябва да спре производството, защото този факт е ирелевантен за спора.
А дали могат да се кумулират две основания за гражданската отговорност на един длъжник, този въпрос е твърде спорен не само в теорията, но и съдебната практика, макар че и аз застъпвам становището за допустимост на кумулацията, защото все пак трябва да се достигне до пълно обезщетение на кредитора за причинените му вреди от длъжника. Но явно тази кумулация трябва да се прилага с необходимата мярка.
Псуващи, ти си щастливец, че не се яви на този изпит, защото с твоите отвлечени, неконкретизирани разсъждения би се провалил! Но явно ти чакаш нейде назначение!

[sun]

Христов трябва да е упълномощил Маринов да закупи от негово име и за негова сметка атомобил от чужбина ,трябва да е упълномощен да извърши тези действия-пълномощно с нотариална заверка."Нямал възможност"- този израз е употребен в казуса .Липсата на възможност може да се дължи на липса на представителство.Ако Маринов не е упълномощен да осъществява пряко представителство ,той не може да закупи и докара от чужбина от името и за сметка на Хр. автгомобил.Как ще бъде въведен автомобила на територията на страната от Маринов ,от името на Хр. ,ако същия не е упълномощен да извършва представителство пред митницата.

[дракон]

Здравейте колеги! Първо искам да споделя своето разочарование от начина, по който протича дискусията във форума. Вместо да се заяждаме, защо не вземем човешки да споделим мислите си? Струва ми се че всеки се мисли за велик и непогрешим и се обижда, когато някой друг сподели мнение различно от неговото. Аз за съжаление видях само няколко варианта за решаване на казуса, които споделяте. Почти всички говорят за договор за поръчка. Никой не се замисли дали случайно не е налице един предварителен договор за покупко-продажба на МПС, който обаче е нищожен първо поради липса на предвидената в закона форма /писмена/ и второ поради това, че вещта, предмет на договора не е индивидуализирана /автомобила/. Ако се приеме, че е налице един нищожен предварителен договор, следва да се приеме, че гражданският иск е предявен на основание чл. 55 от ЗЗД. /неоснователно обогатяване/. От там и разликите във решаването на въпроса с лихвите и т.н. Не ми се разпростира на дълго и широко, защото нямам време, но и аз съм на мнение, че разковничето за правилното решаване на казуса е в отговора на въпроса има ли граждански договор между страните и ако има какъв е той? Ще ви бъда благодарен, ако не се заяждате и някой помисли и по въпроса който поставям. УСПЕХ НА ВСИЧКИ!

[МСМ]

Значи, никой не е казал, че ще докара колата от НЕГОВО име. Ще я купи от свое име, макар и за негова сметка, и после ще му я прехвърли. За който обича ефектните изрази - това прехвърляне е т.нар. отчетна сделка.

Само да добавя още (във връзка с договорната отговорност), че не винаги престъпланието измама води до унищожаемост поради измама. В първия случай заблуждението може да се отнася до каквото си искате, важното е да е станало причина за имотната вреда. Във втория - трябва да засяга съществените елементи на договора: цена, характеристики на вещта, качества на страната, ако е договор с оглед на личността, и т.н. Изпълнението, съответно липсата на намерение да се изпълни, не е елемент на договора. (А въпроса дали води до нищожност поради липса на съгласие ;-) вече го обсъдихме.)

[niki6]

Hi gega,ot 2 sedmici sledq foruma i priznavam ti si ......... izroda:)Napravo trapna pred tvoite slovoizliqniq.Ako iskas ste ti dam adresa mi ,mn iskam da se zapoznaem.

[hariman]

ne sam saglasen 4e lipsata na namerenie da izpalni dogovora e bez zna4enie, za6toto ako tya e bila na lice o6te pri sklyu4vaneto, moje da sme izpraveni pred hipotezata vaob6te da nyama voleizyavlenie za sklyu4vane a tova vodi do ni6tojnost

[VGS]

Да, мисля, че е възможно да сложат заблуждаващ въпрос. В края на краищата се явяват 711 кандидати. Ако зададат класически въпроси , на които може да отговори всеки студент, който дори само е слушал лекции по облиационно (не е нужно дори да е издържал изпита), как ще отсеят онези, които ще прескочат бариерата от 4.00 за устния. Та нали всеки ще пише едно и също и отговорите на всички ще са еднакви и верни.
Според мен този въпрос е голям капан. Отговорите на почти всички останали въпроси могат да се намерят почти едно към едно в законите, ако се направи правилната квалификация на деянието - договор или не?
Ето тези пунктове от казуса са доста показателни: "когато Иванов и Христов отишли при него, Маринов отказал да коментират въпроса", "отказвал да изпълни по различни поводи, а чак в хода на производството казал, че му бил отнет паспорта", "било установено, че е нямал намерение и възможност да купи автомобил", '"твърди, че върнал половината сума"
Всичко това не указва за длъжник по едно облигационно задължение.Дори да не може да изпълни , Маринов не се държи така, както би се държал длъжник в подобна ситуация. Защо отказва да коментира въпроса? Защо отлага по РАЗЛИЧНИ ПОВОДИ , а изведнъж се сеща, че му бил отнет паспорта? Защо върнал половината сума? Какво е направил с останалите пари, че не може да ги върне? Похарчил ги е ?

