- Дата и час: 30 Ное 2024, 02:53 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
чл.277 ГПК - Решение ?
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
|
6 мнения
• Страница 1 от 1
чл.277 ГПК - Решение ?
от B.Terziiski » 07 Юли 2005, 13:57
Здравойте на всички имам едно малко проблемче ...то не е точно проблемче а просто търсих на всякъде Тълкователно Решение по чл. 277 от ГПК и не мойах да намерия... предварително благодаря ако искочи нещо
- B.Terziiski
- Гост
от sunshine_75 » 07 Юли 2005, 14:49
РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 23.02.1999 Г., III Г. О. НА ВКС
Публикувано: Съдебна практика по трудово право, Том 3.1 - ИК СИЕЛА 2002 г.
ДЕПОЗИРАНЕТО НА МОЛБА, С КОЯТО СЕ ИЗРАЗЯВА ВОЛЯ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ, НЕ Е ДОСТАТЪЧНА, ЗА ДА СЕ ПРИЕМЕ, ЧЕ РАБОТНИКЪТ ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯТ Е ЗАЕЛ ДЛЪЖНОСТТА, НА КОЯТО Е ВЪЗСТАНОВЕН. НЕОБХОДИМО Е В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ СЪОБЩЕНИЕТО (УЗНАВАНЕТО) ДА СЕ ЯВИ НА РАБОТА, ЗА ДА Я ИЗПЪЛНЯВА, ЗА ДА МОЖЕ ДА ОСПОРИ ЗАКОННОСТТА НА ПРЕКРАТЯВАНЕТО ПО ЧЛ. 325, Т. 2 КТ.
Чл. 325, т. 2 КТ
Производството е по чл. 225 и сл. (отм.) ГПК.
Молбата за преглед по реда на надзора е постъпила своевременно в срока по чл. 226, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но е неоснователна.
Съдът споделя оплакването на молителя, че при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа - чл. 345, ал. 1 КТ. Изпращането на съобщение е задължение на съда и не зависи от това от коя съдебна инстанция и дали в редовно или извънредно производство е постановено възстановяването. Законодателят е свързал началото на срока с получаването на съобщение и тази специална регламентация не може да се коригира по съображения, относими към реда за узнаване на съдебните решения. Затова е неправилно становището на двете съдебни инстанции, че щом решението на ВС не подлежи на съобщаване, не е необходимо изпращане на съобщение и за възстановяването на работа.
Независимо от това решенията са правилни поради липса на втория елемент от фактическия състав на разпоредбата. Депозирането на молба, с която се изразява воля за продължаване на трудовото правоотношение, не е достатъчна за да се приеме, че работникът или служителят е заел длъжността, на която е възстановен. Необходимо е в двуседмичен срок от съобщението (узнаването) да се яви на работа и да започне отново да изпълнява задълженията си по възстановеното трудово правоотношение, респ. да престира работна сила по уговорената с работодателя трудова функция. Само тогава той е изправна страна по договора и може да оспори законността на прекратяването, извършено при хипотезата на чл. 325, т. 2 КТ. Писмената кореспонденция не съставлява явяване на работа и затова работодателят не е допуснал нарушение на закона, като е приложил посочената правна норма.
По изложените съображения и на основание чл. 227 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о., остава без уважение молбата.
РЕШЕНИЕ № 226 ОТ 10.IV.1996 Г. ПО ГР. Д. № 45/96 Г., 5-ЧЛ. С-В
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРЕГЛЕД ПО РЕДА НА НАДЗОРА РЕШЕНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД, ПОСТАНОВЕНО В НАДЗОРНО ПРОИЗВОДСТВО, ДОРИ ТО ДА Е НИЩОЖНО.
ГПКЧл. 227, ал. 3
В молбата за преглед по реда на надзора се поддържа, че решението, постановено от Върховния съд, е нищожно, тъй като допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено и опорочава решението в степен, лишаваща го от възможността да породи правни последици. Основанията за това се черпят от обстоятелството, че то носи дата 24.IV.1995 г., който ден е празничен и съдът не е работил.
