Въпрос относно нищожност и унищожаемост

[lavidaloca]

Здравейте колеги! Втори курс съм и сега дерзая с Административното право, но учебника е писан през 2001, когато актуален е бил ЗАП, който както знаете през 2006 се замества от АПК. Та според направения анализ се стига до извод, че в ЗАП няма правни норми на основата, на които да се направи качественото разграничение между нищожни и унищожаеми административни актове. Това преодоляно ли е в АПК ? Благодаря ви предварително

[atanaspetrovmeister]

Я да се пробвам . Навремето си спомням за един "адв. Николов" - специалист по административно право, но и ний сме попрочели туй-онуй . За какво иде реч:
....
І. ПОНЯТИЕ.
1. Кои договори са недействителни (нищожни или унищожаеми) е ОПРЕДЕЛЕНО ОТ ЗАКОНА. При това определянето е изчерпателно, което дава основание на Върховния съд да заяви в категорична форма, че „нищожни са само договорите, които законът е обявил за такива".
С АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ НЕ Е ТАКА. Нормативна уредба на недействителността им липсва.
2. Административният акт е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, когато при издаването му е засегнат от НЯКАКЪВ ПОРОК. Юридическият смисъл на ПОНЯТИЕТО ПОРОК, е неспазването или несъобразяването на някои от изискванията за законосъобразност на административния акт. Неспазването на тези изисквания води до пораждане на основания за оспорване на административния акт, изброени в чл. 146 АПК:
1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.
Според акад. П. Стайнов порок е „липсата (нарушението)... на някое или някои от специфицираните и изрично изисквани по закон условия за валидността на административния акт”.
Що се отнася до определението, дадено от акад. П. Стайнов на понятието „порок", с него бихме могли да се съгласим, но с една уговорка: за да доведе до порок, нарушението на законовите изисквания за валидност на административния акт ТРЯБВА ДА Е СЪЩЕСТВЕНО.
НЕСЪЩЕСТВЕНИТЕ НАРУШЕНИЯ ИЗОБЩО НЕ СЕ ОТРАЗЯВАТ ВЪРХУ ВАЛИДНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ. А нарушението е несъществено, когато не е дало и не е и могло да даде отражение върху съдържанието на акта, върху самото волеизявление на административния орган. Неспазването на посочените изисквания води до недействителност на акта.
По принцип нарушенията при издаването на административни актове могат да бъдат:
1. СЪЩЕСТВЕНИ;
2. ОСОБЕНО СЪЩЕСТВЕНИ;
3. НЕСЪЩЕСТВЕНИ;
Разграничителният критерий между трите степени е дали нарушението дава отражение върху СЪДЪРЖАНИЕТО НА АКТА и върху ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕТО НА ОРГАНА.
А) НЕСЪЩЕСТВЕНИТЕ нарушения не водят до НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ.
Б) СЪЩЕСТВЕНИТЕ нарушения водят до УНИЩОЖАЕМОСТ на акта.
В) ОСОБЕНО СЪЩЕСТВЕНИТЕ водят до НИЩОЖНОСТ на акта.
За разлика от гражданското право и наказателното право, в административното право субективната воля на органа няма правно значение, т.е. не е нужно органът да съзнава закононарушението, за да се счита, че актът е незаконосъобразен. Самото обективно съществуване на нарушението е основание за недействителност на акта.

Дано да съм бил малко полезен

[lavidaloca]

Да доволен съм от отговора, дотолкова че ми дава възможност за една по-друга интерпретация. В ЗЗД е ясно разграничено с правни норми нищожни и унищожаеми актове, но при административното явно не. Идеята на въпроса ми засяга именно тези Същесвени, Осбено съществени и Несъществени пороци, респ. нарушения. Явно е въпрос на лична преценка даден акт към кои ще се причисли. Абстрахирам се ситуации, при които даден адм. акт е безпорно нищожен (в случаите, когато адресат е несъществуващ, да речем).

[kalahan2008]

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 5 от 20.07.2010 г. на ВАС
http://www.sac.government.bg/home.nsf/v ... enDocument
Нормативна уредба за недействителността на административните актове липсва, като за нищожни или унищожаеми административни актове няма законови определения. Те са установени в административноправната теория и в съдебната практика понятия, които допринасят за изясняване на понятията "нищожност" и "унищожаемост" и за изграждане на критерия за разграничаване на нищожните от унищожаемите административни актове.
Най-общо можем да обобщим и да кажем, че един административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок - от неспазване на изрично изисквани от закона условия за валидността на административния акт или поради нарушаване на някое от нормативно установените изисквания за законност на административните актове - изброени съответно пет порока в чл. 146 АПК. Нарушението на законовите изисквания за валидност на административния акт трябва да е съществено, изразяващо се в обективно несъответствие между издадения административен акт, изискванията и предписанията на закона.
При незаконосъобразните (унищожаемите) административни актове степента и тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаване на акта не са радикални нарушения на законността, като административното решение не страда от важен, силен, тежък или съществен порок. Категорични критерии не са възможни, като преценката е с оглед на конкретни обстоятелства за допусната нередовност на акта, допуснатото нарушение не е съществено и не е повлияло върху съдържанието на постановеното административно решение.

