Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2012

[vaniaoz]

Именно заради това постановление аз разгледах 2 хипотези при едната той седи и пази в колата/подбудител и помагач/ ,а в другата я управлява и е съизвършител.
Аз съм писала , че има предварителен сговор за извършване на кражби и грабежи при втората хипотеза /съизвършител/ само.Някой развил ли е такава теза?Има ли квалифициран състав според вас по тази точка.Писах го защото в период на 2 месеца са обсъждали и планували какво да правят и как.

[contralegem]

Няма 199, ал.1, т.2 НК, защото са се сговорили да извършат само един грабеж, а не да вършат кражби и грабежи и този да е един от тях. Няма и т.1, защото няма големи размери - нали казаха, че тогава МРЗ е била 87лв.

[Nikola]

Именно заради това постановление аз разгледах 2 хипотези при едната той седи и пази в колата/подбудител и помагач/ ,а в другата я управлява и е съизвършител.
Аз съм писала , че има предварителен сговор за извършване на кражби и грабежи при втората хипотеза /съизвършител/ само.Някой развил ли е такава теза?Има ли квалифициран състав според вас по тази точка.Писах го защото в период на 2 месеца са обсъждали и планували какво да правят и как.

За мен няма предварителен сговор за извършване на кражби и грабежи, тъй като в този случай се изисква да са се сговорили за неограничен брой такива престъпления, което в този казус не е налице. Но пък има квалификация на грабежа за големи размери ми се струва, както каза преди това и друг колега, тъй като минималната работна заплата към момента на извършване на деянието е била 48, 7 лева /деноминирани/, а в казуса предметът на грабежа е даден 5000 лева /деноминирани/, което е над 70 минимални работни заплати.
Иначе, като цяло спорният момент е кога ще се приеме, че грабежът е бил довършен. Аз още се колебая по този въпрос, защото практиката е противоречива в такива случаи, а съществува юридическо довършване и фактическо довършване, които също трябва да се отграничат.
Като цяло бих се радвал подобен казус да се падне и на изпита следващата седмица.

[vdarakchiev]

Добре, съгласен съм с колегата, който писах по-горе, но... нали квестора на изпита каза че минималната работна заплата към 98 година е 86 лева и за такава да я вземем. Ще ме извиняват, но ако за това на колегите, които не са писали големи размери, им намалят оценката, ще е доста непочтено.

[RinTimTim]

Казусът е интересен, сигурно най-интересният наказателен, който се е падал. Само не разбрах с каква цел действието се развива през далечната 98г.

При грабежа има преодоляване на една възможна или реално оказана защита на владението върху вещта, която се извършва с цел (подчинена е на това) да се прекъсне въпросното владение и да се установи свое. Тоест към момента, когато се преодолява защитата, трябва вече да е налице взето решение за отнемане на възможно или реално защитаваните вещи. В обратния случай няма да бъде грабеж - ако например счупиш главата на някого, защото те е засякъл на кръстовището, а е бил без предимство, и впоследствие, докато оня лежи в несвяст, решиш: абе що да не му взема портфейла, това няма да бъде грабеж, а телесна повреда и кражба.

При съизвършителството и у двамата извършители трябва да има умисъл за престъплението, което извършват, и умисъл за съучастие. При разпределението на ролите трябва да се знае и от двамата: ти ще биеш /преодоляваш защитата/, аз ще взимам /установявам свое владение/; или: ти ще биеш, и първо ти ще вземеш, после аз ще довзема. И това знание в последния случай трябва да е налице още към момента, когато първият бие (виж горния абзац).

По конкретния казус: за да обосновете съизвършителство от двамата в грабеж на сумата пари и гривната, трябва да приемете, че от описаните факти следва, че към момента, когато девойката е упоила бабичката, и у двамата е било формирано решението, че се преодолява възможната защита на бабичката върху например всички ценни вещи в дома й. Тоест и двамата имат съзнанието, че девойката я упоява не за да вземе конкретно сумата от 5000 лв., а я упоява, за да имат възможността и двамата впоследствие да изнесат например всичко ценно от дома й, което пожелаят. И оттук си разпределят ролите: едната упоява и взима парите, другият се качва после и взима каквото друго ценно намери. Тоест трябва да е налице всичко гореописано: съзнание и у двамата за какво се преодолява възможната защита към момента на преодоляване на защитата, съзнание и у двамата, че се взимат пари и друго нещо ценно, което впоследствие се оказва пръстен.