[VGS]

Липсата на волеизявление до нищожност ли води или до липса на договор???
Липсата на съгласие води до нищожност. Но минимум две насрещни волеизявления са необходими , за да е налице договор. Ако "сме изправени пред хипотезата въобще да няма волеизявление" (в случая на Маринов), т.е е налице само едно волеизявление (в случая само на Христов) , има ли договор?
Тоест въпроса за намерението е ключов. Липсата на намерение има ли значение или не, ако има значение какво е то - до липса на съгласие ли води (нищожност на договора) или до липса на волеизявление (липса на договор)?

[Безпристрастен]

Ето едно решение, което поставя под съмнение казаното от Karo, че : "Тези парички са дължими едва след като е развален съвършено двустранния договор за поръчка поради неизпълние от страна на довереника. Това е станало с предявяване на исковата молба.."


Решение № 417 от 20.03.2000 г. по гр.д. № 1488/99 г., V г.о.
докладчик съдията Любка Илиева

Даденото по един развален срочен договор подлежи на връщане. Вземането на кредитора става изискуемо, но длъжникът не изпада в забава с факта на разваляне на договора.

--------------------------------------------------------------------------------
Чл. 55, ал.1; чл. 84 и 88, ал.1 ЗЗД
--------------------------------------------------------------------------------

Производството по делото е образувано по повод подадена касационна жалба от Т. К. и Е.К. против решение от 30.09.1999 г. по г.д. № 480/98 г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 4. VI. 1997 г. по гр.д. № 639/96 г. на С. градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Твърдят, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно е прието, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като сключеният между страните договор за изработка е срочен. Поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила, защото не е зачетена силата на присъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение на С. градски съд, с което е уважен искът за главницата с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.

Жалбата е неоснователна.

Правилно С. апелативен съд е приел, че вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница от 1 000 000 лева не е срочно. То е акцесорно вземане, но с влязлото в сила решение от 25.VI.1967 г. по гр.д. № 5121/94 г. на С. градски съд, с което е присъдена главницата е установено със сила на присъдено нещо само правното основание, на което се дължи - чл.55, ал.1, предл. второ във вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД.

Сключеният между страните срочен договор за строителство е развален поради виновно неизпълнение от страна на ответника. Срочността на договора за изработка обаче не прави срочно вземането за връщането на получената по него престация на отпаднало основание поради развалянето му /чл.55, ал.1 ЗЗД/. Срочността на облигационния договор се отразява само на забавата за изпълнението по него /чл.258 и сл. ЗЗД/. Вземането за връщане на полученото от ответника на отпаднало основание не произтича от договора, а е последица от развалянето му /чл.87, ал. 1, във вр. с чл.55, ал.1, предл. второ ЗЗД/.

Посочената в исковата молба начална дата на забавата - 22.03.1994 г. е забава, в която е изпаднал ответникът като длъжник по договора за строителство. Тя не води до забава по задължението му на извъндоговорно основание, а именно за връщане на полученото на отпаднало основание - чл.55, ал.1 ЗЗД, поради разваляне на облигационния договор.

С разваляне на договора е отпаднало с обратна сила основанието, на което ответникът е получил от жалбоподателите сумата по договора за строителство. От този момент за него е възникнало задължението за връщането на сума по главницата. Простата изискуемост на вземането обаче не поставя автоматично длъжника в забава. Вземането става изискуемо само след изтичане на срока за изпълнение /чл.84, ал.1 ЗЗД/, а ако няма уговорен - след поканата /чл.84, ал.2 ЗЗД/. В случая правилно Апелативният съд е приел, че вземането за връщане на получената на отпаднало основание престация не е срочно, поради което ответникът изпада в забава след получаване на покана за връщането й.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушаване обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо /чл.220, ал.1 ГПК/. С влязлото в сила решение от 25.VI.1996 г. по гр.д. № 5121/94 г. на С. градски съд е установено основателността на вземането за главницата, поради разваляне на договора за изработка. С развалянето му обаче длъжникът не се поставя автоматично в забава. Не е определен срок за връщане на полученото на отпаднало основание, поради което длъжникът ще изпадне в забава едва след получаване на покана за връщане на сумата по главницата /чл.84, ал.2 ЗЗД/.


