диспозитивна ли е разп. на чл.69 ал.2 изр.2 ЗН?

[Иван]

Колеги, диспозитивна ли е според вас цитираната правна норма?
И още нещо - с оглед Решение № 762 от 28.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 339/2002 г., I г. о., смятате ли, че при делба, при която един от съделителите получава по-голям дял от другия, и това неравенство не е уравнено с пари съгласно същата правна норма, за частта, представляваща по-голям дял е налице дарение? Ако не е диспозитивна, явно отиваме към нищожност, което мисля не е правилно с оглед установителното действие на делбата. Наясно съм с установителното действие на делбата, но явно по-новата съдебна практика приема нейното прехвърлително действие, което в посочения случай има характер на дарение. От друга страна, ако се впише в делбата, че има уравнение на дяловете с пари, то този, който е наплатил, получава възмездно, и наплатената част е придобита възмездно, т.е става и СИО. Как мислите?

[lil]

1. Колега, според мен, онзи съделител, който трябва да получи парично уравняване на дела си и не го е получил има една претенция на облигационно основание спрямо другия съделител. И според вас ако кредитора не реализира правото си да заведе иск срещу длъжника в общия давностен срок, нима има дарение?
2. При определяне на дялове в натура - тук влизат всички недижими и движими вещи, както и учредени вещни и други права, които са принадлежали на наследодателя.
3. Много юристи считат, че в изр. второ на чл. 69 ЗН, има законодателен пропуск, като то би следвало да се чете : " Само неравенството на дяловете се изравнява в пари. ", като по този начин се запазва цялостното звучене на разпоредбата, а именно, че дяловете се определят предимно в натура ( или изцяло в пари, като се изнесе неподеляемият имот на публична продан) и не може един наследник да получи само дял в натура, а друг само дял в пари, дори последният да го иска.
4. Що се отнася до частта, за която трябва да се извърши парично изравняване, мисля, че се стига до СИО.

[stavrev]

Следвайки логиката на това решение,ако се платят пари,то отново имаме нищожност,тъй като е налице покупко-продажба,при която трябва да си спази формата на чл.18 от ЗЗД.При всички случаи когато всеки от сънаследниците не получават реален дял няма делба,така че...

По-добре е да се приеме,че изр.2 е диспозитивно.Особено с оглед тълкуванията на Тълк решение №1/04г. относно чл.76 ЗН. При тази хипотеза имаме само относителна недействителност, а при чл.69 цяла нищожност! Какво защитава тази нищожност?Таксите на нотариусите!

[mutsa]

Когато в договора за доброволна делба единият съделител получава дял по-голям от този, който му се полага и ако в договора е предвидено, че съделителите не си дължат суми за уравнение на дяловете, то тогава е налице дарение за тази част. Съответно, ако е предвидено сума за уравнение, тогава вече имаме възмездно придобиване и тази част се явява СИО. Този въпрос е разглеждан в теорията, а и в съдебната практика, но сега нямам време да търся.
Чл. 69, ал.2 предвижда задължително получаване на дела в натура, но само когато това е възможно. В тези случаи разпоредбата е императивна.

[Койчо от Конаре]

На мен пък винаги ми се е струвало, че по-правилно е разбирането за конститутивно действие на делбата.

[M]

Когато в договора за доброволна делба единият съделител получава дял по-голям от този, който му се полага и ако в договора е предвидено, че съделителите не си дължат суми за уравнение на дяловете, то тогава е налице дарение за тази част.

Не мисля, че е налице дарение. На първо място - липсва дарствено намерение, изразено в договора. На второ място - касае се за свобода на договаряне. Не е необходимо пълно покриване на стойностите на дяловете, тъй като не се касае за принудителното им изкупуване
(каквото е съдебната делба). При доброволната делба се постига съгласие кой какво да получи. Ако трябва да търсим аналогии - най-близо е замяната без доплащане.

[lil]

Защо дарение или замяна без доплащане?
1. А къде остават вътршните отношения между съделителите? Уреждането на сметките между тях, ако сумите не са привнесени в масата на наследството или някои имат право да се възмездят?Както и на правото на някои да получат вещите от жилището на наследодателя или замеделския му инвентар?
2. Дори да не е така - съделителите явно си правят взаимни отстъпки и не прилича ли това по-скоро на една спогодба? Още повече, че ВКС е приел, че при спогодбата страните не са длъжни да се съобразят нито с императива на чл. 69 ал.2 изр. 2, нито с действителния дял на всеки от съделителите.

[M]

Нали и аз това казвам, Лил

[lil]

Да, но си мисля, че в друг случай, императива на въпросното изречние все пак остава. От друга страна той отпада при спогодба. Тогава какво става - той важи само при съдебна делба, така ли? и можем ли да окачествим договора за доброволна делба изцяло със спогодбата? Защо тогава съществува разпоредбата на чл. 74 ЗН? И как мислите, ако не бъде оформен като спогодба, при нарушение на чл. 69 ал. 2 изр. 2, ще може ли да се претендира обяваването на делбата за нищожна?

[М]

При чл.74 ЗН предпоставките "грешка" и "размер над 1/4" са кумулативни и може да доведе до унишожаемост,а не до нишожност.

[Гост]

)) Колега М, дискусията е по повод чл. 69 ал.2 изр. 2. Чл. 74 го ползвам по аргумент.

[М]

Разбрах това , Лил.
Просто исках да кажа, че "императива на въпросното изречение" (по чл.69 ЗН) в хипотезата на чл.74 ЗН произтича по-скоро от наличието на грешка, отколкото от неадекватност на уравнението. Именно затова води до унишожаемост поради порок на волята, а не до отменяемост (разваляне), поради нарушението по чл.69 ЗН

[Гост]

Иван написа: [/quote]., смятате ли, че при делба, при която един от съделителите получава по-голям дял от другия, и това неравенство не е уравнено с пари съгласно същата правна норма, за частта, представляваща по-голям дял е налице дарение?

Колеги, не мислте ли, предвид всички гореизложени разсъждения, че именно във връзка с чл. 74 ЗН, в дискусионния случай, не може и да става въпрос за дарение?