Изложените съображения не могат да бъдат споделени и молбата за преглед следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 209, ал. 3 ГПК нищожността на решението може да бъде предявена чрез възражение, по исков ред или преглед по реда на надзора. В случая е налице решение, постановено от Върховния съд по чл. 227 ГПК. Тези решения не подлежат на преглед по реда на надзора, която запрета изрично е посочена в чл. 227, ал. 3 ГПК. Ето защо молбата следва да се остави без разглеждане.
РЕШЕНИЕ № 4147 ОТ 28.01.1997 Г. ПО АДМ. Д. 827/96 Г. НА ВАС.
Изключенията, при които не се начислява акциз, са изрично посочените в чл. 2 от Закона за акцизите. Дадените облекчения не могат да се прилагат за други сделки или по отношение на друга лица, тъй като разширителното тълкуване или приложение по аналогия е недопустимо.
Чл. 1 и чл. 2 ЗА
Производството е по реда на чл. 227 ГПК. Образувано е по молба на ТУДА - за преглед по реда на надзора на решение от 11.12.1995 г. на окръжен съд.
Молбата за преглед е основателна.
С това си решение окръжният съд е отменил решение на началника на ТУДА, които е потвърдил данъчен облагателен акт на началника на ДС, с които е постановено ПК "Бижутерия и сувенири" да внесе в бюджета 65 684,23 лв. акциз от продажби на изделия от сребро и 13 190,74 лв. - закъснителни лихви. Съдът е приел, че освобождаването по чл. 2, т. 5 от Закона за акцизите важало за физически и юридически лица. Този извод на съда е незаконосъобразен и необоснован - чл. 207, б. "а" и "г" ГПК.
По делото е установено, че за времето от 1 април до 30 септември 1994 г. жалбоподателят ПК "Бижутерия и сувенири" е произвеждал изделия от сребро, продадени в страната, за които не е платила акциз.
Съгласно чл. 1 от Закона за акцизите на облагане подлежат сделките на стоки и услуги от местно производство и внос, които са посочени в Тарифата за акцизите. Това е основно изискване на закона. Изключенията от него са предвидени в чл. 2 от същия закон. Касае се при всички случаи до точно изброени изключения било по характера на сделките, било до лицата, които ги извършват, а в някои случаи - при комбинация на определени сделки и определени лица. Понеже се касае подчертано до изключения, дадените облекчения не могат да се прилагат за други сделки или по отношение на други лица е извън изрично посочените в закона. Разширително тълкуване или приложение по аналогия е недопустимо.
В случая се касае до изделия от сребро, изработени от работници на ПК Бижутерия и сувенири", които били признати за майстори на народните художествени занаяти. Във връзка с това се прави довод за приложение на чл. 2, т. 5 от Закона за акцизите. Според тази разпоредба "акциз не се начислява за изделията от сребро на майсторите на народните художествени занаяти". Повече от очевидно е, че само майсторите на народните художествени занаяти не плащат акциз за произведените от тях изделия от сребро, т. е. макар да извършват сделки, те не стават данъчен субект. В случая сделките с такива изделия са били осъществени от ПК "Бижутерия и сувенири", която се явява данъкоплатец, тъй като юридическите лица не са изрично освободена от акциз, поради което не са престанали да бъдат данъчен субект. Да се приеме обратното становище, на практика би означавало създадената преференция като изключение да измести правилото на чл. 1 от Закона за акцизите - че на облагане с акциз подлежат произведените по тарифата стоки и услуги и на чл. 3 от същия закон, че платец на акциза е всяко физическо и юридическо лице, което е производител или вносител на акцизни стоки. Затова следва решението на окръжния съд да се отмени по реда на надзора в се постанови на основание чл. 208, ал. 1 ГПК друго, с което да се отхвърли подадената жалба.
