за изпита

[МСМ]

Каро, той не казва, че е относителна процесуална предпоставка, а че тази подсъдност не е задължителна за съда, т.е. той не е длъжен да препрати делото, а може да го изземе и да го реши. Ако прецени, че е нужно. Аз също съм писала така. Очаквам сега да ме заклеймиш. ;-)

[МСМ]

Извинявам се, казал го е. За това не е прав.

[PI4]

Ei oligofreni palni gluposti ste pisali.Mai novo pravo 6te izmislite.A toa VGS li e V ..... li e deto vika 4e nemalo dogovor napravo e iztepal ribata.6to ne hodi da se grumne nekude.

[МСМ]

Ей, ПОЛИфрен, нямам търпение да ти чуя умностите!

[poul]

1.Защо мислиш ,че се отразава на сключването на договора намерението на страната към този момент по отношение на изпълнението на същия впоследствие?Това има значение за наказателната част на договора и се отразява на гражданската по отношение на последиците от договора но за самото сключване?
2.Неизбежна отбрана?

[МСМ]

1. Не мисля. Къде съм го казала? Казва го VGS. И подкрепя думите си с решение на Върх. съд.
2. Ами като дойдат с намерение да те бият и пристъпят към осъществяване на това намерение, това не е ли нападение? Да удряш нападателя, за да отблъснеш нападението, не е ли неизбежна отбрана? Пък може да се случи и да му избиеш някой зъб.
Вярно, не беше обяснено с подробности как е протекло сбиването, кой кого е нападнал и т.н. Аз просто приех, че този вариант е най-вероятен. Сега си давам сметка, че може би е трябвало да разгледаме и двете възможности (неизб. отбр. и телесна повреда).

[Петър Таков]

По въпроса за косвения съдебен контрол - по принцип е допустим, но не и в конкретния казус, защото законосъобразността на административния акт, с който е отнет задграничния паспорт е ирелевантна за гражданския спор. Независимо дали паспортът му е отнет законосъобразно или не, Маринов не е имал такъв и не е можел да напуска страната.

[kandidat]

колеги, не се обиждайте, но от всички тук виртуално присъствуващи, каро е май най- много в час с материята. Сега като чета и за неизбежна отбрана, направо започвам да си мисля защо си губя времето. За каква неизбежна отбрана говорите, когато нападател е Маринов, който отива удря Христов, чупи му два зъба и си заминава. Не мога да разбера кой се отбранява неизбежно? Нападнатия не е отговорил на нападението. Не може да говорите за НИ на Маринов, който съвсем целенасочено и предварително обмисляно отива да нанася побой без някой преди това да го е предизвикал с някакво нападение спрямо него!

[МСМ]

Какво предварително обмисляне от Маринов, не беше споменато такова нещо! Напротив, Христов и Иванов отиват да бият Маринов, както са се уговорили. И "последвало сбиване". Кой най-вероятно е предизвикал сбиването?

[Петър Таков]

Анонимни кандидате, не е зле да четеш по-внимателно преди да правиш такива генерални оценки. А ако така си възприел фактическите обстоятелства, наистина си си загубил времето, приятелю.

[ББББ]

Моля ви, нека някой да напише какви са въпросите върху казуса, но които трябваше да отговорите на конкурса!

[PI4]

Ama vie tupi ........ kakvi gi su4iniavate be?Vsi4ki li ste tolkova maloumni,4e i za neizbejna otbrana drunkate?Potresen sum ot prostotiite vi.Edin niama da e razbral kazusa pravilno,6te padate kato pilci.Ami daite vuzmojnost na znae6tite da kajat nesto samo deto te ne sa tuk mnogo iasno.Beznadejni slu4ai ste .........Vzemete primer ot onia VGS li e , V ..... li e i se skriite.

