Обезпечително производство по чл.309 ГПК - обжалване

[Ант]

Ако из форума има някой, по-печен в обжалвания на съдииски творения в производство по чл.309 от ГПК, моля за съвет при следнаата ситуация:

Ищецът е държавен орган (не представя гаранции, издава "официални" документи). Едно от звената му образува обезп. производство по чл.309.
Поради спешността на случая и други съображения, не оспорвахме нищо от определението през 7-те дни от налагането на първоначалната мярка, а на 7-я ден я заменихме по реда на чл. 317, ал.2 от ГПК и определението влезе в сила.

Определението страда от няколко порока: никой не е изследвал, дали държавата и по-точно даденото ЮЛ е собственик на повредения имот (недвижима вещ). Това само се твърди от ищеца.
При направената набързо справка в администрацията на областния управител, се оказа че в областния регистър на държ. имоти, не е налице отбелязване на нещо по този въпрос.

Е, не можах да намеря еднозначен отговор при Сталев и в самото ГПК, как да нарека искането си за отмяна на определението, с което се налага обезп. мярка - жалба, частна жалба или молба за отмяна (определението е влязло в сила) и по кой способ, да го оспоря.

Спрях се на жалба. Нарекох го неоснователно, като постановено в производство, започнало не по искане на надлежна страна.

Има и друг проблем, погрешно е внесена гаранционна сума в по-голям размер от искания с определението и молбата по чл.309.

Съдията (окръжен) отказа да освободи надвнесената сума с "разпореждане", в смисъл, че моето искане щяло да се разгледа след решаване на иска... !!!???
При подробно обясняване и поне 5 документа, показващи че е внесена сума в размер - 110% от исканата в молбата и определението, и горницата се задържа неоснователно и без да е искана от когото и да било... !!!

Има ли свежи идеи?

Ант

[Ант]

исках да кажа - "недопустим".

[monteskio.]

Колега,
Считам, че иска ти срещу определението е недопустим, т.к. си изтървал преклузивния 7 дневен срок съгласно чл. 214 ГПК. Пропусне ли се този срок - определението не подлежи на оспорване. Остава единствено варианта за отмяна на влязло в сила определение съгласно разпоредбата на чл.231 ГПК връзка чл.217 ал 4 ГПК.

MONTESKIO

[M]

Определението по чл.309 ГПК не създава СПН и по отношение на него чл.231 ГПК не се прилага.
Пробвай с вдигане на обезпечението по чл.321 ГПК, макар, че е много съмнително.

[Ант]

Мерси за мненията!

Май няма начин.

Аз вече си пуснах една жалба, ще споделя, какво е постановено.

Все си мисля, че даже без да е посочен точно повредения имот (описан е в стил "центарлите хали"), а какво остава за липсата на каквито и да е доказателства за собствеността, да искаш обезпечение за бъдещо обезщетение....
И, да ти го допуснат..

Като знам, как ми вадят душата съдиите, при такива производства..

Както и да е.

[ССС]

КОЛЕГА ИМАШ САМО ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ ОТНОСНО ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО И ТЯ Е ДА ГО ЗАМЕНИШ . ПРИМЕРНО ДА ПРЕДСТАВИШ ВЕЩИ В ЗАЛОГ НА ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ . ОТНОСНО МОЛБАТА ЗА ОТМЯНА Ы КОЯТО СИ ПУСНАЛ Е НЕДОПУСТИМА .ЧЛ.231 КАСАЕ РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ -СПН

[justine]