Публикувано: Съдебна практика по трудово право, Том 3.1 - ИК СИЕЛА 2002 г.
ДЕПОЗИРАНЕТО НА МОЛБА, С КОЯТО СЕ ИЗРАЗЯВА ВОЛЯ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ, НЕ Е ДОСТАТЪЧНА, ЗА ДА СЕ ПРИЕМЕ, ЧЕ РАБОТНИКЪТ ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯТ Е ЗАЕЛ ДЛЪЖНОСТТА, НА КОЯТО Е ВЪЗСТАНОВЕН. НЕОБХОДИМО Е В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ СЪОБЩЕНИЕТО (УЗНАВАНЕТО) ДА СЕ ЯВИ НА РАБОТА, ЗА ДА Я ИЗПЪЛНЯВА, ЗА ДА МОЖЕ ДА ОСПОРИ ЗАКОННОСТТА НА ПРЕКРАТЯВАНЕТО ПО ЧЛ. 325, Т. 2 КТ.
Чл. 325, т. 2 КТ
Производството е по чл. 225 и сл. (отм.) ГПК.
Молбата за преглед по реда на надзора е постъпила своевременно в срока по чл. 226, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но е неоснователна.
Съдът споделя оплакването на молителя, че при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа - чл. 345, ал. 1 КТ. Изпращането на съобщение е задължение на съда и не зависи от това от коя съдебна инстанция и дали в редовно или извънредно производство е постановено възстановяването. Законодателят е свързал началото на срока с получаването на съобщение и тази специална регламентация не може да се коригира по съображения, относими към реда за узнаване на съдебните решения. Затова е неправилно становището на двете съдебни инстанции, че щом решението на ВС не подлежи на съобщаване, не е необходимо изпращане на съобщение и за възстановяването на работа.
Независимо от това решенията са правилни поради липса на втория елемент от фактическия състав на разпоредбата. Депозирането на молба, с която се изразява воля за продължаване на трудовото правоотношение, не е достатъчна за да се приеме, че работникът или служителят е заел длъжността, на която е възстановен. Необходимо е в двуседмичен срок от съобщението (узнаването) да се яви на работа и да започне отново да изпълнява задълженията си по възстановеното трудово правоотношение, респ. да престира работна сила по уговорената с работодателя трудова функция. Само тогава той е изправна страна по договора и може да оспори законността на прекратяването, извършено при хипотезата на чл. 325, т. 2 КТ. Писмената кореспонденция не съставлява явяване на работа и затова работодателят не е допуснал нарушение на закона, като е приложил посочената правна норма.
По изложените съображения и на основание чл. 227 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о., остава без уважение молбата.
РЕШЕНИЕ № 226 ОТ 10.IV.1996 Г. ПО ГР. Д. № 45/96 Г., 5-ЧЛ. С-В
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРЕГЛЕД ПО РЕДА НА НАДЗОРА РЕШЕНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД, ПОСТАНОВЕНО В НАДЗОРНО ПРОИЗВОДСТВО, ДОРИ ТО ДА Е НИЩОЖНО.
ГПКЧл. 227, ал. 3
В молбата за преглед по реда на надзора се поддържа, че решението, постановено от Върховния съд, е нищожно, тъй като допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено и опорочава решението в степен, лишаваща го от възможността да породи правни последици. Основанията за това се черпят от обстоятелството, че то носи дата 24.IV.1995 г., който ден е празничен и съдът не е работил.
Изложените съображения не могат да бъдат споделени и молбата за преглед следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 209, ал. 3 ГПК нищожността на решението може да бъде предявена чрез възражение, по исков ред или преглед по реда на надзора. В случая е налице решение, постановено от Върховния съд по чл. 227 ГПК. Тези решения не подлежат на преглед по реда на надзора, която запрета изрично е посочена в чл. 227, ал. 3 ГПК. Ето защо молбата следва да се остави без разглеждане.