За да обосновете подбудителство и помагачество от младежа в грабеж на сума пари, извършителство от девойката на грабеж на сума пари и кражба от младежа на пръстен, трябва да приемете, че от описаните факти следва, че към момента, когато девойката е упоила бабичката и у двамата е било формирано решението, че се преодолява възможната защита на бабичката върху сумата от 5000 лв. Бабичката се упоява, за да се вземат парите и това е. А когато девойката излиза навън и споделя с младежа, че баба й кротко си спи, той взема ново решение да се възползва от така създадената ситуация и да отнесе още нещо. В този случай момичето няма участие в отнемането на пръстена, защото тя не знае, че той ще се качва и ще взима още нещо от дома, нейният умисъл си остава само и единствено за парите. В този случай младежът няма да отговаря за грабеж на пръстен, а за кражба на пръстен, защото към момента, когато се е преодолявала защитата на бабичката, той не е имал съзнание, че ще се отнема друго освен пари.

Аз бих го квалифицирал по втория начин.

Що се отнася до МПС-то, според мен трудно може да се каже абсолютно категорично дали ще подлежи на отнемане като средство. Хубаво е посочено тълкувателното, но там пише "превозват имуществото". Е, очевидно в настоящия случай колата не служи за превозване на имущество, а само за да се отдалечат двамата от местопрестъплението. Ако бяха натоварили пералнята или хладилника на бабичката, тогава щяха да превозват имущество, за да установяват фактическата власт върху него, която поради естеството на вещите ще се установи в по-късен момент. Очевидно, когато си сложиш пръстена и парите в джоба, си установил фактическа власт върху тях и няма какво да им превозваш, за да ги отнемеш. Аз не бих приложил 53 за МПС-то, защото според мене не служи за извършване на конкретното престъпление. В тази връзка може би, има практика на стария ВС да се отнемат колите на изнасилвачите, които с тях са превозили жертвите до обезлюдени места, за да могат там необезпокоявани да осъществят престъплението, поне две - три решения такива съм чел.

[mi6adrela]

Колеги, а какво мислите за чл. 200 от НК. При Мария има реално приготовление за извършения грябеж и аз при решаването на казуса обърнах внимание този член.

[sasasa]

Няма 199, ал.1, т.2 НК, защото са се сговорили да извършат само един грабеж, а не да вършат кражби и грабежи и този да е един от тях. Няма и т.1, защото няма големи размери - нали казаха, че тогава МРЗ е била 87лв.

Според мен е именно чл.199 (1) защото към януари 1998 г минималната работна заплата е била 48 700 лв, което прави 48.70 деноминирани лева, от своя страна 5000 лв са 102 минимални работни заплати, а в Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, се казва: При определяне квалифицираните признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата. Значи размера на 5000 лв е именно 102 мрз за периода, в който е извършено престъплението и влиза в критериите ''големи размери. Съответно приложима е нормата- Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:

1. в големи размери; НК

[petrova_dd]

по отношение на конституирането на граждански ищец. Мария Янева е била непълнолетна. Съгласно общите правила на деликтната отговорност за причинените от непълнолетните вреди отговарят техните родители или настойници-48 ЗЗД.

[clairita]

През 98г. е действал отменения вече НПК, когато се провеждаше предварително производство. Това е от значение, тъй като един от извършителите към момента на деянието е непълнолетен, нищо, че другия е пълнолетен, т.е. било е задължително провеждането на предварително производство и извършване на разследване от следовател съгласно чл.171, ал.1,т.2 от действащия по това време НПК, а в противен случай при пълнолетие и на двамата, се е провеждало полицейско производство, тъй като по дела за извършени престъплениия по чл.198 от НК, в чл.171, ал.1,т.1 от НПК не е посочено изрично, че се провежда предварително производство.