Здравейте Ант,
Съвсем ясно е, че се включвам късно, но какво да се прави... Искането за отменяване на наложена обезпечителна мярка следва да се нарича "молба за отменяване на допуснати обезпечителни мерки" - /ред. моя/ или нещо подобно и има своето правно основание в текста на чл. 321 от ГПК. Тази разпоредба от своя страна е производна от чл. 195 от ГПК, съгласно който съдът може да отменява или изменява всички определения, които на слагат край на делото, ако са налице три групи основания: изменения на обстоятелствата, грешка или опущение. Обстоятелството, че сте пропуснали срока за обжалване на определението за налагането на обезпечение и това, че искането Ви за изменение на обезпечителната мярка на основание чл. 317 от ГПК е уважено не е пречка за подаване на молба с пр. основание чл. 321, вр. с чл. 195, ал. 2 от ГПК. Мисля, че разпоредбата на чл. 321 от ГПК може да се тълкува разширително или по- скоро във връзка с тази на чл. 195, ал. 2 от ГПК. Така, към изброените в чл. 321 основания за отмяна на обезпечителните мерки, следва да се прибавят и тези две /грешка и опущение/, съдържащи се в чл. 195, ал. 2 от ГПК /изменението на обстоятелствата си се съдържа в чл. 321/. В случая, искането за отмяна на обезпечителните мерки не е преклудирано с изтичане на срока за обжалване по чл. 315 от ГПК. Това е така, защото чл. 195 от ГПК дава възможност на съда, дори по свой почин и без да е сезиран с конкретно искане да отмени постановено от него определение. Толкова по- вероятно е той да стори това, след като е “подсетен” от заинтересуваната страна за допусната от него грешка. Така молбата за отмяна на допуснатото обезпечение намира своята процесуална опора в текста на чл. 195 и във възможността и добрата воля на съда самостоятелно да отмени или измени по- рано определеното от него. Доколкото разбирам, Вие твърдите първоначална липса на основание за постановяване на обезпечителната мярка – ами потвърдете становището си пак – с нова молба. Ако съдът не възприеме доводите Ви и отхвърли искането, ще можете да си го обжалвате с частна жалба на основание чл. 321, ал. 2 от ГПК.
Що се отнася до скандалното разпореждане на съда за отказ от връщане на надвзетата сума в залог, направо не ми се коментира. Залогът за горницата е нищожен и съдът е следвало да разпореди незабавно връщането на сумите.
При възможност, пишете как се развиват нещата!

[monteskio.]

Ето и моето мнение по повод на написаното от уважаваната от мен колега justine:
Считам, че в конкретния случай, молба с правно основание чл. 321 ал. 2 ГПК за отменяне на допуснатата обезпечителна мярка е неоснователна. Това е така, т.к. в новелата на чл.321 ал. 2 ГПК императивно се указва, че основанието , респективно причината по повод на което е допуснато обезпечението / нуждата от обезпечаване на иска на д.орган, / трябва да е отпаднало. Към настоящия момент не е налице влязъл в сила съдебен акт, който да постанови неуважаване на исковата претенция на ищеца. Именно това би факта, при осъществяването на който ще е налице завършен фактически състав на чл. 321 ал. 2 ГПК и за съда ще бъде открита правната възможност да отмени допуснатата обезпечителна мярка.
Също така, считам, че основанията посочени в чл. 317 ГПК въз основа, на които могат да бъдат отменяни определенията на съда са императивно определени. В този връзка не може да се тълкува разпоредбата разширително.
Когато лицето н ее доволно от постановеното определение, то има правната възможност да го обжалва, в случайте посочени в ГПК и в сроковете указани в него. Пропусне ли тази възможност, правото му на оспорване се погасява.

MONTESKIO

[monteskio.]

Основанията - чл.321 ГПК

[stavrev]

Съгласен с Монтескю.Иначе за какво ще има предвидена възможност за обжалване?Такава няма за повечето от тези по чл.195,които могат да се отменят от съда,който ги е постановил.

Всъщност,каква е конкретно причината за налагането на обезпечението?

[monteskio]

Като продължение и допълнеие на написаното по-горе от мен....

...Съгласно чл.195 ал. 2 ГПК постановените определения, с които не се слага край на делот, могат да бъдат отменяни или изменяни поради грешка или опушение или изменение на обстоятелствата и то само от същия съд. Смисъла на тази разпоредба е, че инициативата за изменение, респективно отменяне на постановено определение е на съда, т.е. служебно. Именно с оглед на това служебно начало за поправяне на грешки на самият съд е предоставена възможността страните в определен им от закона съд да оспорват постановеното определени , когато сичтат, че е неправилно или незаконосъобразно. Грешката по смисъла на чл. 195 ал. 2 ГПК при постановяване на определение, може да доведе както до неправилност, така и до незаконосъобразност - грешак при формиран ена волята, грешка - неспазване на процедурни норми..... В тази връзка, ако разпоредбата на чл.321 ГПК относно основанията за отмяна се тълкуваше разширително, то ще сме изправени пред възможността на едно нескончаема възможност да обалване на определения.
.........................................................................................................