РЕШЕНИЕ № 4147 ОТ 28.01.1997 Г. ПО АДМ. Д. 827/96 Г. НА ВАС.
Изключенията, при които не се начислява акциз, са изрично посочените в чл. 2 от Закона за акцизите. Дадените облекчения не могат да се прилагат за други сделки или по отношение на друга лица, тъй като разширителното тълкуване или приложение по аналогия е недопустимо.
Чл. 1 и чл. 2 ЗА
Производството е по реда на чл. 227 ГПК. Образувано е по молба на ТУДА - за преглед по реда на надзора на решение от 11.12.1995 г. на окръжен съд.
Молбата за преглед е основателна.
С това си решение окръжният съд е отменил решение на началника на ТУДА, които е потвърдил данъчен облагателен акт на началника на ДС, с които е постановено ПК "Бижутерия и сувенири" да внесе в бюджета 65 684,23 лв. акциз от продажби на изделия от сребро и 13 190,74 лв. - закъснителни лихви. Съдът е приел, че освобождаването по чл. 2, т. 5 от Закона за акцизите важало за физически и юридически лица. Този извод на съда е незаконосъобразен и необоснован - чл. 207, б. "а" и "г" ГПК.
По делото е установено, че за времето от 1 април до 30 септември 1994 г. жалбоподателят ПК "Бижутерия и сувенири" е произвеждал изделия от сребро, продадени в страната, за които не е платила акциз.
Съгласно чл. 1 от Закона за акцизите на облагане подлежат сделките на стоки и услуги от местно производство и внос, които са посочени в Тарифата за акцизите. Това е основно изискване на закона. Изключенията от него са предвидени в чл. 2 от същия закон. Касае се при всички случаи до точно изброени изключения било по характера на сделките, било до лицата, които ги извършват, а в някои случаи - при комбинация на определени сделки и определени лица. Понеже се касае подчертано до изключения, дадените облекчения не могат да се прилагат за други сделки или по отношение на други лица е извън изрично посочените в закона. Разширително тълкуване или приложение по аналогия е недопустимо.
В случая се касае до изделия от сребро, изработени от работници на ПК Бижутерия и сувенири", които били признати за майстори на народните художествени занаяти. Във връзка с това се прави довод за приложение на чл. 2, т. 5 от Закона за акцизите. Според тази разпоредба "акциз не се начислява за изделията от сребро на майсторите на народните художествени занаяти". Повече от очевидно е, че само майсторите на народните художествени занаяти не плащат акциз за произведените от тях изделия от сребро, т. е. макар да извършват сделки, те не стават данъчен субект. В случая сделките с такива изделия са били осъществени от ПК "Бижутерия и сувенири", която се явява данъкоплатец, тъй като юридическите лица не са изрично освободена от акциз, поради което не са престанали да бъдат данъчен субект. Да се приеме обратното становище, на практика би означавало създадената преференция като изключение да измести правилото на чл. 1 от Закона за акцизите - че на облагане с акциз подлежат произведените по тарифата стоки и услуги и на чл. 3 от същия закон, че платец на акциза е всяко физическо и юридическо лице, което е производител или вносител на акцизни стоки. Затова следва решението на окръжния съд да се отмени по реда на надзора в се постанови на основание чл. 208, ал. 1 ГПК друго, с което да се отхвърли подадената жалба.
- sunshine_75
- Потребител
- Мнения: 822
- Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36
от Гост » 07 Юли 2005, 16:06
Anonymous написа:Преди тълкуването, обърни внимание на правописа!
От далеч си личи, че не са граматически.. а просто от чатене с тази латиница .... а и не е хич сериозно да се криеш като гост... като няма какво да кажеш замълчи просто излагаш интелигентното си ниво... ако го имаш въобще...въздръж се от коментар ако обичаш...този тип като теб фуулдари са ми ясни...
- Гост
6 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 40 госта