[carmen_q]

Решение № 317 от 15.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 326/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров. В това решение се разглежда искане за възобновяване на дело, по което забележете: има грабеж със съучастие с привеждане в беззащитно състояние, а после единият е откраднал златна гривна, "възползвайки се от същото състояние на Х. в по-късен момент". По делото ВКС е приел квалификация 198, ал4 във връзка с чл.26. Тоест ВКС приема, че принудата, осъществена първоначално, когато щео не е имало решение за отнемане и на гривната, ползва и последващото поведение на дееца по отнемането на гривната, защото той се е "възползвал" от състоянието на Х. в един ПО–КЪСЕН момент. Ето защо не мисля, че е налице съвкупност от кражба и грабеж. Случаят е идентичен.

[carmen_q]

Решение № 317 от 15.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 326/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров
чл. 155, ал. 1, пр. 2 НК

чл. 198, ал. 4 НК
Грабежът е съставно престъпление, при което съизвършител е и този, който извършва само отделен елемент от изпълнителната дейност, без значение конкретния каузален принос в предизвиканите със задружната изпълнителна дейност престъпни последици.





--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по реда на глава ХХХIII НПК.

В срока по чл. 421, ал. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е постъпило искане от осъдения В. Г. за възобновяване на неподлежащата на проверка по касационен ред и влязла в сила присъда № 35 от 19.02.09 г., постановена по нохд № 23/09 г. по описа на Русенския районен съд. Сочат се всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК, както и необоснованост на съдебния акт. Конкретно се иска да се възобнови делото с отхвърляне на гражданския иск и намаляване на наложеното наказание. Искането се поддържа в съдебно заседание, като се допълва с токова за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Прокурорът пледира за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и направеното искане, намира следното:

Производството е протекло при условията на съкратеното съдебно следствие. С присъдата осъденият е признат за виновен в това, че на 15.05.08 г. в гр. Р. в условията на продължавано престъпление сам и в съучастие с И. И., като извършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 3 660.00 лв. от владението на собственика В. Х., който е бил поставен в безпомощно състояние, поради което и на осн. чл. 198, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на две години и единадесет месеца лишаване от свобода.

На осн. чл. 371, т. 2 НПК Г. изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което се е възползвал от привилегията на чл. 373, ал. 2 НПК наказанието му да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Същите факти безспорно насочват към съучастието му в извършения грабеж под формата на съизвършителство. Касае се до общност на умисъла между него и И. за отнемане на инкриминираната сума след привеждане на пострадалия в безпомощно състояние и в качеството на самостоятелен извършител по отношение на инкриминираната златна гривна, възползвайки се от същото състояние на Х. в по-късен момент. Грабежът е съставно престъпление, при което съизвършител е и този, който извършва само отделен елемент от изпълнителната дейност, без значение конкретния каузален принос в предизвиканите със задружната изпълнителна дейност престъпни последици. От друга с. както органите на досъдебното производство, така и съдът са изпълнили задълженията си по чл. 13 НПК и в пределите на своята компетентност са взели всички мерки за разкриване на обективната истина със средствата, предвидени в кодекса. Взели са решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, установени на досъдебното производство, които не са проверени в съдебната фаза поради волята на осъдения за признаване на фактите по обвинителния акт, изрично отразено в съдебния протокол. Приетата с присъдата правна квалификация е законосъобразна.


Неоснователен е доводът за непълнота и неяснота на повдигнатото обвинение с оглед участието на осъдения в него. Както в постановленията за привличането в качеството на обвиняем, така и в обвинителния акт изрично е отразено, че е действал в съучастие с И. като извършител. Двата акта съдържат необходимите реквизити по чл. 219, ал. 3 НПК, съответно по чл. 246, ал. 2 и 3 НПК.

Наложеното наказание не е явно несправедливо. С оглед повдигнатото обвинение по чл. 198, ал. 4 НК, предвиждащ санкция лишаване от свобода от три до десет години, задължителното приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК във връзка с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК и множеството осъждания на Г. за различни престъпления то отговаря на целите по чл. 36 НК, като не са налице основания за намаляването му.

