Сила на пресъдено нещо на решението по чл. 630 от Търговския

[адвокатче]

Уважаеми колеги,

моля Ви за Вашето мнение по следния казус:

Кредитор подава молба за откриване на производство по несъстоятелност на свой длъжник. С влязло в сила решение по чл. 630 ТЗ молбата е отхвърлена, като основният мотив е, че твърдяното от кредитора вземане към длъжника не съществува, тъй като договорената сума по договор за заем не е била предоставена на длъжника.

Въпросът ми е: според Вас това съдебно решение има ли сила на пресъдено нещо между страните по спора дължи ли се сумата по договора за заем, т.е. по спора относно съществуването на вземането? Съответно ще може ли кредиторът след това решение да претендира вземането си по общия ред?

Ще се радвам да чуя мненията Ви и ако е необходимо да дам някакви подробности.

[znajko]

Не са необходими подробности.
Колкото и странно да ти звучи решението НЯМА сила на пресъдено нещо, а конститутивно действие. Но това е друга дълга и кървава тема.
Първата фаза на производството- т.нар "фаза за разглеждане на молбата" има за предмет установяване наличието на предпоставките за откриване на производството-
1. Алтернативното осъществяване на една от положителните предпоставки- неплатежоспособност или свръхзадълженост
2.Кумулативното отсъствие на двете отрицателни предпоставки- наличие на достатъчно и бързоликвидно имущество и причината за затрудненията на търговеца да е временна.
Предявеното кредиторово вземане има двояка цел в производството-
1. По отношение на наличието на активна процесуална легитимация на кредитора
2. По отношение установяването на неплатежоспособността /респ. свръхзадължеността/ на търговеца.
По отношение на неплатежоспособността предявеното вземане играе ролята на преюдициален факт, така че съдът е длъжен да разгледа въпроса за съществуването му, но единствено с оглед установяване на неплатежоспособността. Затова и решението по чл.630 не произвежа действие по отношение на спора по вземането и то може да бъде защитено по общия исков ред. Ако питаш мен, решението няма СПН и по отношение на неплатежоспособността, но тук навлизаме в много дълбоки води и силно се съмнявам, че ще ви стигне въздуха.
Колкото до защитата на вземането по исков ред- изхождайки от това, което си написал- никакви шансове. Нека да позная- договорът е от бланковите, тип "купих си ги от Славейков", където "заемодателят се задължава да предаде заемната сума...." и естествено твоя човек няма разписка. Остава да ти припомня, че договорът за заем е реален:)
Пламен Михов

[адвокатче]

Привет колега!

И благодаря. Не ми звучи странно, защото и аз съм на мнение, че решението по чл. 630 ТЗ няма сила на пресъдено нещо по отношение на споменатото вземане на кредитора по същите, изтъкнати от Вас, причини. В обратния случай, ако имаше, защо трябва кредиторът да предявява вземането си след това?

Интересно ми е да чуя аргументите относно силата на пресъдено нещо относно състоянието на неплатежоспособност, ще поема дълбоко въздух :)

Не съм забравил и темата за проектозакона за адвокатурата и работя и по нея колкото ми позволяват обстоятелствата.

Ще се радвам да чуя и други мнения на колеги.

Поздрави

[znajko]

ОК, на едно мнение сме, но не виждам как по този въпрос може да се оформи дискусия. Въпросът не е дискусионен- всичката литература и практика е единодушна по въпроса. Позволих си по- подробен коментар единствено защото никъде в литературата няма да срещнеш обяснение защо в това производство не се решава въпроса за вземането. Ако още не си напълно убеден, ще ти дам и един пример- няма пречка вземане, въз основа на което е установена неплатежоспособността, да бъде оспорено от длъжника във вече откритото производство по несъстоятелност. Обърни внимание, че според мен, ще ти прозвучи странно не това, че установеността на вземането не се ползва със СПН, а че решението като цяло не се ползва със СПН, а с конститутивно действие. По- подробно за конститутивното действие- Сталев- дебелата книжка и Сталев- "Сила на пресъдено нещо".
Колкото до аргументите ми за неплатежоспособността и всичко останало- не бих си позволил да ги изнасям в интернет форум:)
Пламен Михов

btw пиша си имената отдолу, защото във форума пише и друг колега с ник"Михов". И малко се притеснявам за имиджа на ника и на фамилията ми.:)

[hebigatsu]

