Давност по НП

[ivarbanov]

:D Решението на Адм.съд е правилно и обосновано. Въпреки това е допусната съществена грешка що се отнася до извода, че давността е "прекъсната" с образуването на изпълнителното дело.
Видно е от цитираните текстове по ДПК(отм) и ДОПК относно правните основания за спиране и прекъсване на давността, никъде не е предвидено "образуването на изп.дело", "поканите за доброволно изнърнение" и разните "съобщения от органите на НАП до длъжника" да са посочени като основания за "спиране" или "прекъсване" на давността.
ИЗВОДЪТ Е че единствено налагането на ОБЕЗПЕЧИТЕЛВИ МЕРКИ или предприемането на ДЕЙСТВИЯ ПО ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ са основания за "спиране" или "прекъсване" на давността.
Както Обезпечителните мерки, така и Действията по принудителното изпълнение СА ИЗЧЕРПАТЕЛНО ИЗБРОЕНИ и в двата цитирани закона .
ДЕЙСТВИЯ ПО ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ това са : Запор, Възбрана, Опис, Публична продан.
Така че "образуването на изп.дело" нищо не значи и не прекъсва давността.

Да, благодаря че ми отвори очите за тази страна на въпроса. И аз в жалбата си съм го посочил като основание. Всъщност посочих всичко възможно, за което се сетих. В писменото становище посочих : Сам Законодателят в чл. 184 ал. 2 от ДПК (отм.) и чл. 221 ал. 2 от ДОПК казва, че „Съобщението трябва да посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.“ Т.е. Законодателят смята, че към момента такова действие не е предприето и тепърва ще бъде предприето, ако длъжникът не се отзове на поканата за доброволно изпълнение.
Но това не ми пречи да съм доволен от решението
Освен това, т.к не разполагам с време прегледах съвсем ограничено малко дела от подобен характер, но не видях някъде позоваване или решение въз основа основанието на което е постановено настоящото решение. Честно казано доста се колебах дали да го посочвам и сутринта преди самото дело го включих в писменото становище
ПП
Пар. 5, ал. 3 имам пред вид

[e_varadinov]

Катото краен резултат решението е правилно. Друг е въпроса дали не сте водили дело в грешна посока.

За да изтече давността първо трябва да започне да тече.
Или казано по обобщено не може да е изтекъл давностен срок, който не е започнал да тече. Съдът е имал предвид същото само, че го е записал по друг начин.

Отговорете си на въпроса влязло ли е в сила наказателното постановление, на коя дата и съгласно кое процесуално основание на чл.64 ЗАНН.
Дали е налице процесуалното основание на чл.64 буква "б" ЗАНН. Има ли надлежно връчване на НП. При не надлежно връчено НП срока за обжалване не започва да тече съответно не може да изтече.
Връчването на наказателното постановление по чл.58, ал.1 ЗАНН ли е или по чл.58, ал.2 ЗАНН.
Ако е по първия вариант има ли в разписката името и длъжността на длъжностното лице извършило връчването за да е надлежно връчването.
Ако е по втория и в наказателното постановление пише, че не сте намерен на посоченият адрес връчването е не надлежно, защото трябва да пише, а новият му адрес е неизвестен.
Успех

[hobit]

:D Решението на Адм.съд е правилно и обосновано. Въпреки това е допусната съществена грешка що се отнася до извода, че давността е "прекъсната" с образуването на изпълнителното дело.
Видно е от цитираните текстове по ДПК(отм) и ДОПК относно правните основания за спиране и прекъсване на давността, никъде не е предвидено "образуването на изп.дело", "поканите за доброволно изнърнение" и разните "съобщения от органите на НАП до длъжника" да са посочени като основания за "спиране" или "прекъсване" на давността.
ИЗВОДЪТ Е че единствено налагането на ОБЕЗПЕЧИТЕЛВИ МЕРКИ или предприемането на ДЕЙСТВИЯ ПО ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ са основания за "спиране" или "прекъсване" на давността.
Както Обезпечителните мерки, така и Действията по принудителното изпълнение СА ИЗЧЕРПАТЕЛНО ИЗБРОЕНИ и в двата цитирани закона .
ДЕЙСТВИЯ ПО ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ това са : Запор, Възбрана, Опис, Публична продан.
Така че "образуването на изп.дело" нищо не значи и не прекъсва давността.