Отразеното по горе в настоящото решение в частта относно общността на умисъла между него и И. за отнемане на инкриминираната сума след привеждането на пострадалия в безпомощно състояние и в качеството на самостоятелен извършител по отношение на инкриминираната златна гривна, възползвайки се от същото състояние на Х. в по-късен момент, характеристиката на грабежа като съставно престъпление и установената по делото причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от гражданския ищец болки и страдания води до извода за доказани по основания и размер обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

При тези съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

РЕШИ:

Оставя без уважение искането на осъдения В. К. Г. за възобновяване на нохд № 23/09 г. по описа на Русенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

[niko_urumov]

Какво писахте , как щеше да се отрази върху правното положение на Иванов, ако Мария беше пълнолетна?[/quote]

Според мен единственото което има значение ако беше пълнолетна е, че при определяне на наказанието на съучастника няма да има отегчаващо вината обстоятелство, че е подбудил към престъпление непълнолетно лице. Това и написах в работата си.
Ако беше малолетна, момчето става посредствен извършител, оттам има съизвършителство, грабежът се квалифицира по по-тежък състав - при предварителен сговор и извършителство.
А по отношение на третата точка на този въпрос, ако момичето се беше отказало да упои баба си и да я обере, то тук има вече подбуждане към престъпление, което обаче не е наказуемо в нашия случай, защото НК не го е предвидил като такова. За тези които не правят разлика между подбудителство и подбуждане - справка в учебника на професор Стойнов! От там нямаше да има наказателна отговорност за момчето по отношение на първото деяние - грабежа.

[antonio_di_pietro]

Наистина скромно мнение на човек издържал успешно последния конкурс:
1. Няма предварителен сговор, защото сговарянето се отнася само за настоящия, а не за поне два грабежа респ. кражби. Относно отнемането на пръстена могат да се обосноват две хипотези: грабеж при ексцес респ. кражба. Аз лично мисля и бих защитавал тезата, че се касае за кражба. За "поглъщане" или "продължаване на предишния грабеж", както е писала една колежка- ДАНО НЕ СТЕ НАПИСАЛИ ТАКОВА НЕЩО, ОСОБЕНО ПЪК С ТАКИВА ДУМИ!!! Колежката да не се обижда, но...
2. Процесуалните въпроси са елементарни. Само към колегата johnny67- не само, че има логика на хората да им минава през ума, че се отнема автомобила, но и това е законосъобразния отговор. Съпоставете нещата с една кражба например- ако автомобил послужи за отнемане на вещи при кражба, отнема се като средство на престъплението. При грабежа каква е разликата? Ако отидете с автомобила си до един склад, товарите и дим да ви няма, МПС-то е средство подлежащо на отнемане. Хайде сега същата ситуация, само че пребивате пазача на склада!!! Така, че тук автомобила следва да се отнеме като средство принадлежащо на дееца и послужило за извършване на умишлено престъпление. И в НИП на това ще ви учат. Там е страхотно. Въобще...златно време. Успех на всички колеги.

[lawyers1]

Също скромно мнение на един човек издържал последния конкурс- МПС-то не следва да се отнеме в полза на държавата, защотно не е послужило за отнемане на вещите. И грабежът и кражбата са били довършени с установяването на трайна фактическа власт върху тях, което според мен се е случило след напускането на сградата от страна на гаджето и мадамата.Идеята на чл. 53 от НК е да се отнемат тези вещи, които са функционално свързани с престъплението, т.е които са улеснили извършването му. За целта обаче следва да нямаме още довършено престъпление. В този смисъл, МПС-то щеше да е необходимо да се отнеме, ако грабежът например беше станал на улицата и имаше опасност, фактическата власт на дейците да ббъде прекъсната от трети лица, ако не беше помогнало бързото отдалечаване с него от мястото на произшествието. Или пък ако от къщата на бабата бяха взети пералня, хладилник или други обемисти вещи, които обективно не могат да се пренесат без помощта на МПС. Разумът на закона налбага първо да си зададем въпроса- добре, каква все пак е ролята на МПС-то за осъществяването на деянието? и тогава да прилагаме 53. В конкретиката на настоящия казус е никаква, поради което 53 от НК не следва да се прилага.