Към колегата " М",
" Сила на пресъдено нещо " / СПН /, означава, че даден спор между две страни е разрешен, като не може да бъде повдиган повторно. Т.е. Налице е непререшаемост на същия спор между две и повече страни. Страните трябва да се съобразяват с постановеното и тряба да преустановят всякакви действия противни на постановените им.
Какво действие ако не СПН има определението, с което се прекратява производството, по молба с отказ от иска? В тази връзка, считам, извода ви, че определенията нямат сила на пресъдено нещо за неправилен. Вярно е, че част от тях, наистина не водят до непререшаемост, но има и такива - както в посочения от мен случай, чието действие е със СПН.

MONTESKIO

[stavrev]

Така е.Нямат СПН относно предмета на спора, а не по въпросите в обезп.произвдство.

[Ант]

Благодаря отново на всички, които се отзовават!
Отново виждам, колко дълбоко море е Правото...
Получих становища и "на живо" от доста по-опитни колеги и те, също се разминават... (нищо ново)!

Аз избрах формата на Жалба, защото се надявам производството да бъде повдигнато пред по-горен съд..
Настоящия толерира определено ищеца по всички възможни начини, включително и, давайки му изключително дълъг срок за предявяване на иска, през който клиентът ми понася загуби от заложената сума.
Не е взискателен към доказателствата, представени от ищеца и т.н.

Личното ми очакване е, че жалбата ще бъде отхвърлена, поради пропускане на срока от 7 дни. (защо го пропуснахме е друг въпрос, който няма връзка с темата, а с тактиката ни).

Относно реда по чл.321, той предвижда разглеждане пред същия съд и дори същия състав, на който, както стана ясно, не разчитам.
Жалба за бавност не исках да ползам.
Надявам се на новото писмено доказателство, което съм приложил, но то само подкрепя извод, който може да бъде направен и при първоначалното преглеждане на материалите по делото.

Не мога да се ползвам от замяна на мерките по чл.317, защото практически няма друго имущество... в БГ. Със залога избегнахме още по-големи търговски загуби от задържане на стоки (товари).

Лека вечер!
Ант

[ema]

Колега разпоредбата на чл.321 ал.2 от ГПК принципно е най-вероятната възможност да постигнете резултата който преследвата.Това е така по простата причина ,че към настоящия момент нямате друг. От това което излагате става ясно ,че е обезпечение на бъдещ иск, и то облгационен.В интерес на истината ако беше във висящо производство нещата нещата щяха да стоят по друг начин. При обезпечаване на бъдещ иск малко вероятно е от чиста целесъобразност да отменят обезпечението.Чл 321 ал.2 от ГПК позволява отмяна на обезпечението при отпадане причината ,при която обезпечението е било допуснато.Водещата причина е обезпечителната нужда , а тя се състои в това,че без обезпечаване ищеца би бил сериозно затруднен при реализиране на правата си по едно бъдещо позитивно решение.Това е звеното ,което бихте могли да атакувате ,с доказателства естествено за финансовата стабилност на вашите довереници.Други опити биха били безсмислени.Естествено е ,че определението постановено в обезпечителното производство няма СПН.Това е причината при евентуално отхвърляне молбата за обезпечение да се засипе съда с нови такива,докато му омръзне.Чл. 231 от ГПК е въобще неприложим,защото той касае само влезли в сила решения.Не може в никакъв случай чл.321 ал.2 от ГПК да се разглежда във връзка с чл.195 от ГПК.Отмяната по чл.195 от ГПК касае определения които лесно могат да бъдат разпознати- не турят край на делото, непреграждат пътя на защитата, в общи линии са необжалваеми.Успех.Следващия път просто обжалвайте.

[monteskio.]