--------------------------------------------------------------------------------
Даденото по един развален срочен договор подлежи на връщане. Вземането на кредитора става изискуемо, но длъжникът не изпада в забава с факта на разваляне на договора.
--------------------------------------------------------------------------------
Публикувано в:
1. Бюлетин на ВКС, бр. 1/2000 г., стр.33, № 32

--------------------------------------------------------------------------------

[Безпристрастен]

В мотивите на много съдебни решения (Съдебна практика по чл.55 ЗЗД) се приема, че : "Задължението за възстановяване на платената цена е извъндоговорно. То възниква след упражняване на правото за разваляне на договора, т. е. след прекратяване на договорната връзка, и намира правното си основание в предвидената с чл. 55, ал. 1, изр.3 ЗЗД специална хипотеза на неоснователното обогатяване."(Решение № 15 от 26. IV. 1993 г.
по гр. д. № 342/92 г., 5-чл. с-в)


В много други решения се приема също, че задължението за възстановяване на платената цена е извъндоговорно.

[Dark Knight]

Poneje nakratko opisah puti6tata, edinstveno i samo s cel da obosnova, 4e i pri dogovorna i deliktna otgovornost - lihva 6te se dulji ot davane na sumata do predqvqvane na iska /zaedno s tezi ot predqvqvaneto do okon4atelnnoto izpla6tane na sumata/, po koito i6tecut moje da se za6titi, kato si misleh, 4e 6te mojete sami da si gi obqsnite podrobno, no qvno sum vi nadcenil:))) /tova e 6ega/, sega 6te vi go obqsnq malko po-6iroko:
Ima li dogovor? - Spored men ima dogovor za poru4ka - izvur6vane na pravni deistviq -zakupuvane na avtomobil ot svoe ime za 4ujda smetka, nalice sa i dve nasre6tni voleizqvleniq - "Маринов обещал да купи на Маринов автомобил от чужбина в срок от един месец и за тази услуга получил сумата 5000 лв.", kato se otdava prioritet na vun6no obektiviranite izqvleniq, a vutre6nata volq na Marinov e irelevantna v slu4aq, relevantna e tazi, na Hristov, i tq e zasegnata ot porok - formirana e 4rez izmama /za6to - 6te obqsnq po-nadolu v 3/ - tova ni dava osnovanie da kvalificirame dogovora kato uni6tojaem poradi izmama - kogato ot tova sa nastupili vredi - nalice e delikt /spravka M.Pavlova/ - mislq, 4e tazi kombinaciq e dostoina za edin konkurs/:)). Vsi4ko se gradi na tezata - DOGOVOR ZA PORU4KA, UNI6TOJAEM PORADI IZMAMA. Ta ottuk natatuk imame 3 na4ina za procedirane /tova ne vliza vuv vuprosite po kazusa, no qvno 6te e polezno da vi go razqsnq/:
1. Isk za uni6tojavane na sdelkata, poradi izmama /pak vij 3/ - konstitutiven - po 27, vr.29 ot ZZD, obektivno suedinen s eventualen po 34 za restituciq - za vru6tane na dadenata suma. Izvinqvam se predvaritelno, 4e nqma da citiram i alinei, za6toto ne mi se rovi iz zakona sega:))). Tuk za lihvata ne ni ostava nikakva druga vuzmojnost osven da si q potursim po reda na deliktnata otgovornost - 45 i sl. ot ZZD i 6te si q polu4im, za6toto izmamata e delikt - razbira se - s edin otdelen isk.
2. Ako ne se predqvi isk za uni6tojavane, sudut ne sledi slujebno, sdelkata porajda pravni posledici i 6te e nalice neizpulnenie /vinovno/ na dvustranen dogovor - 6te posledva izvunsudebno razvalqne na osnovanie 87 ZZD - ednostranno voleizqvlenie do dlujnika i po sudeben red 6te se iska vru6tane na sumata po 55, a na osnovanie 88, vr.82, vr.86 - lihvata.
3. Ta da si doidem na su6tnostta na vuprosa - moje li hem da ima dogovor /uni6tojaem poradi izmama/, i hem da se realizira ne dogovorna, a deliktna otgovornost? - e tova ako ne e kato za konkurs?!?!:)))))) Eto kak stava tova:
Izhojdame ot dannite v kazusa, a imenno:
"В хода на делото се установило, че Маринов е нямал намерение и възможност да купува автомобил от чужбина." i "Маринов казал също, че не е могъл да купи автомобил, защото му бил отнет задграничния паспорт." - NQMAL VUZMOJNOST, ZA6TOTO MU BIL OTNET ZADGRANI4NIQ PASPORT. Tuka 6te e nalice edna na4alna SUBEKTIVNA nevuzmojnost, a ne obektivna, koeto bi napravilo dogovora ni6tojen poradi lipsa na predmet. Kak se stiga do izvoda za na4alnata nevuzmojnost - ami mnogo prosto - bilo ustanoveno, 4e nqmal namerenie da kupuva - ta toi sam edva li 6te si kaje, za6toto tova 6te e prestuplenie - izmama, tova namerenie e fakt ot subektivnata strana na protivopravnoto deqnie /v suznanieto na otvetnika/ i edinstveniqt na4in da se dokaje /a 6tom v kazusa pi6e, 4e e ustanoveno - zna4i e dokazano/ e 4rez fakt ot obektivnata strana, a imenno - otvetnikut e bil v na4alna subektivna nevuzmojnost /bil mu e otnet zadgrani4niq pasport i toi e znael tova/ da izpulni i e poel zaduljenie - sledovatelno kato go e poemal toi e znael, 4e nqma kak da go izpulni i zatova ne e imal namerenie da izpulnqva. Eto vi q i izmamata - obe6tava da kupi kola /bez realno da ima takova namerenie/ i tova obe6tanie motivira Hristov da sklu4i sdelkata / su6testven element na dogovora za poru4ka e pravnoto deistvie, koeto sledva da se izvur6i, MCM:))), Hristov kum momenta na sklu4vane ne e znael, 4e Marinov ne bi mogul da go izvur6i - nqma vuzmojnost/. Koi ima interes da dokaje tova - ami estestveno Hristov - za da angajira otgovornostta na Marinov za vredi v pulen razmer - za vsi4ki vredi, prqka i neposredstvena posledica - bilo na deliktno, bilo na dogovorno osnovanie. Ot tova, 4e e USTANOVENO - mojem da napravim logi4en izvod, 4e toi e dokazal lipsata na namerenie i vuzmojnost za izpulnenie u otvetnika. Kak go e dokazal - ami kato e predstavil prepis ot akta, s koito e otnet zadgrani4niq pasport na Marinov. Ta eto kak se o4ertava ustanovenata ot suda fakti4eska obstanovka: Marinov izmamil Hristov i sklu4ili sdelka, po koqto polu4il 5 000lv, toi ne e imal namerenie da izpulnqva ot samoto na4alo, za6toto ne e imal vuzmojnost - bil mu e otnet zadgrani4niq pasport. Mislq, 4e go obqsnih dostatu4no qsno. Ta kakvo pravi Hristov v tozi slu4ai - podava iskova molba - "..............Marinov mi obe6ta, 4e 6te mi kupi kola ot 4ujbina do 1 mesec, az mu dadoh 5 000 lv, mina meseca - toi ne mi dokara. Iskah si parite - ne mi gi vru6ta, vposledstvie razbrah, 4e mu e bil otnet zadgrani4niq pasport i e nqmalo kak da mi kupi avtomobil. Molq, na osnovanie 4l.45 ot ZZD, da go osudite da mi zaplati 5000 lv, predstavlqva6ti.......... Dokazatelstveno iskane - molq da mi bude izdadeno sudebno udostoverenie, po silata na koeto da se snabdq s prepis ot akta, s koito na Marinov mu e bil otnet zadgrani4niq pasport." Ta pri edna takava iskova molba kak razsujdava sudiqta - Imame dogovor, tvurdi se, 4e e nalice izmama /i se dokazva/, ne e predqven konstitutiven isk za uni6tojavane, sudut ne sledi slujebno, tvurdqt se i pri4ineni vredi v razmer 5000lv., sledovatelno dogovorut, sklu4en s izmama i ima pri4inil vredi se qvqva i grajdanski delikt. I6tecut se e naso4il kum deliktnata otgovornost - sudut 6te izsledva nalice li sa predpostavkite i - protivopravnoto povedenie - izmamata, vina - prqk umisul, vredi - imu6testvoto na i6teca e namalqlo s 5000lv, pri4inna vruzka mejdu izmamata i preturpqnata vreda. Sled kato ustanovi nali4ieto na tozi FS - s 4ista suvest 6te osudi Marinov da zaplati to4no na osnovanie 4l.45 ot ZZD i re6enieto 6te e BETON!!! Osven tova sled kato sme ustanovili, 4e Marinov ne e imal namerenie da kupuva izob6to kola, tova ni navejda na misulta za edna koristna cel ot subektivna strana - 4e vsu6tnost e imal namerenie da se obogati - ni6to ne pre4i na na6iq sudiq da sezira prokuraturata i da se potursi i nakazatelna otgovornost na na6iq 4ovek - mai zatova sa lepnali 9 vupros v kazusa:))), no ni6to ne mu pre4i i da ne go napravi...
Ta ob6to vzeto tova sa vuzmojnostite i izvodut ot vsi4ki tqh e, 4e Marinov vinagi 6te dulji lihva ot momenta na davane na parite do predqvqvane na iska.
A 6to se otnasq do na4inite za re6avane na daden kazus - te sa nai-razli4ni - stiga 4ovek da uspee da se argumentira - ako vsi4ko v pravoto be6e ednakvo i qsno - nqma6e da ima pravni sporove, razli4ni tezi i pozicii, dori ako 6tete i protivore4iva sudebna praktika!:)))))))))