[VGS]

Признавам, че съм допуснал непрецизност по отношение на родовата подсъдност (подвел съм се заради местната подсъдност), това разбира се е глупава грешка и аз я признавам (е, не е като да кажеш, че чл.209 НК говори за имотна облага и че не може да има измама с парична сума - бисерите на Следовател, който той след това се е опитал да замаскира под предлог, че били провокация) Но въпросът на изпита беше дали подсъдността в конкретния казус е задължителна за съда и на този въпрос съм отговорил правилно - че не е задължителна. Подкрепа: чл. 94 ГПК :"Решението на окръжния съд не може да бъде отменено само затова, че искът е бил подсъден на районния съд." За сведение на изпита не съм писал добавката , че родовата подсъдност е относителна процесуална предпоставка, така че не бързай да вадиш заключения за резултата ми. Пък и да бях писал, това не е фатална грешка (във всеки случай не е като да бъркаш имотна облага и парична сума)

Но по останалите коментари по моите отговори, имам реплики:
1. Не твурдя, че ИАА не подлежи на съдебен контрол от граждански съд. Но въпросът на изпита беше не дали по принцип ИАА подлежи на съдебен контрол от граждански съд, а дали точно определен ИАА по точно определен казус подлежи на такъв контрол. И моят отговор е не че ИАА не подлежи на съдебен контрло от граждански съд, а че административният акт, с който е отнет паспорта на Маринов не подлежи на съдебен контрол от съда, който разглежда иска на Христов, защото отненето на паспорта не е преюдициален въпрос за гражданския спор по казуса. Факта на отнемане на паспорта е ирелевантен за гражданската отговорност на Маринов – така и съм отговорил на този въпрос. А щом факта на отнемане на паспорта е ирелевантен за гражданската отговорност на Маринов, то и законосъобразността на акта, с който е отнет паспорта не е преюдициален въпрос за гражданския спор и затова е недопустимо да се произнася гражданския съд по този въпрос.
2. В публикуваното събщение с отговорите ми нищо не съм писал по въпроса за обжалваемостта на определението , така че не виждам защо го коментираш. На изпита съм писал, че определението се обжалва. Единствено не съм сигутрен за койточно съдебен акт се отнасяше въпроса – дали за крайния съдебен акт или за акта, с който съда се произнася по искането за увеличение на иска. По-склонен съм да мисля, че павилно съм разбрал, че въпроса се отнася до крайния съдебен акт, защото няма логика да се пита за актовете по време на производството – няма две менния, че по движението на делото съда се произнася с определения.Защо ще им е да задават такъв въпрос? Както съм писал и по горе според мен съда се произнася с определение за спиране, защото са констатирани престъпни обстоятелства (182 (1) д).Това определение подлежи на обжалване.
3. По отношение на свидетелските показания съм писал, не, че не са допустими, а че по правило не са допустими, тъй като се касае за голяма сума (по-голяма от 1000 лв.), но че са допустими по изрично съгласие на страните – чл.133 (2), тоест в крайна сметка съм приел , че са допустими, макар, че съм се позовал на други аргументи. Мисля, че въпроса за свидетелските показания не е много коректен. Здравата логика и правната сигурност изискват, да не се допускат свидетели в този случай, защото се касае за голяма сума, а и нормално би били да се вземе разписка – 77 (1) ЗЗД. Но след като няма изрична забрана , а и законът допуска изключение от забраната за свидетели, ако страните се съгласят изрично , то следва да прием, че свидетелски показания са допустими в този случай. Така съм и писал на изпита, така, че не бързай да злорадстваш.

[VGS]

Karo, тук във форума съм публикувал само резюмета на отговорите ми и то без мотивите.Така, че не правете веднага генерално заключение дали съм се справил или не.
А защо никой друг не публикува отговорите, които е дал на всичките въпроси?
Например Вие, Karo, как сте отговорил на всички въпроси?

[VGS]

Примерният, казус, който съм написал, не е измислен от мен.Това е действителен случай, по който съм работил по време на стажа.