Предварително се извинявам, че пиша в темата, но имам сходен въпрос: ако преди изтичане на погасителната давност по чл.82, ал.1, б."а" от КАТ предадат НП за публично изпълнение в НАП, счита ли се, че с това действие се прекъсва давността по ЗАНН и започва да тече давност по ДОПК? Действията на публичния изпълнител от НАП се състоят само от входиране на полученото НП, което впоследствие отлежава поне 1 година в НАП, защото от КАТ са ги затрупали с неплатени глоби по НП и ел-фишове, и в момента се образуват изпълнителни производства по НП и ЕФ, влезли в сила през 2011г. Горният въпрос е породен от твърдение на публичен изпълнител, ча ако в 2-годишния срок от влизане в сила на НП, то им бъде предадено от КАТ за събиране на глобата, след изтичане на втората година не мога да се позова на погасителната давност по ЗАНН, а вече важат сроковете по ДОПК.

[ivarbanov]

Явно мнението на юристите е различно от моето,/аз съм фармацевт/, но аз мисля така:
Да, след като вземането е прехвърлено в НАП то е публично вземане и се подчинява на разпоредбите на ДОПК
Относно сроковете: За обикновена давност срокът е 2 години по силата на препращащата разпоредба на чл 171 ал 1 от ДОПК като относно правилата за спиране и прекъсване се прилагат разпоредбите на същия кодекс а само срокът е определен на 2 години като по кратък от определения в ДОПК. Самото прехвърляне прекъсва давността защото към него момент действат разпоредбите на ЗАНН. Относно абсолютната давност се прилага 10 годишният срок по ДОПК. От една страна наличието на ал 4 от чл 82 ЗАНН изключва приложението на абсолютната давност по ЗАНН /без да изключва приложението на обикновена давност защото се отнася единствено до предходнаТА ал. 3/ Не виждам как наличието на ал. 4 от чл 82 ЗАНН е основание за твърдението, че при образувано изпълнително производство не може да се прилага двегодишния срок по ЗАНН. В такъв случай относно абсолютната давност се прилагат разпоредбите на ДОПК т.к. в този случай нямаме определен със специален закон по-къс срок.

И извън разискването без връзка с решението на спора: За 30 години съм имал две глоби от кат и си ги платих без да споря. В случая се пъна толкова защото ми сложиха 200 лв глоба за това, че при отваряне на аптеката двама клиенти чакаха на вратата и ме помолиха да ги обслужа веднага, че да си хванат автобуса. А от ХЕИ също са били пред аптеката и наказанието е за работа без манта. А аптеката беше за готови лекарствени форми и едва ли има някой който да твърди че ще се случи нещо лошо ако подам опаковка аналгин без да съм облечен в бяло. Така че.......

[ivarbanov]

ОК
Стана ми интересна материята.
Дали някой ще има желанието да ми отговори! Издадено НП. Определена глоба в границите на нормативно определената. Може ли да се иска от съда /допустимо ли е, има ли това право/ той да намали размера до по-нисък. Ако да - къде е регламентирано /не обсъждаме аргументите в посока на по ниска санкция/. А може ли да се иска от съда да отмени наказанието "глоба" и да постанови поради маловажност по чл 28 от ЗАНН да бъде направено писмено предупреждение. Или това е оставено изцяло на преценката на наказващия орган.
Няма да ви ставам колега, моля за малко ограмотяване

[kulova]

Можете да обжалвате естествено (стига да не сте изтървал срока) и да искате всичко изброено (чл. 63 от ЗАНН)

[ivarbanov]

Можете да обжалвате естествено (стига да не сте изтървал срока) и да искате всичко изброено (чл. 63 от ЗАНН)

Благодаря!