[Любопитен]

Не ми става много ясно защо лихвата се дължи от момента на предаване на сумата. Нали мораторна лихва се дължи от изпадането в забава, а длъжникът изпада в забава след изтичането на срока или след покана? Според мен от момента на предаване на сумата не се дължат лихви, а обезщетение за пропуснати ползи , чиито размер обаче трябва да се докаже от Христов.
Но Вие пеиемате, че е налице деликт, т.е отговорността е деликтна, а не договорна.Но щом е налице деликт и Вие приемате, че лихви се дължат от момента на предавне на сумата (т.е от момента на непозволеното увреждане), значи сумата е предадена без правно основание и договора е нищожен, а не унищожаем???

[мая]

Аз също съм склонна да мисля , че е налице предварителен договор. Той обаче трябва задължително да е в писменна форма тъй като за сключването на окончателния договор е необходима не съмо писмена форма, но и заверка от нотариус. Следователно налице е ннищожен предварителен договор. Формата в случая е не само за доказване , а и за действителност. И ще ви кажа защо смятам че е предварителен договор - ами защото никъде в казуса не беше посочено че е дадено пълномощно на Маринов , с което той да закупи колата на името на възложителя. Следователно Маринов ще я закупи на свое име и в последствие на основата на предварителния договор ще я прехвърли на Христов вече с окончателен договор и ако не го направи Христов ще може да иска по съдебен ред обявяваето на предварителния договор за окончателен. Но тъй като в случая договора който са сключили е недействителен поради липса на исканата от закона форма единственото което може да иска Хр. е да му се върнат парите. Надявам се че може да помислите и върху тази хипотеза. Все пак не смятате ли , че е много елементарно да дадат просто един договор за поръчка върху който няма кой знае какво да му се мисли.

[dvm_78]

Драги Мая и Дракон - ако проследите дискусията още от самото й начало ще видите, че аз застъпих много отдавна тезата, че може да се приеме, че е налице предварителен договор.
Ако се окаже вярно-може да погледнете и защо си мисля, че в такъв случай договорът е нищожен!
Разбира се твърде е спорно и това-има ли предварителен договор за покупко-продажба на кола или не!
Като, че ли най-прави ще се окажат колегите, които твърдят, че отговорността на Маринов е на деликтно, а не на договорно основание.
Защото ми се струва, че според оскъдната фактическа обстановка дадена в казуса, както и с оглед на това, че налице са всички елементи на непозвол. увр-не(чл. 45-ЗЗД)-това разрешение ще е най-точното!!!!

[Любопитен]

Има логока в това, което казвате, Мая. Но Вие търсите основанието за недействителност само в липсата на пълномощно и на форма. Какво е според Вас значението на факта "Било установено, че Маринов е нямал намерение и възможност да купува автомобил"?
Аз също мисля, че е много елементарно да се даде договор за поръчка - всеки би го разпознал и всеки зане,че формата е само за доказване. Затова и зададох въпроса и към по-опитните колеги, за да има повече становища.
Масово хората са писали, че е налице договор за поръчка, но селд това всички започват да се объркват - нищожен или унищожаем, разваляне или унищожаване, деликтна или договорна отговрност и т.н. Затова е интересно да се чуят повече и по-нестандартни решения.

[Любопитен]

Изобщо именно поради твърде оскъдната фактическа обстановка са възможни толкова противиречиви решения, които могат да се обосноват сравнително добре.
На пръв поглед казусът е елементарен, но явно е заложена много голяма уловка. Пртосто е абсурдно, че не публикуват отговорите, които ще считат за верни.

[МСМ]

Добре, но договорът за продажба, предварителен или не, няма за предмет "да му купи".