Защо се въздържате от коментар?Щом правните Ви познания стигат да говрите за договори, за основания за недействителност, за лихви и пропуснати ползи, а и за предмета на престъплението измама, бихте могли да направите и кратък коментар на зададения от мен казус. Е? договор за покупко-продажба (какъвто и ще да бил той - нищожен, унищожаем или неизпълнен ) или измама?

[МСМ]

Ей, умник!
Продължавам да твърдя, че има неизбежна отбрана. По-точно, че това е един от възможните варианти. Ше ми обясниш ли, ако ти стига акълът и речникът, защо да е простотия?

[Мира СМ]

Добре, VGS, в твоя казус с телефона според моето сравнително скромно мнение излиза, че има престъпление измама, има договор за продажба на родово определена вещ и няма измама като основание за разваляне на договора.

ББББ, въпросите VGS почти ги е повторил там, където си описва отговорите.

[VGS]

Защо никой не ме опровергае с убедителни доводи, че Маринов не е извършил измама?
Ето , аз опровергавам сключването на договор и аргументирам измамата така:

1.Христов "СПОДЕЛИЛ" , че желае да си купи автомобил. Това "споделяне" не е възлагане на действие, предмет на договор за поръчка, а изразяване на едно желание на Христов да си закупи автромобил.
2.Маринов "ОБЕЩАЛ" да му купи автомобил в срок от един месец. Това изявление не е съгласие за поемане на възложено задължение, нито акцепт на направена оферта, а един от елементите на изпълнителното деяние на престъплението измама - въвеждането в заблуждение: създаване на неверни представи у другата страна.
3. Христов дал 5000 лв. - Това е разпореждането с имуществото (за Следовател - паричнта сума), предмет на измамата.
4.Маринов набавил за себе си имотна облага, а Христов бил ощетен.
5.От субективна страна Маринов е действал при пряк умисъл.

Обяснете ми 1) Защо Маринов половин година е отлагал ПО РАЗЛИЧНИ ПОВОДИ, а едва пред съда твърди, че му бил отнет задграничния паспорт.
2) Защо, когато Христов и Иванов отишли при Маринов, последният отказл да коментира въпроса, а едва пред съда твърди, че бил върнал половината сума?

Ако приемем теорията за откраднатия папорт, налагат се следните въпроси:
1) Ако паспортът е бил откраднат към момента на обещаването, а Маринов се е задължил въпреки това, явно целта му не е да услужи на познатия си, купувайки му автомобил.А кава е целта му?
2) Ако паспорта е отнет по време на едномесечния срок, за който Маринов се е задължил - това е обективна невъзможност и тъй като няма да носи отговорност за неизпълнение, Маринов не е имал пречка да съобщи на Христов за невъзможността, но не го е направил. Защо?
3) Ако паспорта му е отнет след едномесечния срок , но в рамките на тези 6 месеца, през които той не е изпълнявал , макар , че вече е в забава и носи нейните последици (чл.85 ЗЗД) , защо е отлагал по РАЗЛИЧНИ ПОВОДИ, а не е изтъкнал веднага най-силния си повод за неизпълнението - отнемането на паспорта?
Защо изобщо е отказвал да коментира случая, когато Христов и Иванов са отишли при него?

[sledovatel]

Говориш за бисери,а не осъзнаваш,че ти си най-големият бисер тук.Затова се прикриваш зад решения и примерни казуси.По-добре се заеми с облигационното право и не търси кой е прав и кой крив-това няма в никакъв случай да те направи младши съдия.Успех с материята и остави измамата на мен(((А относно твоя пореден казус-като влезеш в час с договорите,а аз със измамата ще поговорим(((

[VGS]

Този казус с телефона не съм го измислил аз, а е случай от тримесечния ми стаж след държавните изпити.
Кажете не е ли структурата на нашия казус подобна - тънката граница между договор и престъпление. Не става ли въпрос за защата тънка граница и в решението на ВКС, което съм цитирал по горе?
Не мислите ли, че в този въпрос има уловка? Не мислите ли, че е преклаено плоско да се питат бъдещи съдии дали разпознават договор за поръчка?