[niko_urumov]

Също скромно мнение на един човек издържал последния конкурс- МПС-то не следва да се отнеме в полза на държавата, защотно не е послужило за отнемане на вещите. И грабежът и кражбата са били довършени с установяването на трайна фактическа власт върху тях, което според мен се е случило след напускането на сградата от страна на гаджето и мадамата.Идеята на чл. 53 от НК е да се отнемат тези вещи, които са функционално свързани с престъплението, т.е които са улеснили извършването му. За целта обаче следва да нямаме още довършено престъпление. В този смисъл, МПС-то щеше да е необходимо да се отнеме, ако грабежът например беше станал на улицата и имаше опасност, фактическата власт на дейците да ббъде прекъсната от трети лица, ако не беше помогнало бързото отдалечаване с него от мястото на произшествието. Или пък ако от къщата на бабата бяха взети пералня, хладилник или други обемисти вещи, които обективно не могат да се пренесат без помощта на МПС. Разумът на закона налбага първо да си зададем въпроса- добре, каква все пак е ролята на МПС-то за осъществяването на деянието? и тогава да прилагаме 53. В конкретиката на настоящия казус е никаква, поради което 53 от НК не следва да се прилага.

Абсолютно мисля, че сте прав, колега! Аз защитавам същата теза.
Само искам да поясня нещо на колегата, който по-горе е постнал тълкувателното решение на ВКС, че съизвършител е и този, който пази другия по време на извършване на престъплението. В настоящия случай то е неприложимо, тъй като няма "пазене", което по своята същност според моята скромна персона представлява действия по осигуряване на "безпрепятствено" извършване на самото изпълнително деяние. В случая не може да се приеме, че има пазене, тъй като момчето е чакало в автомобил, паркиран до съседен блок. т.е. той с нищо не е улеснил протичането на грабежа!

[contralegem]

За големите размери - може да сме чули различни неща - аз чух, че МРЗ тогава е била 87 лв. и затова написах, че няма големи размери.
РинТимТим, това за "превозването" на имуществото не е точно така, според мен. Защото кражба при използване на МПС все е квалифицирана - заради по-високата степен на обществена опасност - когато си с МПС по-бързо ще избягаш. Иначе, ако беше само заради товаренето, и кражбата с каруца щеше да е квалифицирана. Аз затова приех съизвършителство - защото двамата заедно участват в установяването на фактическа власт върху парите и върху гривната.
Според мен дали е обосновано продължавано престъпление или грабеж и кражба и само грабеж, като че ли няма да е толкова фатално. Важното е да е обосновано и да не е допусната някоя нелепа грешка в изразяването.

[niko_urumov]

Според мен дали е обосновано продължавано престъпление или грабеж и кражба и само грабеж, като че ли няма да е толкова фатално. Важното е да е обосновано и да не е допусната някоя нелепа грешка в изразяването.

Вижте хубаво какво пише в 26 на НК. Продължавано престъпление може да има само при едни и същи престъпления, а не при едни и същи по вид. Затова според мен не може да има прод.прест. м/у кражба и грабеж!

[antonio_di_pietro]

Всеки си има право на мнение

[contralegem]

Нико, това снощи го уточнихме - който приема, че има продължавано престъпление (аз не приемам, че има такова, но се замислих по въпроса), приема, че няма грабеж и кражба, а при отнемането на парите - грабеж за момичето и подбудителство и помагачество за момчето, а за гривната грабеж от момчето и помагачество от момичето (ако приемем, че го е охранявала) или нещо от сорта. Цитира се и ППВС 3/71. Иначе, мерси за съвета.

[sunny31]

Тълкувателно решение № 54 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 49/89 г., ОСНК - т. 5
"Лицето, което пази, докато другия съучастник отнема вещта, и след това двамата с моторното превозно средство на пазача превозват имуществото, като те заедно с вещта се отдалечават от местопрестъплението, за да установят трайна власт върху него, е съизвършител. .....Това е така, не защото е пазил при отнемането на вещта от другиго, а защото е участвал обективно във втората фаза на изпълнителното деяние - в трайното установяване фактическа власт върху предмета на престъплението, в установяване на свое владение.....В този смисъл е тълкуванието, дадено в т. 11 на постановление № 6 от 26.IV.1971 г. на Пленума на Върховния съд, изменена с т. 11 на постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на Върховния съд."
И аз НЕ съм го написала така, но ТР си е ТР !