Напълно съм съгласен със znajko, но макар всиката "литература" да е единодушна по въпроса за СПН на решението по чл.630 от ТЗ, относно произнасянето на съда по отношение на претендираното от кредитора вземане, в практиката се срещат доста и то фрапантни отклонения от тази теза, именно защото обсъждането на претендираното от кредитора вземане се разглежда като преюдициален факт. В тази връзка има установена в много първоинстанционни съдилища доста извратена практика. Без да се държи сметка са особенностите на производството по чл.629 от ТЗ, във връзка с изискванията, които законодателя е заложил в чл.608 ал.1 от ТЗ по отношение на претендираното от кредитора вземане, производството се води като исково такова по смисъла на чл.97 ал.3 изр. второ от ГПК, а именно за установяване факта на неплатежоспособност или свръхзадълженост. В много от случаите, когато се стига до отхвърляне на молбата по чл.625 от ТЗ, дори и да са представени доказателства и аргументирани възражения за отсъствие на изискуемо вземане молбата се отхвърля само на основанията посочени в чл.631 от ТЗ.
По отношение на естеството на самото решение по чл.630 от ТЗ много малко са магистратите, които споделят тезата за неговото конститутивно действие.

[znajko]

Производството си е исково в чист вид- много добре знаеш моето мнение. Няма как производството да се развие по друг начин след като е налице правен спор. В това, че предмет на спора е предявеното вземане, няма нищо притеснително, именно защото това вземане е преюдициален за неплатежоспособността факт.
А какво ще кажеш за хипотезата, когато кредиторът, освен своето вземане, предяви още две- три чужди вземания? Действително, процесът ще се усложни, но в крайна сметка всички вземания срещу длъжника са относими към неплатежоспособността.

[hebigatsu]

Там е работата, че предмет на спора е не "преявеното"(по-точно - претендираното) вземане, а неплатежоспособността или свръхзадължеността на търговеца, като именно тези факти подлежат на установяване в производството по чл.629 от ТЗ. А пък много от магистратите се страхуват именно от усложняване на процеса, заради необходимостта да се произнасят по основателността и изискуемостта на всяко едно претендирано вземане и за това гледат да се ограничават, (включително и при произнасянето си по молбата) само по отношение на факта: налице ли е неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или не.

[znajko]

Hebigatsu,
както знаеш, с удоволствие ще дискутирам въпроса с теб, но като се видим. И така- накратко- чудно ми е как тия печени съдии се произнасят по въпроса за наличието на неплатежоспособност, без да се произнесат по вземането. И ако наистина го правят, то явно никога не са чували, че решението трябва да е мотивирано. Валидното вземане и факта на неизпълнението му са предпоставки на неплатежоспособността и няма как да има установена неплатежоспособност без да са установени нейните предпоставки.
И моля те направи разлика между предмет на спора и предмет на производството- правният спор може да се прояви както по отношение на вземането, така и по- късно, при установяване на отрицателните предпоставки за откриване на производството, но това само показва спорния характер на производството, не променя неговия предмет.
За мен вземането си е "предявено", а не претендирано. Знам че малко те притеснява аналогията с вече откритото производство, но не търси под вола теле. Вземането не е претендирано, защото претенцията на кредитора е по отношение наличието на предпоставките за откриване на производство, а не по отношение изпълнение на вземането.

Пламен Михов

[znajko]

Hebigatsu,
Видях още нещо, на което не съм обърнал внимание в предишното ти мнение. Естествено, че отхвърлянето на молбата може да стане само на основанията по чл.631. Сега веднага ще ми кажеш " ама как така, като хипотезата е длъжникът да има достатъчно имущество и т.н., а пък молбата се отхвърля поради недоказана неплатежоспособност" . Ами хайде отговори си сам- ако длъжникът е в състояние да изпълни задължението си, но просто не изпълнява- той има ли достатъчно имущество да удовлетвори кредиторите си? Ако длъжникът не изпълнява защото вземането не е валидно /било то липса на основание, спорен размер, ненастъпила изискуемост/- той има ли достатъчно имущество да удовлетвори кредиторите си? Основанието за отхвърляне на молбата е така формулирано, за да може да покрие и двете хипотези- на доказана и на недоказана неплатежоспособност, и то защото условията по чл.631 са самостоятелни от неплатежоспособността и свръхзадължеността предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност.

Пламен Михов

Силно се надявам никой да не се изкуши да преписва от тая тема, както се е случвало неведнъж досега- независимо дали е журналист или студент по право от Пловдив или от Куртово Койнаре. Съвсем сериозно предупреждавам- реши ли някой да се почерпи с мои мисли- ще му създам голямо и хронично главоболие!