Колега Ема,
След като определението, с което е допусната обезпечителната мярка не е било обжалвано в законовият 7 дневен срок то влиза в законна сила. Следователно разпоредбата на чл. 231 ГПК връзка чл. 217 ал. 4 ГПк важи. Срещал съм практиката на ВКС в този смисъл.


MONTESKIO

[justine]

Колеги, нямам никакво време да се включа в интересната дискусия сега. Понеже констатирам, че кръгът от въпроси се е разширил, запазвам правото си да изложа съображенията си по- късно. Все пак не мога да пропусна да споделя, че види се - буквата на постинга ми е била по- широка от духа му... Това, което написах визираше възможността съдът сам да изправи нередовното си постановление /да приемем, че то положително страда от някакъв порок/, като използва възможността, дадена му от чл. 195, ал. 2 от ГПК. Става въпрос разбира се за същия съд, постановил обезпечителните мерки. За мен е вън от всякакво съмнение, че съдът разполага с процесуалната възможност да изменя или отменя всички свои определения, които не слагат край на производството, включително определението, за което иде реч тук. В тази връзка, централен въпрос се явава този, свързан с процесуалната природа на това определение. Понеже мисля, че определението за допускане на обезпечителни мерки е такова по администриране на акцесорно/несамостоятелно производство и е относително стабилно, нищо не пречи то да бъде изменено или отменено по реда на чл. 195, ал. 2 от ГПК. Все пак обезпечителните мерки имат привременнен характер и действието им не се ползва с абсолютна стабилност /за СНП тук не е коректно да се говори/. Безспорно е, че бъдещият ищец разполага с потенциалната възможност да поиска тяхната отмяна винаги, когато намери това за необходимо. От своя страна, бъдещият ответник разполага с възможността да поиска отмяна по чл. 321 от ГПК, която разпоредба наистина не трябва да се тълкува разширително и моля да ме извините за езиковата волност в предишния постинг. Моето мнение е, че наред с тези изчерпателно уредени в Част 4 от ГПК възможности на страните, съществува самостоятелно право и задължение на съда, при констатиране на нови обстоятелства, допусната грешка или опущение да измени или отмени своето относително стабилизирано определение. Именно тази възможност имах предвид в предходното ми мнение. Тя може да се реализира и по повод на молба, изходяща от бъдещия ответник по обезпечения иск. Понеже въпросите, поставени в предишните постинги са много интересни, надявам се дискусията да продължи! Надявам се също така, колегите Stavrev и Monteskio да се включат отново, защото ценя становищата им и има изгледи за ползотворен спор. Това, за което моля е да имаме предвид ситуацията, в която се намира колегата Аnt. Нека целта ни бъде да помогнем с каквото можем! Иначе е ясно, че предпоставките за отмяна по чл. 321 не са налице, а и пропускът за обжалване на определението също е факт.

[Гост]

Въпросът е поставен по-скоро практически.
Отговорът, се съдържа в самия въпрос - чл.321.

[silvia]

Извинете че се намесвам в дискусията, но темата ме вълнува, а и имам казус свързан с наложена обезпечителна мярка. Накратко...
Допуснато е обезпечение на бъдещ иск - спиране на изп.дело. Без мотиви, просто една резолюция в стил: "след като разгледа молбата....съдът я намира за основателна и определи...".Обжалвали сме и апелативния съд е потвърдил обезпечителната мярка. Междувременно делото е препратено по подсъдност в друг съдебен район.
Искът е очевАдно неоснователен, което потвърди и съдебното решение на първата инстанция, но те естествено обжалват! Изпълнителното дело е спряно, по него действия не се предприемат и няма да се предприемат поне още 2-3 г. Какво да правя?????Мога ли да искам преразглеждане на мярката и ако да пред кой съд?
Много благодаря!

[monteskio.]

Съда, който е допуснал обезпечението. виж чл. 317 ГПК.

УСПЕХ!

MONTESKIO

[silvia]

Добре, но цялото дело, включително преписката по допуснатото обезпечение е вече в друг съд.
Ако подам молба за промяна на вида на обезпечението в съда постановил мярката, той как ще процедира?