[Julyan]

Здравейте колеги! Втори курс съм и сега дерзая с ... според направения анализ се стига до извод, че в ЗАП няма правни норми на основата, на които да се направи качественото разграничение между нищожни и унищожаеми административни актове. Това преодоляно ли е в АПК ? Благодаря ви предварително

Сега по този начин е и в АПК. Чети си четивото и съдебна практика. Можеш да видиш "Апис" и "Сиела" на съдебна практика на ВАС с търсене по термин "нищожност" в текстовете на съдебните актове. Можеш да прочетеш доста добре написани решения в тази насока, но няма нещо много ясно заковано, освен липсата на компетентност, форма и съществени реквизити на административните актове, които водят по правило до нищожност. Най- трудно е със същественото нарушение на материално правните норми. Там е според личната преценка на съдия относно "съществеността" на нарушението.

[rim_konsul]

Ако съдът е Решил на двете инстанции и е оставил в своите решения обжалваемия акт в сила, а той има СЪЩЕСТВЕНИ ПОРОЦИ по чл.146, т.1, т.2, т.3 и т.4 АПК, какво трябва да направи засегнатия от неправомерността?
Адвокатът изглежда не е пледирал за нищността на акта, но повечето пороци са доказуеми и очевидни . ЗАЩО СЪДЪТ на две инстанции не отменя АКТА?
АКТЪТ е издаден в процес от ЗАПОВЕДИ за проверка, които са взаимно свързани и накрая се издава отделен акт, които РАЗПОРЕЖДА НЕБЛАГОПРИЯТЕН РЕЗУЛТАТ???


МОЖЕ ЛИ, ДА СЕ ОБРАЗУВА НОВ ПРОЦЕС?
МОЖЕ ЛИ, да се обжалват отделни актове, които са в процеса по издаване на разпоредителния последен акт - страната го е обжалвала, но без успех?
КАЖЕТЕ ПРОЦЕДУРА, по която съдът адекватно да отмени порочния акт?

ПРЕДВАРИТЕЛНО Благодаря.

[Julyan]

В случай, че и двете инстанции са преценили, че не е налице порок в акта, водещ както до нищожност, така и до унищожаемост е налице сила на присъдено нещо и актът следва да се счита за законосъобразен, т.е. да породи целените от него правни последици.
А "засегнатият" следва да го изпълни, респективно да претърпи негативите от него.
За нищожност не е и нужно да се претендира, съдът сам следи за всички пороци, вкл. за тези, които водят до нищожност.
"Нов процес" може да се образува само при наличието на основания за възобновяване, които не включват незаконосъобразност на акта.

[rim_konsul]

Благодаря, но в първото производство претенцията е за незаконосъобразност, а не за НИЩОЖНОСТ. Може ли да се почне нов процес за НИЩОЖНОСТ на акта???

[Julyan]

Без значение е за какво е била претенцията. Когато съдът разглежда законосъобразността на АА, той е задължен да прегледа служебно наличието на всички основания за отмяна /чл.168, ал.1, във вр. с чл.146 от АПК/- както водещите до унищожаемост, така и водещите до нищожност на акта.
ВАС има вече богата съдебна практика в тази насока, а тя се съблюдава и от Административните съдилища по места. Когато е налице влязло в сила съдебно решение, съгласно което атакуваният АА е потвърден като законосъобразен, респективно жалбата срещу него е отхвърлена, то се счита, че той е законосъобразен, което включва и действителен.
В този ред на мисли ново производство само с искане за нищожност на АА, който е бил обект на съдебна проверка за законосъобразност, е недопустимо.

[rim_konsul]

Благодаря, а когато НИЩОЖНОСТТА Е ОЧЕВИДНА, съдът не е взел предвид - ако се започне наказателно производство срещу издателя на ЗАПОВЕДТА, тъй като цялото производство е водено формално в противоречие със дисциплинарния процес, ако се установи по законния ред превишаване на правомощия по чл.282 НК, какво следва тогава???